Александър Хайтов: Левски е искал да си има гроб в България, не е искал пари, слава или народен представител да става

19 февруари 2012 | 10:01 | Агенция "Фокус"

По повод официалното откриване на паметната плоча на гроба на Васил Левски пред църквата „Св. Петка Самарджийска” в подлеза на ЦУМ Агенция „Фокус” разговаря със сина на писателя Николай Хайтов – скулптура Александър Хайтов.
Поставянето на паметния знак е по инициатива на фондация „Николай Хайтов” и се осъществява след решение на Столичния общински съвет от 26 май 2011 г.

Фокус: Г-н Хайтов, фондация „Николай Хайтов” е инициатор на поставянето на паметна плоча на гроба на Левски. Какво ще допринесе тя за паметта на Васил Левски?
Александър Хайтов: Официалното откриване е след официално решение на Столичния общински съвет, което беше взето с единодушие през 2011 г. То е съгласувано с всички възможни инстанции и е съвсем законно и официално.
Фокус: Имаше много дискусии, свързани с поставянето на тази плоча...
Александър Хайтов: Дискусии не имало, имаше само една научна дискусия в Българската академия на науките (БАН). Това беше първата и последна, за сега, научна дискусия в историята на БАН изобщо. На нея дойдоха петима археолози и петима войници, както се казва, за да дискутират върху този проблем с погребенията в самата църква, които са намерени там. Това са предсказани погребения. Още през 1937 г. са предсказани тези погребения, а също и 13 дена преди да намерят скелетите отново са предсказани. В пресата е обърнато внимание, че там ще се намери в ляво от престолния камък скелетът на Левски. И той се намира. Този факт и това предсказване за намирането съвпада с фактическото намиране на скелета от археолозите на посоченото място. Така събрани двете неща те го правят, според мен, научен факт. Събрали се тези хора в БАН по настояване на археолозите през 1986 г. Те искат най-накрая на високо ниво в БАН да бъде разгледан този въпрос, надявайки се, че колегиално ще бъде потвърдена тяхната версия. Да, но се случва точно обратното - те се явяват неподготвени там и пропадат като двойкаджии, тотално стават за смях. Всичко това е записано и документирано и всеки може да види как те потъват в земята, това е унизителна история. Аз съм ги слушал и имам много добра представа какво се е случило, макар и да не съм бил там, т.е. документите са останали. Крайният резултат от цялата тази история е, че няма как научният секретар и президиума на БАН – това са 11 професора и академика - взимат решение и потвърждават изводите на окончателния доклад на водещия тогава тежък дебат академик Ангел Балевски, който е председател, и от заместник-председателя Николай Тодоров, който води диспута, пише доклада и те потвърждават изводите от доклада. Те са – да, намират се погребения в олтара на църквата и във връзка с това, че те са датирани по-късно от строежа на църквата, във връзка с предварителните данни отпреди 9-ти септември 1944 г., може да се допусне, че това е гробът на Левски. Жалко, че скелетът е изхвърлен, находките са загубени и окончателна проверка не може да се направи. В този смисъл те взимат решение да се сложи плоча, тъй като по редица данни и по народната памет, тук се намира гробът на Левски. Това нещо е предмет на атаки вече 26 години от пострадалите от своето невежество археолози. Това е било навремето политическа поръчка, които те са изпълнили, и сега трябва да си плащат за това, че са станали за резил. Общо взето това е цялата история. А, самият спор, научният диспут в БАН, не е дали тук е гробът на Левски или не е тук, а дали погребенията са преди църквата или след построяването й. Тъй като един от основните доводи на археолозите е, че там не е гробът на Левски и, че тези погребения вътре са много, много стари, византийски, още от 12 век. Когато се анализират данните, тук е забъркан и Институтът по криминалистика, които са правили експертизи, те доказват, че скелетите са нови, това е изводът и на БАН. Това не искат да признаят хората.
Фокус: Защо място, където са положени останките на Апостола на свободата, предизвиква такива дълготрайни и оспорвани дискусии и конфликти?
Александър Хайтов: Ако човек е запознат с онази епоха, става дума за петдесетте години на XX в., това е една мракобесна история. Тогава за една крива дума отиваш в лагер и там ще те изядат прасетата, буквално, това е било от страх. Имало е идеологическа поръчка да се ликвидират всички национални светини – от войнишките паметничета, които зам.- министърът на войната Панчовски през 1946 г. дава нареждане да бъдат начукани на чакъл и това го правят, до гробовете на Гоце Делчев, цар Иван Асен, на цар Борис ІІІ. Абсолютно същият пример е как е ликвидиран гробът на цар Борис ІІІ. От Рилския манастир е измъкнат и изхвърлен, даден е да си го погребат неговите роднини във двореца Враня, те са го погребали, направили му параклис. И през 1954 г., две години преди да изкарат костите на Левски и да ги метнат на боклука, разбиват параклиса с експлозив, вадят сандъка с мумифицираното тяло на Борис и го изхвърлят на боклука и него, това е репетираната история. Такава е била повелята на времето просто. Оттук нататък издънилите се по този начин, изпълнители на тази идеологическа поръчката, точно проф. Стамен Михайлов – ръководителят на разкопките, свършвайки тази работа, всички си мислят, че това ще продължава вечно и ще се забрави тази история. Да, но се менят времената. По времето на Людмила Живкова нещата се размразяват. Зам.-началникът на разкопките Сава Бобчев през 1979 г., започва да публикува статии, че там е гробът на Левски, нещата се обръщат изведнъж и се започва отново тази караница. Възражда се този въпрос, докато се стига най-накрая до този диспут във БАН, където се провалят археолозите. Интересното, което се случва там е, че академик Балевски – председателят на академията по това време - резюмира предварителния доклад на Тодоров с една резолюция, която е много интересна. В нея казва - тук има големи нередности, по-добре е археолозите да не се занимават с тази работа повече. Всичко това, преведено сега на съвременен език, буквално си звучи така – най-добре е след като са се издънили тези изпълнители на идеологическа поръчка, след като са оставили следи, след като това се е размирисало и след като са изпогубили всички доказателства, да си налягат парцалите и Археологическият институт с музей да не ги защитава, защото в противен случай това хвърля сянка на съмнения върху българската наука като цяло и археологическата в частност. Цената на този компромис е да не желаят гражданите, лаиците, привържениците на гроба, да се сложи плочата. С един такъв глупав текст, че според народната памет, да, възможно е тук да е бил погребан Левски, ей така на, за да се мълчи по въпроса. Лошото е, че за „честа на пагона” тези археолози не млъкват, а продължават да ровят и да се защитават. Всяка дума, казана от тях, се обръща против тях във всеки момент, в който се обадят, просто защото това е истината. Колкото повече приказват, толкова повече лъжат и не могат да се оправят с тази ситуация. Добрият вариант беше да млъкнат и да не се обаждат, да я забравят тази история. Да, но не. Това са като приказки от 1001 нощ, детински истории, които не издържат и няма да издържат никъде на сериозно обсъждане.
Фокус: Вие цитирате предимно специалисти, а за обикновените хора, поставянето на тази плоча какво значение би имало?
Александър Хайтов: Много е ясно какво е значението. Паметта, култът към мъртвите, погребалните обичаи, те за народа са били и все още са основа на историческата памет. Това е овеществена история за народа. Не може ти да не затриеш гроба на баща си и на майка си и да знаеш какъв си и откъде си дошъл. Така не може, затова, това е безобразие. Не бива да се прави това нещо и затова Левски е искал да си има гроб в България, рязал си е косата, пазарил се е, за да си има гроб. Това е искал, не е искал пари, слава или народен представител да става. Отишъл е на заколение с надеждата, че ще си знае гроба там. За народа и за вас, включително, не е ли важно да знаете гроба на баща си и на родителите си. Много е важно, естествено. Как е възможно някакви глупаци да дърдорят, че Левски бил в сърцата ни, по стените ни, зад гърбовете ни, къде ли не, и не му трябвало гроб. Ами хайде де, нека те да се лишат от гробове, да си продадат парцелите, да си изкарат костите на родителите, да ги хвърлят в Искър, както са направили с тези кости и тогава ще им повярвам.
Фокус: Как вашият баща би приел поставянето на тази плоча?
Александър Хайтов: Баща ми 14 години се занимаваше с това, а от началото на тази история изминаха 26 години. И това нещо се случва след 26 години. Мога да кажа, че това беше смисълът на края на живота му, тъй като той само с това се занимаваше и беше оставил всичко останало.
Фокус: Доволен ли сте от акта на официалното откриване на плочата?
Александър Хайтов: Естествено, че съм. Това са участниците и хора, които са работили по този въпрос - Михаил Бенчев, който е съвременник на този спор, Георги Лозанов, Атанас Семов – синът на Марко Семов, роднините на историка акад. Николай Тодоров, както и един потомък на Левски бяха съпричастни с това.
Красимира ГЕОРГИЕВА