Владимир Чуков: Събитията в Сирия са лаборатория за това, което евентуално би се случило по отношение на Иран

04 март 2012 | 16:58 | Агенция "Фокус"

По повод сложната ситуация в Сирия Агенция „Фокус” разговаря с арабиста проф. Владимир Чуков.

Фокус: Проф. Чуков, ЕС призна сирийската опозиция за легитимен представител на сирийския народ. Какво се крие зад този политически акт?
Владимир Чуков: Те са обявени не за единствените представители, но за легитимни представители. Тази формулировка беше използвана и когато имаше подобен тип процеси с Либийския преходен национален съвет. Дори България заедно с Хърватска също имаше подобен тип подход. Става въпрос за първа стъпка за признаване на сирийската опозиция. Така вече тя е толкова легитимна, колкото и правителството на Башар Асад. Това е част от дипломатическия натиск, който се оказва върху правителството в Дамаск. Този инструмент го видяхме по време на събитията в Либия и това е част от широкия инструментариум за натиск. Преди дни бяха замразени авоарите на поредната група сирийски официални представители, също така авоарите на Сирийската централна банка. Това е част от натиска, който се оказва от страна на ЕС за спиране на кръвопролитията в Сирия. Този сценарий до голяма степен вече го наблюдавахме в Либия. Нищо ново.
Фокус: Защо ЕС гласува доверие на Сирийския национален съвет?
Владимир Чуков: Сирийският национален съвет е представен от Бурхан Галиун. Общо взето това е част от начина за консолидиране на сирийската опозиция. Според мен срещата в Тунис, проведена на 24 февруари, внесе съмнения за някакъв разнобой между отделните опозиционни групи. Някои от групите дори имаха по-радикални искания, някои от тях бяха по-компромисно настроени. След два дни беше проведен и референдумът, където има някакви псевдодемократични формулировки. Опозицията беше в състояние на дисбаланс. Сега, давайки подобен тип статут на легитимния представител на сирийския народ, се акцентира върху онази част от сирийския народ, която е по-безкомпромисна. Това е част от подходите за структуриране и консолидиране на сирийската опозиция и в частност онази, която е политическото звено, политическото представяне на тази опозиция. На този етап военните действия показват, че властите в Дамаск много силно налагат волята си. Разбра се, че в онзи квартал в град Хомс, който беше под контрола на бунтовниците, вече е възстановен правителственият контрол. Предложеното на САЩ, като единствената държава, която има техническите способности да наложи хуманитарни коридори, да наложи въздушния чадър – все още на този етап подобно решение няма. Имаме очевидно някакво разминаване в конкретните енергични военни стъпки и в политическите действия. Но събитията вървят в една определена посока.
Фокус: Каква е тази посока?
Владимир Чуков: Сирия е изключително сложен възел. Много по-сложен от Либия. Първо, защото имаме друг тип национална тъкан. Например, местните християни изявяват своите опасения, че при смяната на режима, те ще бъдат много силно дефаворитизирани, т.е. те се плашат за своите права, тъй като основният гръбнак на тази опозиция – това са Мюсюлманските братя и възможността Мюсюлманските братя да наложат с насилие своята власт е твърде голяма. Друзите също така се колебаят. Те са неутрални и са също едно огромно малцинство. Алауитите са също едно малцинство, което се управлява чрез Башар Асад, и също са част от тази малцинствена мозайка. Кюрдите също са в много интересна позиция. Част от тях са с този преходен национален съвет, но по-голямата част остават настрани. Т. е. тази опозиция до голяма степен се отъждествява със сунитите. На този етап това не може да бъде опровергано. Това е сложната национална картина. Преговорите за иранското ядрено досие, респективно евентуалното нанасяне на ядрен удар срещу Иран, много тясно са обвързани със ситуацията в Сирия. Много от експертите и анализаторите възприемат събитията в Сирия като лаборатория за това, което евентуално би се случило по отношение на Иран, т.е. нанасянето на военен удар срещу Иран. Дори имаше един сравнителен анализ – в момента има определено недоволство от страна на Саудитска Арабия по отношение на външнополитическото решение или колебанието на Съединените щати спрямо Сирия. Саудитска Арабия изразява недоволство, че техният стратегически партньор Вашингтон не е достатъчно логичен. Същото отношение имаме в отношенията Тел Авив – Вашингтон. В последните дни стана ясно, че от Тел Авив казват, че трябва да се каже кои са червените линии по отношение на Вашингтон за иранското въоръжаване, т.е. да се каже кои са тези опции. Барак Обама казва всички опции са на масата – да, но кои са тези опции. Имам много сложна регионална картина, тъй като двете страни са вързани. Те са, според мен, двете основни звена в т. нар. шиитска ос (Иран-Сирия-Хизбула) - Иран, бих казал и правителството на Ирак, Сирия, която е много тясно свързана, там има и подписан военен договор за сътрудничеството между двете държави още в началото на този век през 2005 г, и Хизбула. Това са обстоятелства, които правят ситуацията в Сирия много сложна. На този етап фактор е и безкомпромисната Русия. Няма симптоми тя да се отказва от своята позиция. Дори преди дни се разбра, че президентът Медведев е провел телефонен разговор с крал Абдула, кралят на Саудитска Арабия, в който той е поканил неговата държава да застане на политическата позиция на Москва по отношение на Сирия, т.е Саудитска Арабия да се присъедини по отношение на оценките си. Тогава саудитските средства за масова информация изведоха категорично мнението на краля, че става въпрос за една морална позиция на Рияд и че не могат да толерират човек, който убива своя собствен народ. Възелът е изключително силно заплетен. По отношение също така политиката на Турция. Ердоган много плътно и категорично се е ангажирал със свалянето на Башар Асад, т.е. за него връщане назад вече няма. Много силна е тази енергия на Анкара. Имаме много интересна вътрешна национална ситуация, много динамична регионална ситуация и международна, така че на този етап уравнението е с много неизвестни. Имаме отношенията на Вашингтон със своите традиционни съюзници, които искат по-категоричната му намеса по отношение на сирийския пъзел. Паралелно с това е и задълбочаващото се недоволство на Тел Авив по отношение на тази позиция, която Вашингтон демонстрира по отношение на Техеран и иранското ядрено досие. Така че в Сирия ситуацията е много по-сложна за разлика от една далечна, изолирана Либия. Там нещата бяха много по-изчистени като проблемна ситуация. Държавата, която има най-големи възможности, е САЩ - те са единствените, които биха могли реално да решат военния пъзел. Всички останали са техни съюзници, те допринасят, но не могат да решат проблема. Турският външен министър Ахмет Давутоглу преди около петнайсетина дена беше във Вашингтон. Много дълго той се опитва да убеди своите американски партньори за необходимостта от намесата на американски военни средства – самолети, логистика и разузнаване за реализирането на тези хуманитарни коридори. Нещо, което не се получи. Поради тази причина ние виждаме ситуацията в Сирия по този начин. Много от експертите казват –да, Вашингтон категорично осъжда, чу се и определението, че Башар Асад е военнопрестъпник, но на този етап нямаме нищо конкретно и реално. По тази причина сирийските правителствени войски на практика възстановиха изцяло контрола върху размирния град Хомс. Имаше дори един план, който се лансира в медиите, че идеята е да се наложат хуманитарни буферни зони върху размирните сирийски градове. Също така при евентуално включване на Йордания и Саудитска Арабия е имало идея в тази хуманитарна зона да бъде наложен и над Южна Сирия в градове като Дераа, където за пръв път избухнаха размириците. Това трябва да бъде реализирано с помощта на американските логистични средства, така както беше в Либия, така както беше и в Ирак.
Фокус: Кога може да се очаква военна намеса?
Владимир Чуков: Поне на този етап няма отговор, има лансиран много ясно структуриран план, предложен от турския външен министър Давутоглу във Вашингтон. Той не е бил приет. Сега обаче при тази ескалация на напрежението и тази касапница, всеки ден има десетки, стотици убити, очевидно този план се връща на дневен ред. Трудно е да се прецени, кога ще се създаде ситуация, в която хуманитарните коридори ще бъдат обезпечени, за да има един въздушен чадър над размирните райони. Това означава и разделяното на Сирия, т.е. отделянето на определени територии извън контрола на правителствените войски, което е военна интервенция, т.е. което ние видяхме в Ирак.
Красимира ГЕОРГИЕВА