Доц. Пламен Митев: Имаме всички основания да се гордеем, че сме допринесли за успешния завършек на Руско-турската освободителна война

03 март 2012 | 14:42 | Агенция "Фокус"

По повод Националния празник на Република България – Трети март Агенция „Фокус” разговаря с историка доц. Пламен Митев, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски”.

Фокус: Доц. Митев, какви знаци за поколенията българи оставя Трети март?
Пламен Митев: Ако трябва да Ви отговоря кратко – знаците са много и разнопосочни. За съжаление, не винаги успяваме да ги разчетем и да си извлечем нужните поуки. Трети март е знакова дата в българската история, защото подписването на Санстефанския предварителен договор символизира възстановяването на българската държавност след пет столетия чуждо иго. През годините на измъчения ни преход бяха изговорени много „за“ и „против“ значението на Трети март, но никой не може да отрече, че, добър или лош, договорът, под който слагат подписите си граф Игнатиев и Сафет паша, връща българите върху политическата карта на Европа и открива реални възможности за интегрирането ни в модерния свят, за преодоляването на характерните за Османската империя провинциализъм, консерватизъм и религиозен фанатизъм. Трети март бележи края на една кръвопролитна и жестока война, но в същото време въплъщава в най-синтезиран израз и възрожденския идеал за независима и целокупна България.
Фокус: С какво най-вече могат да се гордеят българите на националния си празник?
Пламен Митев: Българският народ винаги се е гордеел с миналото си и с героите си, с културно-историческото си наследство, с постиженията си в различни области на духовния живот, с онова, което сме направили и продължаваме да правим в подкрепа на разни справедливи каузи – участието ни в освободителните борби на сърби и гърци, подпомагането на арменците, спасяването на българските евреи и т.н. и т.н. В контекста на Трети март обаче, е добре да се знае, че свободата не ни е дарена. Вярно е, че хиляди руски войници проливат кръвта си по бойни е полета на юг от р. Дунав. Но и ние имаме основание да се гордеем, че сме допринесли за победата над Турция. И ние сме платили своята цена за свободата си. Нямам предвид само героизма на опълченците или на четите, действащи в тила на турската армия. По непълни данни, над 50 хиляди са жертвите от страна на българското население в резултат на демонстративните екзекуции в различни селища из Добруджа, Мизия, Тракия или на масовите кланета в Стара Загора, Ловеч, Казанлъшко, Новозагорско и други райони, в които се водят най-драматичните бойни дей твия по време на войната. Това е почти толкова, колкото са официалните жертви на руската армия на Дунавския фронт (около 66 хил.). Да не забравяме и чисто материалните загуби. В някои райони и селища над 2/3 от сградния фонд е унищожен, десетки църкви, училищни сгради и т.н. С други думи, имаме всички основания да се гордеем, че сме допринесли за успешния завършек на Руско-турската освободителна война.
Фокус: Какво не трябва да забравяме от историческа гледна точка?
Пламен Митев: Не трябва да забравяме подвига и саможертвата на тези, които воюваха за възкръсването на България. Не трябва да забравяме мечтите на възрожденските ни предци, защото заветите на Левски и Каравелов, на Ботев и Раковски отдавна са се превърнали в учебникарски клишета, неразбираеми за младите българи. Не трябва да забравяме и още нещо. Войната от 1877-1878 г. за пореден път и по-особено болезнен за нас начин показа, че малките народи са обречени на зависимост от интересите на великите сили и ако искаме да се чуе гласът ни, ако искаме да защитим националната си кауза, нужно е да имаме силен политически елит, елит, която да е способен да загърби партизанските си боричкания и да обедини усилията си за постигане на общобългарските цели.
Фокус: Какви са измеренията на Трети март днес, какъв би трябвало да бъде политическият му прочит?
Пламен Митев: Българската история страда най-много от това, че все търсим политическия й прочит. Миналото е такова, каквото е. То не би трябвало да се променя по желание на управниците ни, на „силните на деня”. Колко нови прочита бяха вече направени? И какво спечелихме? Загубихме представа кое е добро, кое е лошо, кой е герой и кой е предател, кой ни е доброжелател и кой враг ... През последните години е модерно да се говори за т.нар. „въобразена история”, за това, че всяко поколение пише/разказва своята история на отминалите времена, че историята не може да бъде обективна и пр. и пр. Действително, тълкуванията, които могат да се направят или поуките, които могат да се извлекат от едно или друго събитие са във функционална зависимост от различни фактори и обстоятелства, но фактите като факти, не могат да бъдат преиначавани свободно, в противен случай границата между науката и чалгаджийството се размива напълно.
Фокус: Ще посрещнем ли националния празник с достатъчно самочувствие?
Пламен Митев: Много бих искал да Ви отговоря утвърдително, но не мога. А и как да посрещаме националния си празник със самочувствие, когато ежедневието ни е изпълнено точно с обратните по знак преживявания – безработица, скъпотия, бедност, престъпност, корупция, безнаказаност, безхаберие, липса на перспектива ... Когато препрочитам Ботевите вестници, имам усещането, че написаното от него е за нашето време, време разделно, време на безвремието, на празнословието, време на големите социални пропасти, на лъжите ... Надявам се само, че повечето от нас, някъде отвътре и насаме, ще намерим начин, всеки по своему, да кажем „Благодаря” на онези, които воюваха за свободата и които направиха, щото България пак да я има.
Красимира ГЕОРГИЕВА