Проф. Христо Пимпирев: 20-ата българска антарктическа експедиция трябва да приключи без инциденти и да изпълним набелязаната програма
05 януари 2012 | 06:00 | Агенция "Фокус"
Последната българска група изследователи на Антарктида заминава днес. Тя включва общо седем души, които ще отседнат в българската база на ледения континент. За задачите пред българските антарктици, Агенция “Фокус” разговаря с председателя на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев, който също заминава днес.
Фокус: Проф. Пимпирев, заминавате за Южния полюс съвсем скоро. Как премина подготовката Ви?
Проф. Христо Пимпирев: Подготовката премина добре. Ще пътуваме седем души – лекарката на експедицията Румяна Антонова, моя милост и още пет души – проф. Николай Цанков, който ще работи по проект за изследване на ултравиолетовото лъчение върху кожата; Камен Бонев - геолог и планински водач; Виктор Троянов - инженер и също ще помага при полевите лагери; Ласло Клайн – геолог и Димо Димов – също геолог. Ние, седем души, заминаваме сега в четвъртък на 5-ти януари през Рим, Сао Пауло, Сантияго де Чили, Пунта Аренас, където ще изчакаме самолет на бразилските военновъздушни сили, с който ще отлетим до остров Кинг Джордж, който е съседен на остров Ливингстън от архипелага на Южношетландските острови.
В същото време шест души от първата група на експедицията, която раззими базата, ще бъдат в Кинг Джордж, от където ще се качат на същия самолет, с който ние ще дойдем, за да се прибират към Пунта Аренас, Южна Америка и България. Ние с чилийски кораб ще отидем на остров Ливингстън и нашата база. В момента на базата има пет души португалци по два международни проекта и само петима българи – една биоложка, която работи по проекта за глобалното затопляне и за това – как радиационният фон влияе на човека и на големите бозайници тюлените. Само три дни след нас заминават още пет души. Общо взето това е научният състав на експедицията. През месеците ноември и декември базата трябваше да се приведе в нормално за живот и най-вече за работа на учените състояние. Месеците януари и февруари ще бъдат свързани изпълнение на научната ни програма. Това е един чисто български проект за изследване на генните влияния. На големите бозайници тюлените се взимат съвсем малки проби от кожата им, за да не се тормозят животните и да се види как глобалното затопляне влияе върху живите организми и върху лишеите. Има една биоложка - специалист по лишеите, така че сега ще започна истинската научна програма на експедицията. През тези два месеца очакваме да дойдат материалите за параклиса „Св. Иван Рилски” и да го построим още този сезон. Ще дойдат и още четири ветрогенератора, които трябва да монтираме, така че ще имаме и строителна програма, освен научната. Ветрогенераторите ще позволят базата ни да не зависи за електроенергия само на дизеловите генератори, което е свързано с пренасяне за един сезон на четири тона нафта. И малко или много това оказва някакво влияние върху околната среда. Докато ветрогенераторите и ветроенергията доставят съвсем екологично чиста енергия. В момента всеки ден ние сме непрекъснато във връзка с базата по сателитния телефон. Изникват някои неща, какво се е повредило, какво трябва да се купи. На едната лодка перката отзад е развалена. В последния момент търсихме да закупим такава. Непрекъснато нещо става. Това е едно селище, което трябва да се поддържа. От Антарктида нищо не може да се купи, трябва да се донесе от Южна Америка или дори от България. Всеки ще пътува с една раница с личния му багаж, която не трябва да е по-тежка от 23 килограма и един пластмасов бидон, който също трябва да бъде 23 килограма, където е общият багаж, предназначен за експедицията. Това са резервни части за генератори, за лодки, за водопровода – всичко, за което ни съобщят от базата. Ние трябва да го закупим, слагаме го в тези бидони и така с този багаж тръгваме от летище „София”.
Фокус: С какво е по-специфична вашата подготовка? Имате ли някакъв специален хранителен режим или нещо друго по-особено?
Проф. Христо Пимпирев: Всеки един участник десет дена преди да замине взима имуностимуланти, които трябва да повишат имунната защита на организма. Нито един от нас не трябва да отиде болен на Антарктида, дори с най-невинен грип, защото там средата е стерилна, заразата ще пламне веднага и всички останали членове на експедицията ще се заразят. Това е, което е по-специфично. Всеки индивидуално прави и тренировки за физическа подготовка. Освен това ни предстои полет, който е по-дълъг от 24 часа. Това не е толкова безпроблемно за организма, но нямаме някакъв специален хранителен режим. Сега след коледните и новогодишни празници всеки трябва да се подложи на лека диета.
Фокус: Как си осигурявате храната на самата база и има ли специални изисквания за хранителния режим на един човек, който пребивава на Антарктида?
Проф. Христо Пимпирев: Не носим никакви хранителни продукти от България, защото им много строг санитарен контрол на границата с Аржентина и Чили. Те не допускат никакви външни хранителни продукти, така че всичко си закупуваме от последните пристанища на Южна Америка. Зависи дали групата тръгва от Ушуая – най-южното пристанище на Аржентина или Пунта Аренас – най-южното пристанище на Чили. Там ще закупим малко пресни плодове, ако се свършило месото – ще купим месо, както и основни продукти, като брашно, яйца, варива, спагети. Всичко, което е нужно за едно домакинство, е закупено предварително и е закарано с кораб. Ние ще летим със самолет и сме ограничени в багажа.
Фокус: Какво в момента е състоянието на българската база на Антарктида?
Проф. Христо Пимпирев: Състоянието на базата, както разбирам, е добро. При пристигането постройките трябва да се разделят от снега. Пуснали са водопровода, има електричество, постройките са топли и базата вече е пригодена за нормален живот и най-вече за усилена научна работа. Разбира се, все нещо се поврежда, което се случва навсякъде и особено там при тези екстремни условия. Но в момента базата, доколкото се чувам всеки ден колегите, е в добро състояние.
Фокус: Колко време ще пребивавате там?
Проф. Христо Пимпирев: Ние се придвижваме на групи и то раздробени на много групи – едни идват, други заминават, защото нямаме собствен транспорт и, където се открие място в самолетите на Бразилия, корабите на Чили и на Аржентина, използваме тях. Една група ще се прибере в края на февруари. Последната група ще се прибере в София на десети март, когато базата ще бъде зазимена, тъй като базата не се използва през зимния сезон, който в Антарктида настъпва през март. Аз ще се прибера в края на февруари, на базата ще останат шест души, на които основната им задача ще бъде да зазимят базата и ще се приберат с испанския кораб „Есперия”. Просто на испанския кораб има само шест места. Аз имах желание и работа, за да остана до края, но просто се съобразяваме това, което ни се предлага.
Фокус: За тези два месеца какви ще бъдат основните Ви цели и ще Ви бъде ли достатъчно времето, за да направите заплануваното?
Проф. Христо Пимпирев:Надяваме се, всичко да бъде свършено. Преди всичко това е научната програма. Това са няколко научни проекти – един чист български проект и два международни проекта, имаме и строителна програма, както споменах, свързана с построяването на православния параклис „Св. Иван Рилски” и поставянето на ветрогенераторите. Така че – доста работа имаме за малкото време, което ни остава.
Фокус: Вие с какви чувства тръгвате към Южния полюс и каква е тръпката?
Проф. Христо Пимпирев: Тръгвам с чувството, че експедицията трябва да приключи успешно. Това означава да нямаме някакъв по-сериозен инцидент и всички да се върнат живи и здрави в България, както и да изпълним набелязаната програма. Иначе на мен това ми е 20-та експедиция и аз отивам там като вкъщи, емоцията е за тези, които отиват на Антарктида за първи път.
Фокус: Има ли тази година тенденция за увеличаване на туристите на Антарктида?
Проф. Христо Пимпирев: По принцип туризмът на Антарктида всяка година расте и има туристи, но не с някаква изключително бърза тенденция. Един туристически кораб през декември е посетил българската база. Една канадска туристическа фирма е изявила желание да посещава с туристите си базата ни - това се изразява в кратко посещение от час - час и половина, в което туристите идват, за да се запознаят с това как работят и живеят полярните изследователи. Самите туристи живеят на кораб.
Фокус: Има ли на самата Антарктида организирано честване на 100-годишнината от откриването на Южния полюс?
Проф. Христо Пимпирев: Не знам точно на Антарктида да има организирано нещо. Може би на Норвежката база е имало ознаменуване, тъй като все пак норвежецът Руал Амундсен е първият човек стъпил на Южния полюс. По повод тази годишнина беше извършен един поход по пътя на Амундсен от четирима норвежци, които на ски, както Амундсен, но малко осъвременено – с кайтове, с които се движат по морето, използвайки вятъра, стигнаха до норвежката база. Тяхната експедиция е завършила успешно и те са били на Южния полюс на 14 декември, точно когато Амундсен е забил норвежкия флаг там преди 100 години. Това е едно от събитията, което ознаменува покоряването на Южни полюс.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Фокус: Проф. Пимпирев, заминавате за Южния полюс съвсем скоро. Как премина подготовката Ви?
Проф. Христо Пимпирев: Подготовката премина добре. Ще пътуваме седем души – лекарката на експедицията Румяна Антонова, моя милост и още пет души – проф. Николай Цанков, който ще работи по проект за изследване на ултравиолетовото лъчение върху кожата; Камен Бонев - геолог и планински водач; Виктор Троянов - инженер и също ще помага при полевите лагери; Ласло Клайн – геолог и Димо Димов – също геолог. Ние, седем души, заминаваме сега в четвъртък на 5-ти януари през Рим, Сао Пауло, Сантияго де Чили, Пунта Аренас, където ще изчакаме самолет на бразилските военновъздушни сили, с който ще отлетим до остров Кинг Джордж, който е съседен на остров Ливингстън от архипелага на Южношетландските острови.
В същото време шест души от първата група на експедицията, която раззими базата, ще бъдат в Кинг Джордж, от където ще се качат на същия самолет, с който ние ще дойдем, за да се прибират към Пунта Аренас, Южна Америка и България. Ние с чилийски кораб ще отидем на остров Ливингстън и нашата база. В момента на базата има пет души португалци по два международни проекта и само петима българи – една биоложка, която работи по проекта за глобалното затопляне и за това – как радиационният фон влияе на човека и на големите бозайници тюлените. Само три дни след нас заминават още пет души. Общо взето това е научният състав на експедицията. През месеците ноември и декември базата трябваше да се приведе в нормално за живот и най-вече за работа на учените състояние. Месеците януари и февруари ще бъдат свързани изпълнение на научната ни програма. Това е един чисто български проект за изследване на генните влияния. На големите бозайници тюлените се взимат съвсем малки проби от кожата им, за да не се тормозят животните и да се види как глобалното затопляне влияе върху живите организми и върху лишеите. Има една биоложка - специалист по лишеите, така че сега ще започна истинската научна програма на експедицията. През тези два месеца очакваме да дойдат материалите за параклиса „Св. Иван Рилски” и да го построим още този сезон. Ще дойдат и още четири ветрогенератора, които трябва да монтираме, така че ще имаме и строителна програма, освен научната. Ветрогенераторите ще позволят базата ни да не зависи за електроенергия само на дизеловите генератори, което е свързано с пренасяне за един сезон на четири тона нафта. И малко или много това оказва някакво влияние върху околната среда. Докато ветрогенераторите и ветроенергията доставят съвсем екологично чиста енергия. В момента всеки ден ние сме непрекъснато във връзка с базата по сателитния телефон. Изникват някои неща, какво се е повредило, какво трябва да се купи. На едната лодка перката отзад е развалена. В последния момент търсихме да закупим такава. Непрекъснато нещо става. Това е едно селище, което трябва да се поддържа. От Антарктида нищо не може да се купи, трябва да се донесе от Южна Америка или дори от България. Всеки ще пътува с една раница с личния му багаж, която не трябва да е по-тежка от 23 килограма и един пластмасов бидон, който също трябва да бъде 23 килограма, където е общият багаж, предназначен за експедицията. Това са резервни части за генератори, за лодки, за водопровода – всичко, за което ни съобщят от базата. Ние трябва да го закупим, слагаме го в тези бидони и така с този багаж тръгваме от летище „София”.
Фокус: С какво е по-специфична вашата подготовка? Имате ли някакъв специален хранителен режим или нещо друго по-особено?
Проф. Христо Пимпирев: Всеки един участник десет дена преди да замине взима имуностимуланти, които трябва да повишат имунната защита на организма. Нито един от нас не трябва да отиде болен на Антарктида, дори с най-невинен грип, защото там средата е стерилна, заразата ще пламне веднага и всички останали членове на експедицията ще се заразят. Това е, което е по-специфично. Всеки индивидуално прави и тренировки за физическа подготовка. Освен това ни предстои полет, който е по-дълъг от 24 часа. Това не е толкова безпроблемно за организма, но нямаме някакъв специален хранителен режим. Сега след коледните и новогодишни празници всеки трябва да се подложи на лека диета.
Фокус: Как си осигурявате храната на самата база и има ли специални изисквания за хранителния режим на един човек, който пребивава на Антарктида?
Проф. Христо Пимпирев: Не носим никакви хранителни продукти от България, защото им много строг санитарен контрол на границата с Аржентина и Чили. Те не допускат никакви външни хранителни продукти, така че всичко си закупуваме от последните пристанища на Южна Америка. Зависи дали групата тръгва от Ушуая – най-южното пристанище на Аржентина или Пунта Аренас – най-южното пристанище на Чили. Там ще закупим малко пресни плодове, ако се свършило месото – ще купим месо, както и основни продукти, като брашно, яйца, варива, спагети. Всичко, което е нужно за едно домакинство, е закупено предварително и е закарано с кораб. Ние ще летим със самолет и сме ограничени в багажа.
Фокус: Какво в момента е състоянието на българската база на Антарктида?
Проф. Христо Пимпирев: Състоянието на базата, както разбирам, е добро. При пристигането постройките трябва да се разделят от снега. Пуснали са водопровода, има електричество, постройките са топли и базата вече е пригодена за нормален живот и най-вече за усилена научна работа. Разбира се, все нещо се поврежда, което се случва навсякъде и особено там при тези екстремни условия. Но в момента базата, доколкото се чувам всеки ден колегите, е в добро състояние.
Фокус: Колко време ще пребивавате там?
Проф. Христо Пимпирев: Ние се придвижваме на групи и то раздробени на много групи – едни идват, други заминават, защото нямаме собствен транспорт и, където се открие място в самолетите на Бразилия, корабите на Чили и на Аржентина, използваме тях. Една група ще се прибере в края на февруари. Последната група ще се прибере в София на десети март, когато базата ще бъде зазимена, тъй като базата не се използва през зимния сезон, който в Антарктида настъпва през март. Аз ще се прибера в края на февруари, на базата ще останат шест души, на които основната им задача ще бъде да зазимят базата и ще се приберат с испанския кораб „Есперия”. Просто на испанския кораб има само шест места. Аз имах желание и работа, за да остана до края, но просто се съобразяваме това, което ни се предлага.
Фокус: За тези два месеца какви ще бъдат основните Ви цели и ще Ви бъде ли достатъчно времето, за да направите заплануваното?
Проф. Христо Пимпирев:Надяваме се, всичко да бъде свършено. Преди всичко това е научната програма. Това са няколко научни проекти – един чист български проект и два международни проекта, имаме и строителна програма, както споменах, свързана с построяването на православния параклис „Св. Иван Рилски” и поставянето на ветрогенераторите. Така че – доста работа имаме за малкото време, което ни остава.
Фокус: Вие с какви чувства тръгвате към Южния полюс и каква е тръпката?
Проф. Христо Пимпирев: Тръгвам с чувството, че експедицията трябва да приключи успешно. Това означава да нямаме някакъв по-сериозен инцидент и всички да се върнат живи и здрави в България, както и да изпълним набелязаната програма. Иначе на мен това ми е 20-та експедиция и аз отивам там като вкъщи, емоцията е за тези, които отиват на Антарктида за първи път.
Фокус: Има ли тази година тенденция за увеличаване на туристите на Антарктида?
Проф. Христо Пимпирев: По принцип туризмът на Антарктида всяка година расте и има туристи, но не с някаква изключително бърза тенденция. Един туристически кораб през декември е посетил българската база. Една канадска туристическа фирма е изявила желание да посещава с туристите си базата ни - това се изразява в кратко посещение от час - час и половина, в което туристите идват, за да се запознаят с това как работят и живеят полярните изследователи. Самите туристи живеят на кораб.
Фокус: Има ли на самата Антарктида организирано честване на 100-годишнината от откриването на Южния полюс?
Проф. Христо Пимпирев: Не знам точно на Антарктида да има организирано нещо. Може би на Норвежката база е имало ознаменуване, тъй като все пак норвежецът Руал Амундсен е първият човек стъпил на Южния полюс. По повод тази годишнина беше извършен един поход по пътя на Амундсен от четирима норвежци, които на ски, както Амундсен, но малко осъвременено – с кайтове, с които се движат по морето, използвайки вятъра, стигнаха до норвежката база. Тяхната експедиция е завършила успешно и те са били на Южния полюс на 14 декември, точно когато Амундсен е забил норвежкия флаг там преди 100 години. Това е едно от събитията, което ознаменува покоряването на Южни полюс.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар