Психологът Валентина Маринова: Културата ни е толерантна към алкохола и родителите подценяват този проблем сред децата си

01 януари 2012 | 17:02 | Агенция "Фокус"

По повод превантивната кампания „Помогнете на детето си да каже „не” на алкохола” и рисковете от употребата на алкохол сред младежите Агенция „Фокус” разговаря с Валентина Маринова – клиничен психолог, семеен консултант и терапевт в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите към Столична община.

Фокус: Г-жо Маринова, колко сериозен е проблемът с употребата на алкохол сред подрастващите в България?
Валентина Маринова: В нашия център родителите, които ни търсят във връзка с употреба на алкохол от техните деца, са по-малко спрямо родителите, които ни търсят във връзка с употреба на наркотици. Може би защото алкохолът е от тези вещества, които се подценяват спрямо наркотиците и родителите все още гледат на наркотиците като на по-опасни. Според социологическите проучвания, правени в София през последните 8-9 години, обаче има ръст в употребата на алкохол сред тийнейджърите, така че има малко разминаване между това, което показват социологическите проучвания и това, което ние имаме в практиката си. Това не е принципно разминаване, а е поради факта, че родителите подценяват употребата на алкохол.
Фокус: Значи ли това, че когато виждат някакви признаци на подобен проблем, родителите не се обръщат към специалист?
Валентина Маринова: Мисля, че алкохолът малко по-малко ги тревожи. Обръщат се към специалист, когато нещата са по-напреднали. Например – имали сме родители, които ни търсят, след като тяхното дете е попаднало в токсикологията във връзка с напиване или след като е отишло в училище и е станало скандал в резултата на напиване, бие се и т.н. Когато нещата вече са доста ескалирали, те ни търсят. За разлика от наркотиците, при които родителите дори да има абсолютно еднократна употреба или дори само съмнения за употреба, почти веднага започват да търсят специалист. Тоест наркотиците са нещо, на което родителите обръщат внимание на много по-ранен етап, докато при алкохола търсят помощ, когато нещата са станали по-сериозни. Ако един младеж, да кажем ученик на 14 години, просто изпие една бира и родителят види това, заради това няма да се обърнат за помощ, но ако е изпушил една цигара марихуана, е много вероятно веднага да потърсят помощ. Това е разликата.
Фокус: До колко този проблем се подценява?
Валентина Маринова: Проблемът вероятно наистина се подценява поради това, че в самото ни общество има много голям толеранс към алкохола. Отношението към пиенето и самото пиене на алкохол не е нещо, което се оценява по критичен начин в нашето общество, освен ако не е минало извън всякакви граници и не води до някакви сериозни проблеми след дългогодишна употреба, което обикновено не важи за учениците. Културата ни е толерантна към това и по тази причина самите родители подценяват този проблем.
Фокус: Кога родителите могат да разберат или да предположат, че наистина става въпрос за проблем, а не просто за една чаша бира, която е изпил младежът?
Валентина Маринова: Няма голяма разлика отколкото при всяко друго поведение – тоест ако детето веднъж прояви агресия или има агресивно поведение, това е сигнал. Ако го прави всеки ден, това вече е голям проблем. По същия начин е и с пиенето на алкохол. Ако детето веднъж е пило нещо, това е сигнал към родителите и те могат да се справят сами или с малко помощ от някой психолог, дори и без да водят детето си при специалист. Самите родители могат да имат консултация и това да е достатъчно. Ако обаче това е често повтарящо се поведение - ежедневно, ежеседмично или два пъти седмично, тоест честотата на употребата на алкохол вече е сигнал, че става въпрос за поведение със сериозна опасност.
Фокус: Има ли определена група или тип младежи, които са по-застрашени от пристрастяване?
Валентина Маринова: Употребата на алкохол може да засегне младежи и деца от всякакъв социален и икономически статус и демографски характеристики. Мисля, че няма някаква специално уязвима група. Би могло да се случи на абсолютно всеки. Много е важна реакцията на родителите. Те трябва да знаят, че много младежи опитват алкохол. Обикновено първата употреба е ексцесивна и непремерена, защото младежите нямат опит в пиенето - получава се напиване от много малко количество и т.н. Но не е толкова важна първата употреба, колкото е важно по-нататък този младежът ще продължи ли да пие или не. Тук е разковничето на проблема, защото много деца пият, но много малко от тях стават зависими и развиват проблем с алкохола. Това, че не стават зависими и не развиват проблеми, в огромна степен зависи от реакцията на родителите. При първата употреба на алкохол, която е сигнал и обикновено родителите са объркани - не знаят как да реагират, колебаят се дали да го направят на въпрос или да го подминат, е много важно те да се обърнат за консултация със специалист без своето дете, а само те, като родители, за да имат насока как да реагират и какво да кажат на детето си, как да проведат разговор, за да може тази първа употреба да остане еднократна и да не се превърне в повторяемост.
Фокус: Какво е добре да направят родителите, ако забележат, че детето им има проблем?
Валентина Маринова: Много важно е родителят да е могъл да разговаря с друг възрастен преди да настъпи разговорът със самото дете. Нарочно казвам друг възрастен, защото понякога в семейството има само един родител. Ако са двама родители - по-добре е те да поговорят. Единият да каже какво го притеснява, другият да каже дали и той така преценява проблема. Обикновено двамата родители имат различна гледна точка и предложения как да се подходи към детето. Важно е те да имат този разговор първо помежду си и след това да излязат с обща позиция и да направят разговор с детето. Ако семейството е с един родител, много е важно той да поговори с друг възрастен за своите емоции, страхове и притеснения, дори и да не е специалист и тогава да се обърне към детето си. Това е подготовка на родителя преди да застане пред детето, като е вентилирал емоциите си първо с друг човек, който е зрял и има опит, вместо веднага да се тръгне с реакция към детето, която може да е доста крайна. Това не е добре, добре е да има една балансирана реакция - да няма прекалена паника, да няма обаче и подценяване това поведение. С младежите трябва да се разговаря по много директен и честен начин. Те не бива да бъдат лъгани, плашени, обвинявани и не бива да им се морализаторства, а е добре нещата да се казват такива, каквито са. Разговорът не трябва да е в този план – „ако пиеш, ти ще съсипеш живота си, ще съсипеш здравето си, от тебе нищо няма да стане, ще влезеш в затвора и т.н.”, защото това може и никога да не стане. По-добре е да се говори за това, че пиенето може да доведе до проблеми в бъдещето, от които никой, който пие, не е застрахован. Добре е нещата да бъдат умерени и съвсем честни.
Фокус: Превантивният информационния център издава брошура във връзка с този проблем. Кое е интересното на тази брошурата, къде може да бъде намерена и към кого е насочена?
Валентина Маринова: Целева група на брошурата са родителите. Тя е превод от издание на Американския национален институт по здравето. Разликата е, че българската редакция съдържа актуални данни от български изследвания, защото в оригиналния вариант има данни от американски изследвания. Само това сме променили. Брошурата е част от една превантивна кампания, която се финансира от Съюза на пивоварите в България, разпространява се безплатно и така стигна до личните лекари във всички медицински центрове в София. Чрез една неправителствена организация част от тиража на тази брошура стигна и до градове извън София. В момента я има в нашия Превантивен информационен център, който се намира в София и ние я разпространяваме в столични училища чрез педагогически съветници и учители.
Фокус: Има ли други инициативи, които също са част от тази кампанията?
Валентина Маринова: Част от кампанията беше и излъчването на един аудиоклип по няколко радиостанции с покритие в София. Посланието на клипа беше авторско, създадено от екипа на центъра и от родители, с които сме работили и които имат деца с такъв проблем, така че е близко до хората. Бяхме избрали периоди преди лятната ваканция, в които клипът интензивно се излъчваше. Това е времето, в което учениците приключват училище и започва летният период, в който те повече са склонни да употребяват алкохол и са свободни от учебни занимания. Този клип ще продължи излъчването си и през следващата година. В тази кампания се издаде и един плакат. Интересното и новото при него е, че той е много позитивен - в него няма плашещи и отблъскващи послания към младите хора. Изцяло е позитивно насочен към това какви хубави неща има в живота на един млад човек.
Фокус: Каква е помощта от страна на общината или други институции за решаването на този проблем?
Валентина Маринова: Помощта е в това, че откакто нашият център е създаден има осигурена издръжка чрез дирекция „Здравеопазване” на Столична община. Това прави възможно нашите услуги да са напълно безплатни за клиентите. В този смисъл имаме изключително съдействие на ниво община - нещо, което в много малко градове в страната го има. София прави изключение в това отношение и има специализиран екип, изцяло на общинска издръжка. Така че това е привилегия в нашия град.
Фокус: Къде хората могат да Ви открият?
Валентина Маринова: Могат да ни открият на бул. „Васил Левски” №126. Нашата интернет страница е www.sofiamca.org. Там има наши пълни координати. От април имаме и специализиран Дневен център за деца, юноши и родители, който се намира на бул. „Сливница” № 212. Той работи само с ниска възрастова група деца от 12 до 18 години. Това е първият специализиран център в цяла България за деца, употребяващи психоактивни вещества, което включват и алкохол.
Красимира ГЕОРГИЕВА