Проф. Костадин Динчев: Кукерите се стараят да повлияят на природата по магически начин и така да осигурят благополучие на семействата си

08 януари 2012 | 17:23 | Агенция "Фокус"

За символиката на кукерите Агенция „Фокус” разговаря с фолклориста професор Костадин Динчев - дългогодишен преподавател в ЮЗУ – „Неофит Рилски” в Благоевград.

Фокус: Проф. Динчев, ще се провеждат ли тази година кукерски фестивали в Западна България?
Проф. Костадин Динчев: Да. Ще има такива прояви. Симитлии си поддържат традицията на 14 януари да имат фестивал, а на 8 януари ще има фестивал в Благоевград. Но сурвакарските или бабугерските игри, които се провеждат в Западна България, по традиция са различни от кукерските игри. Кукерските игри са източно българско явление и се провеждат след Сирни заговезни.
Фокус: Каква е символиката на кукерите, които излизат през януари и какво носят те на хората?
Проф. Костадин Динчев: В цяла Западна България това са новогодишни празници, свързани с прогонване на злите сили. Основният символ е да се направят страшни маски и костюми, които най-често наподобяват зверове. Самите костюми са направени от животинска кожа или, както правят в Пернишко, костюмите са от накъсани платове. Маските се правят през целия декември до тези дни. Страшните дни, мръсните дни или поганите дни са между Коледа и Йордановден - това е времето, когато тези сили бродят и в тези дни в цяла Западна България от край време се смята, че те трябва да бъдат прогонени с шумове от звънци, със страшни ликове, игра, веселие и с различни заклинания. Това е основното в символиката. Тези игри имат различни функции – едната е продуциращата – като се прогонят злите сили да се осигури благополучие. Друга функция, която съществува изобщо в обредността – това е художествено-развлекателната. Тези функции действат в синхрон. Доколкото съм разговарял с някои от изпълнителите, те казват, че когато дойде времето на тези бабугерски игри, в тях се появява някаква тръпка, появява се неистово желание да се включат в подготовката и в реализацията на това прогонване на злите сили.
Фокус: Каква е разликата между игрите около Нова година и тези около Сирни заговезни?
Проф. Костадин Динчев: Кукерите на изток, които също са в тежките дни след Сирни заговезни, за това говорят и самите названия на дните – песи понеделник, въртоглав вторник, луда сряда, шеметен четвъртък, в петък идва лудото Тодорче, а Тодоровден в събота – тези дни кореспондират със същата натовареност на бушуване на зли сили, които трябва да бъдат прогонени и в периода около Нова година. Единствената разлика между новогодишните игри в Западна България и тези след Сирни заговезни е това, че те правят едно ритуално заораване. Това в Западна България не може да го има, защото там маскарадните игри са зимен обред. В Източна България това е пролетен обред, който продуцира оплождането на земята, там се прави и едно ритуално разхвърляне на семена, докато в Западна България не се разхвърлят семена, защото нищо няма да стане в този студ и ако се появи такова разхвърляне, то е заемка. От практическите наблюдения, които е имал човекът в многолетното си съществуване, е стигнал до извода, че трябва да повлияе на природата по магически начин чрез заклинания, действия и звуци и така да осигури благополучие и добруване на семейството си.
Фокус: Могат ли да участват жени в тези игри?
Проф. Костадин Динчев: Това е мъжка социализация. Напоследък гледам, че и жените участват в хората и в масовите сцени. Иначе това преобличане или травестия е характерна за мъжете. Женските роли се изпълняват от младолики мъже и те се преправят на невести, на старици или на други персонажи. Преди години съм наблюдавал в Перник и жени, дори една жена си беше извоювала правото да бъде водач на групата – и със сабята да води кукерската или по-правилно казано бабугерската дружина. Важно е да не се бърка кукерството с бабугерството. Към Петрич са станчинари, в Разлог са старци и т.н. има различни названия според спецификата на региона и според традицията, която е установена.
Фокус: Им ли подобни обичаи в останалите страни на Балканския полуостров?
Проф. Костадин Динчев: Нямам конкретни наблюдения, но съм чел някъде, че има отглас от такива маскарадни игри в Румъния, в Сърбия, предполагам, че и в Гърция ги има. В Македония са си нашенци и много кореспондират със западнобългарските обичаи. Аз не съм си поставял за задача да правя съпоставителен анализ между тях, но със сигурност има подобни игри, защото тези магически практики са повсеместни – не само балкански, но и европейски, и световни. Например, в Южна Америка има цели фестивали на такива маскарадни игри, които по същество имат същата функция. Има някои изследвания, според които в кукерството има и тракийски елемент или наследство от древните траки, заедно със славянския и прабългарския елемент в тези обичаи и обреди.
Фокус: Трудна ли е организацията на различните кукерски тържества и фестивали и дали има възраждане на тази традиция?
Проф. Костадин Динчев: Традицията е много силна и устойчива и тя се поддържа от населението. Хората принуждават деятелите на културата да се съобразяват с традицията, защото те самите си създават организация и си избират лидери – чауши или водачи на групата. Специалистите могат само да координират и да осигурят стимули за тази работа. Би следвало с необходимата компетентност специалистите да помогнат за правилното комплектуване – да няма преиграване и престараване, защото наблюдаваме и такива моменти в маскарадните игри. Когато има изместване на традицията, това не е добре. Когато нововъведенията доминират над традиционното, тогава вече имаме процес на разпадане на тази култура. Това лесно може да се установи, ако някой си направи труда да прочете нещо от литературата или да потърси специалисти за съвет. Това не е трудно. Ние имаме един голям сборник за Пиринския край, може и от други изследователи да се потърси информация и да се видят детайлите, за да се създаде една по-добра организация.
Фокус: Има ли опасност магическият елемент да се загуби, ако тези маскарадни игри се провеждат без да се спазва традицията?
Проф. Костадин Динчев: Няма такава опасност, ако организаторите познават същността на това, което правят, защото някои подхождат и малко слепешката - дай сега всички правят така, защо и ние да не направим така. Хубаво е да се попитат някои хора, които са участвали, или да питат старите хора и ще дойдат до верния път. Традицията се е предавала от поколение на поколение. Този механизъм все още съществува и това може да бъде занимателно и да бъде в духа на традицията.
Красимира ГЕОРГИЕВА