Доц. Людмил Вагалински: През 2011 г. българските археолози успяха да се адаптират към трудните финансови условия и рестриктивни финансови мерки

14 февруари 2012 | 06:09 | Агенция „Фокус”

По повод Петата национална изложба „Българска археология 2011” в Националния археологически институт с музей (НАИМ) към Българската академия на науките (БАН) Агенция „Фокус” разговаря с директора на института доц. Людмил Вагалински.

Фокус: Доц. Вагалински, кои ще бъдат гвоздеите на изложбата „Българска археология 2011”, кои са най-интересните обекти и находки, които ще могат да видят хората?
Доц. Людмил Вагалински: Изложбата е озаглавена „Българска археология 2011”. Тя се прави за пета поредна година. Най-хубавата новина е, че тя става традиционна. През последните четири години има и каталог, тази година каталогът също е готов. Много трудно в България се създават традиции и по-трудно се отстояват. Ние много често започваме, след това се отказваме и за това сме доволни, че НАИМ при БАН успява за пета година да проведе, въпреки трудностите, знаете за икономическите проблеми през последните години, въпреки това успяваме да организираме тази изложба и да я реализираме. Правим изложбата с помощта на колегите ни от страната, в случая това са 21 музея. Тази година техният брой е по-скромен от части по финансови причини, от части по чисто научни, тъй като все пак избираме по-атрактивни неща. Подкрепи ни за пореден път и БНБ, под чиято егида и с техни автомобили и охрана, ние събираме и след това връщаме по музеите подбраните материали, за което много им благодаря. Съдържанието на изложбата покрива и трите големи периода – Праистория, Античност и Средновековие. Опитали сме се да намерим баланса и да има интересни резултати от тези три големи периода. Трудно ми е да отлича някои конкретни обекти, а мисля и, че не би било редно, защото всеки един от обектите, които са представени, сам по себе си носи някаква инверсна историческа информация. Ще бъде представено и едно съкровище, което е интересно за широката публика. Това са накити от бронзовата епоха от Второто хилядолетие преди Христа, които бяха открити край Свищов. Собственост са на музея в Свищов и не са показвани извън града до сега. Много интересно съкровище и много рядко, което със сигурност ще се хареса на хората. Да предметите са интересни – те са важни, зад тях стои информация, стига ние специалистите да можем да я извлечем. Ще ми се да подчертая успешното изпълнение на един голям проект през изминалата година от българските археолози, а това е теренното издирване по газ трасето на газопровода „Набуко“. За първи път българската археология осъществява такова мащабно археологическо издирване на толкова високо технологично равнище. За един месец през април около 40 човека проведохме в рамките на НАИМ, бяха включени колеги от страната и от университетите, проведохме това издирване по трасето на „Набуко“. Това са 420 км. с ширина 50 метра, с много странични зони на влияние. Най-трудното беше, че трябваше да приложим Географската информационна система (ГИС) и то ArcGIS - такава система, която дава възможност да вкарваме археологическите обекти и информация в една ГИС в дигитален вид. Плюсовете са изключително много за инвеститора и за културния туризъм. Досега преди 3-4 години правихме нещо подобно, но в много по-ограничен мащаб в рамките на един микрорегион като Казанлък. За първи път успяхме да го направим в срок, навреме за толкова голямо трасе. „Набуко Интернешънъл” и неговите проверяващи, англичани и италианци, бяха изключително впечатлени. Тези проверяващи чужденци, имаше археолози сред тях, изрично подчертаха, че докладът на българските археолози е най-добрият от докладите на всички останали страни като качество, а те са доста в рамките на трасето на „Набуко”. Не само защото английският е бил добър, а защото информацията е подадена извънредно качествено. Аз бях силно притеснен как ще изпълним този проект, заради неговата мащабност. Със свито сърце подходихме, трябваше да се справим в реално време, след като си ходил 20 км. на ден, мокър и измръзнал си и има силен вятър, се връщаш и започваш да обработваш това, което си събрал на терена с тези персонални специални компютърчета, не само с обикновени GPS-и. След това се обработва със специални програми и се изпраща по нощите, в полунощ бяхме длъжни да изпратим на ГИС-администраторите тази информация смляна и подредена по един наистина труден начин.
Продължаваме да инвестираме в нашите хора, плащайки от скромните си възможности, за нови опреснителни курсове, защото GIS-a и ArcGIS-а се развива. Тази есен направихме още един такъв курс. Сега сме създали едно ядро от по-млади археолози, които вече са много запознати с тази програма и с нейното развитие. Така наистина можем да откликнем адекватно на световно равнище за подобни издирвания и изпълнение на желанията на големи инвеститори. В момента сме в преговори за „Южен поток”, който е още по-мащабен проект. Трасето му е дълго над 500 км., но ние вече сме много по-спокойни, защото натрупахме опит и вече сме много по-убедени в собствените си сили и възможности. Това са така наречените недеструктивни методи, в които очевидно не изоставаме, а напротив много инвестираме. Тези резултати са показани с постери в самата изложба, може би за широката публика няма да е много интересно, но аз много се гордея с това, което направихме, защото това е изключително трудно. Предмети се намират, шанс е, носят се в музея, дига се шум около тях - някои носят повече информация, други по-малко, но това, за което говоря, е нещо доста по различно и доста трудно. Не случайно сме подготвили около 25 човека, които са запознати с тези програми, които се променят непрекъснато и ние също инвестираме, взимаме лектори от Софийския университет срещу заплащане, защото за съжаление студентите по археология не ги обучават, а ние не можем да изоставаме.
Фокус: 2011 година беше ли успешна за Българската археология и дали има обекти и находки, които ще се запомнят в българската археология?
Доц. Людмил Вагалински: Малко е корумпирано общественото мнение по отношение на това, какво правят българските археолози и въобще археолозите. Смята се, че трябва да вадим някакви много интересни предмети по възможност от благороден метал или нещо, което носи изключително бомбастична информация - това е по-добрият случай, обикновено надписи, за историята на нашите земи. Не смея да откроя нещо така впечатляващо.
Фокус: Може би годината е успешна по друг начин?
Доц. Людмил Вагалински: Успешна е до толкова, доколкото българските археолози успяха да се адаптират към трудните финансови условия и рестриктивни финансови мерки, да продължат да работят с общини, с малки и големи инвеститори - държавни и частни и качествено да си вършат работата, това е адаптивността. „Набуко“ е също един такъв пример, същевременно, инвестирайки и неизоставайки технологично, а това е много трудно, защото по време на криза остава само стойностното, здравото - то оцелява и очевидно ние го правим. Продължаваме и с годишните задължителни отчети; националната ни конференция през май, както винаги сме я организирали. Имаме най-различни проекти - НАИМ не допусна да останат хората ни частично без заплати, въпреки че бяхме орязани с около 20-30%, и не само тях наваксахме, а успяхме в тези тежки времена да не спрем да функционираме, намирайки средства чрез проекти и за поддръжка на сградите, и за поддръжка на артефактите и на музейната ни експозиция. Направихме многобройни изложби и публикации, участваме и на конференции. Сега през септември ще реализираме заедно с Русенската община и като партньори други околни общини в Северна България, Световния Лимес конгрес – т. е. Конгресът за границите на Римската държава, който за първи път се прави в България и никога не е правен. Разчитаме на помощта на държавата, засега за съжаление не се очертава много, макар че когато започнахме през 2006 г. да се борим - защото това са като Олимпийски игри в археологията - получихме от Министерство на културата, от тогавашния министър уверение, че държавата е зад нас, а все още не сме убедени, че това се получава. Боим се и не бихме искали държавата да се изложи като организатори, защото има други институции по света, които са заинтересовани това да се случи. Защото това е борба за влияние, културен туризъм, мисля, че с общи усилия на общините и най-вече на Русенската, която твърдо седи зад този проект, ще се справи. Добрата новина е, че българските археолози се справиха.
Красимира ГЕОРГИЕВА