Проф. Георги Манолов, УНСС: Двамата „колоси” в БСП в момента просто наливат безплатно вода в мелницата на ГЕРБ за предстоящите избори

09 април 2012 | 06:02 | Агенция „Фокус”

За битката за лидерския пост в БСП, типологията на лидерството на министър-председателя Бойко Борисов и за лидерите в българската политика Агенция „Фокус” разговаря с политолога и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Георги Манолов. На пазара предстои да излезе новата книга на проф. Манолов „Политическите елити, теория, история, лидерство”.

Фокус: Проф. Манолов, кои са най-ярките примери за политическо лидерство през последните 20 години в България?
Георги Манолов: Искам да видя на нашата политическа сцена лидери като тези, които виждаме при нашите партньори, без значение от политическата им окраска. Говоря за силни, развити държави като Франция, Англия, Германия, като започнете още от `70-те и `80-те години на XX в., минете през, който се сетите в тези страни, и стигнете до днешните лидери – Саркози, Меркел, дори един Берлускони с неговите популистки изцепки и прочие. Ние трудно намираме такива аналози и образци. Поне за мен е трудно, може би съм много взискателен, но един лидер, когато притежава нужните качества, той се налага сам. Той не търси лидерството, за да черпи политически дивиденти, да го хвалят по медиите и хората, когато го срещнат по улиците. Той просто налага лидерски стил, който дава друго лице на неговите управленски действия. Разбира се, че сме имали лидери, започнете още от промените, като минете през Андрей Луканов, Иван Костов, колкото и да ги хулим, като минете през Симеон Сакскобургготски, стигнете до Сергей Станишев, разбира се, до някъде, стигнете сега до извънредно интересния политически образ на настоящия премиер - имаме лидери. На мен ми се ще тези лидери, както и да се наричат те, от която и част на политическото пространство да идват, да са много по-близко, особено в конкретни политически действия и най-вече като резултати от тези действия, до техните политически и идеологически събратя в развитите страни, защото знаем, че нашите политически партии членуват в най-големите европейски политически организации, сродни по идеология. Според моите критерии, ние все още търсим един друг тип лидер, лидер от типа на Стефан Стамболов, на Петко Каравелов. Те са много различни, но и двамата са признати български лидери от края на XIX и началото на XX в. Може би все още преходът не е родил, или ако е родил, не е открил, тези лидери, които биха прокарали българския народ през пустинята, както Мойсей е извел народа си на една обетована земя, където няма да текат реки от масло и мед, но поне ще има що-годе нормален живот за повечето български граждани в съвременните условия, в които днес живеят.
Фокус: Споменахте, че образът на настоящия премиер е изключително интересен. От гледна точка на специалист и анализатор бихте ли щрихирали неговия лидерски стил и типологията на неговото лидерство?
Георги Манолов: Това, което мога да кажа като наблюдение и становище, смятам, че той е един своеобразен феномен в съвременната българска политика, защото той е един от малкото български политически лидери през целя преход, който умее по един изключително лек достъпен и открит начин да казва на хората това, което те искат да чуят. Той прилага изключително добре много форми, методи и прийоми от арсенала на политическия маркетинг като вид комуникация, която счупва бариерата между управляващ елит в лицето на неговия най-голям лидер и обикновената електорална маса – без да влагам никаква ирония в това понятие. Във всички отделни социални слоеве, независимо от някои противоречиви и негови действия, и оценки по повод тези действия, той изключително добре напипва онова, което хората искат да чуят. Второ, той е от малкото политически лидери в прехода, който има едно изключително добро качество за него като лидер, което е свързано с неговата откритост. Той не е помпозен, той не парадира, той не се изхвърля, той не работи с пищни, големи, завоалирани, завъртени, усукани, политически, социални и всякакви други фрази. Той е пряк, директен, точен и ясен. Това нещо почти през целя преход се е случвало много рядко. Ние много добре знаем, като се върнем назад, си спомняме колко трудно беше да се комуникира с някои лидери от тяхна страна дори и със собствените им симпатизанти, да не говорим за целия български електорат и за всички български граждани. Това качество според мен е вродено, то е добавено с нови неща като развитие, но това е нещо, което трудно се постига и не случайно ефектът е огромен. При него има една решителност, отговорност, има едни бързи адекватни действия. Тези действия понякога допускат сериозни грешки, тези действия понякога са емоционални, но те показват едно на обикновения български гражданин, че най-после някой се опитва да поеме отговорност, за да решава проблемите. Още нещо, най-после някой се опитва да прави нещо в тази обрулената в икономическо отношение българска държава. С неговите посещения било по магистралите, било по метрото, било по Южната дъга като вид проверки и прочие - доказват, че той има воля за реализация на предварително начертаните намерения от гледна точка на развитие без значение дали е инфраструктура, строителство или е нещо друго. Има още няколко подобни качества, които характеризират един изключително интересен образ. И още нещо – той е един от малкото български политически лидери, който блестящо умее да превръща собствения си дефект в ефект. Това е принцип на политическия маркетинг. Давам ви пример – знаете как започна историята с бонусите. Тя беше повдигната от „Синята коалиция” в лицето на народния представител Димо Гяуров, след това се поде от БСП, в крайна сметка топката беше прехвърлена с много силен и неточен „пас” в Министерския съвет у премиера, ако използваме неговата лексика, с която той обича да борави често.
Видяхте какво излезе от това. Няма проблем - тези, които са получили бонуси, да ги върнат. По-важното е друго, че лентата беше върната назад и доказа, че независимо от променените закони, независимо от трудностите, които ги имаше при другите власти преди тях, тези бонуси са били ежедневие. Аз не коментирам това, дали е трябвало да ги има. Имало ги е, дадени са, но не е нормално един министър да взима 64 000 лева бонус отгоре върху заплатата си, най-малкото защото е министър и политическо лице. Така че, тази топка беше „ритната” и то по един изключително добър начин, така че да влезе в най-затънтеното кюше на „вратата” и тя влезе. Ето ви резултата от този принцип. Тук има много интересни наслоения, както от позитивни, така и от негативни гледни точки и аз считам, че това е един от начините хората да харесват българския премиер и да поддържат по този начин неговия средно висок рейтинг от 43%. И още нещо – този рейтинг е големият проблем на опозицията. Трябва да се каже, че от всякаква гледна точка българската опозиция, без значение дали е в лицето на БСП, ДПС или на някоя друга политическа сила вътре или извън парламента, не е в състояние към момента да неутрализира политически с мирни и ефективни средства образа на българския премиер. Просто тя в момента проявява огромно безсилие и безпомощност. Винаги, когато се обсъждат неговите управленски постъпки, се стига до един въпрос – „Как да спрем Бойко Борисов?” С такъв тип политика, с такъв тип отношение, като цяло с подобен тип политическо поведение като сегашното, българските опозиционни партии няма как да спрат този крайно интересен политически образ в българската политика, поради причината, че не са намерили подходящите механизми и начини за това.
Фокус: Как ще коментирате битката за лидерския пост в БСП между Георги Първанов и Сергей Станиешев и дали по този начин се намалява доверието в партията?
Георги Манолов: От формална гледна точка, всеки би казал, че няма нищо по-добро от това да има повече кандидатури. Две от тях са действително силни в лицето на Сергей Станишев и Георги Първанов. Ще има сериозна предизборна борба, която би трябвало да означава битка на идеи, ценности, програми, платформи и накрая на бъдещи политики, тоест прилагаме правилата на „политическата игра” и това би трябвало да става, но според мен това е само формалната страна. Смятам, че към момента, поне от това, което се изнася в медиите, тази борба не протича по тези правила, независимо, че има 6-7 или повече издигнати кандидатури. Поне досега аз не съм прочел, видял или чул, кой какво конкретно от тях двамата ще прави, ако има бъдещата власт в социалистическата партия. Говоря за това по какъв път ще тръгне тази партия. Дали тя ще продължи да се реформира, колкото и според някои този процес да е застинал, без значение дали в идейно, организационно или в цялостно отношение, защото има такива възгледи, или ще продължи по същия път на изчакване на сериозни грешки от страна на управлението, които да бъдат използвани - без значение дали с искане на вот на доверие или с някакви други мирни форми и методи или пък от само себе си ще чакаме да дойде време за избори и понеже управлението според тях било слабо, като дойде време българските избиратели ще кажат „не” на това управление и автоматично ще дадат гласовете си в ляво, примерно към БСП. Това нещо трябва да се има предвид. Аз не виждам такъв тип отношение и такъв тип реформи, освен откъслечни. Едните казват, ще правим организационна реформа, другите казват, че не е необходима и т.н. Има още много неща, които трябва да се кажат и аргументират. Много е лесно да се каже – ще правим реформа. Добре, ама в какво, къде, как, с какви средства? Ако говорим за промяна на нормативни документи, примерно устав, какво ще променяме, дали то ще бъде адекватно на реалностите и дали има такава потребност. Не съм чул, не съм и видял един от двамата да излезе и да каже, че за България, основният проблем е бедността, според тях. А този проблем наистина е основен, както за държавата, така и за левите партии, особено за БСП. Ще видим кой ще постави този проблем на преден план и оттам нататък, каква политика трябва да се води с оглед ликвидирането на този проблем и свеждането му до някакъв разумен минимум, който е отчайващ по своите размери и мащаби за българската държава и по тези показателни сме на последно място в ЕС. Това, не само като политически анализатор, но и като обикновен гражданин, аз искам да чуя и да видя. Това е бъдещето, което трябва да носи една политика. На последно място въпросът за това, че няма логика и не е прието, а имаме и негативен опит, бивш президент да се опитва да вземе отново властта в партията и по този начин да си проправя пътя към премиерското кресло. Вероятно има такива случаи в политическата история на съвременна Европа и на света, а може би и преди, но до колкото познавам тези процеси, според мен това не е много нормално. Личното ми мнение е категорично различно. Според мен там има нужда от ново трето лице. Това трето лице, като лидер, трябва да притежава съответните качества, защото вътре в самата социалистическа партия има потребност от обновителни, кадрови процеси. Там проблемът с партийния елита също е много сериозен. Това решават самите те, но това не означава, че един от принципите на всяка една партия, вътрешнопартийното кадрово обновление не трябва да работи. Ако те са зряла и сериозна европейска партия, за каквато претендират, трябва много сериозно да помислят по този въпрос, защото смятам, че в момента двамата колоси, както обичат да ги наричат, просто наливат безплатно вода в мелницата на ГЕРБ за предстоящите избори.
Красимира ГЕОРГИЕВА