Арх. Васил Китов: Патриотично е и България да допринесе църквата „Св. Стефан” в Истанбул да си върне блясъка от преди 113 години

19 декември 2011 | 18:25 | Агенция "Фокус"

По повод реставрацията на българската православна църква „Св. Стефан” в Истанбул, Агенция „Фокус” разговаря с архитект Васил Китов, който е наблюдател от страна на българската държава на ремонта и реставрацията на храма.

Фокус: Арх. Китов, как върви работата по реставрацията на българската православна църква „Св. Стефан” в Истанбул?
Васил Китов: Работата по реставрацията на църквата „Св. Стефан” започна преди два месеца и за момента върви много усилено. Договорът за приключване на работата е за осем месеца, но според мен и според колегите, които работят там, осем месеца ще бъде недостатъчен срок и вероятно той ще трябва да бъде удължен. За момента не се знае какво допълнително време ще бъде необходимо. Няма проблем с удължаване на срока, тъй като той е определен преди започване на работа и след разкриването на обекта, може да се види какво действително трябва да бъде извършено и какво време е необходимо за това. Става въпрос за общата работа по църквата, която касае външните фасади и интериора. До момента няма никаква яснота дали работата по иконостаса е в задълженията на предприемача. Изпълнителите на проекта са турска общинска фирма в голямата община Истанбул, специализирана в изпълнението на реставрационни проекти. Парите изцяло са отделени от голямата Истанбулска община. На пръв поглед България няма никакви материални ангажименти по отношение на реставрационните работи. От българска страна аз съм поел ангажимент да съдействам на колегите в Истанбул за определени неща, за които те нямат компетентност, тъй като това е източноправославен храм и си има своя специфика, която не е позната на турските колеги. Няма яснота дали в рамките на изпълнението на турския проект ще трябва да бъде изпълнена и реставрацията на иконостаса. Дори съвсем скоро за пореден път изпратих по електронен път на колегите в Турция запитване, недвусмислено да бъден декларирано това, дали те ще работят нещо по иконостаса или няма да работят. Към настоящия момент няма основание да се говори, че български специалисти ще бъдат използвани за консервацията на иконостаса или няма да бъдат използвани. Фактът, че много пъти не се изяснява този въпрос, ме кара да мисля, че по-вероятно е работите по иконостаса като професионална ангажираност и финансиране да не бъдат в обязаностите на предприемача. Реставраторът Владимир Цветков заедно с проф. Григорий Григоров по възлагане на фондацията „Свети Стефан” направиха много прецизна експертиза за състоянието на иконостаса и набелязваха определени дейности, за да може да бъде удължен животът на иконостаса, да добие първоначалния си блясък и изобщо да се свърши всичко, което би трябвало да бъде направено при една реставрация. Тази експертиза по моя преценка е една много добра основа за бъдещата работа по иконостаса, но за да бъде възможно да се извърши каквото и да е било, трябва да бъде направен художествен проект за консервация и реставрация. След като бъде приет този проект, трябва да бъде изпълнен. Ако работата по иконостаса не влиза в обязаностите на фирмата-изпълнител в Турция, ще трябва да се намери друг, който да извърши тази дейност. Тя трябва да бъде извършена след завършване на всички реставрационни работи в интериора, т.е. това е крайният етап на работата и не трябва да има груби строителни работи за извършване, защото иконостасът може да бъде повреден. Той в момента е пакетиран и защитен от всякакво въздействие. Относно съмненията, които биха възникнали, за смисъла на кампанията за набиране на средства за реставрация на иконостаса на фондацията „Св. Стефан”, според мен, не би трябвало да има никакво съмнение, защото работата по иконостаса е доста скъпа. Тя е свързана с цялостно позлатяване на структурата на повърхността, която е към църковния салон, така че тези пари в никакъв случай няма да бъдат излишни. Смятам, че е страшно патриотично да се направят усилия по някакъв начин и България да допринесе за това, църквата да си върне състоянието, което е имала при построяването и откриването си преди 113 години.
Фокус: Какъв е ангажиментът на Истанбулската община към проекта?
Васил Китов: Целият проект се извършва по нейна инициатива и с нейно финансиране. Проектирането също е финансирано от общината. Всичко, което касае цялостната организация за довеждането до добър край на проекта, е задължение, поето от Истанбулската голяма община.
Фокус: Кога ще започне самата реставрация на иконостаса?
Васил Китов: От технологична гледна точка реставрацията на иконостаса трябва да започне след като са изпълнени всички строителни реставрационни работи вътре в интериора на църквата, защото има опасност при извършването на работата по таван, стени, подове и т.н., иконостасът да бъде повреден, ако успоредно се изпълняват тези неща. Тоест трябва да има един период, нямам представа колко, това художниците биха могли да кажат, но предполагам, че от порядъка на 2-3 месеца за реставрация само на иконостаса след завършването на другите работи. Освен реставрацията на иконостаса, трябва да бъде направена реставрация на двата тържествени трона – владишкият и царският трон. Има проскинитарии, които са елементи от обзавеждането, които също трябва да се консервират и реставрират, но основният елемент в интериора е иконостасът.
Фокус: Колко средства е отделила общината в Истанбул за реставрацията на църквата „Свети Стефан”?
Васил Китов: Около 2,5 млн. турски лири, което е около 1,2 млн. евро. И тъй като първоначално определеният срок вероятно няма да бъде достатъчен и ще трябва да се удължи, много вероятно е след разкриването на обекта и след изясняването на състоянието на структурата да излезе, че и тези пари няма да стигнат. Доколкото разбирам от колегите от Истанбул, ако се докаже, че са необходими допълнителни средства да се гласуват в реставрацията, няма да има проблем в това отношение. Българската кампанията за набиране на средства е конкретно и само за иконостаса, а не за реставрационните работи по самата църква.
Фокус: Какво е турското законодателство относно реставрацията на български паметници в Турция?
Васил Китов: Абсолютно задължително е турска фирма да бъде главен изпълнител. Това нещо аз на два пъти съм го изпитал. По мои проекти и под мое ръководство се направи реставрацията на две църкви в Одрин - „Св. Георги” и „Св. Св. Константин и Елена” и там на два пъти сме се сблъскали с това законодателство. Абсолютно задължително е главен изпълнител да бъде турско юридическо лице, което е с предмет строителна дейност, консервация, реставрация и т.н., но абсолютно никакви пречки няма като подизпълнител да бъдат наети български специалисти. Това на два пъти и по двете църкви в Одрин беше приложено, като дори за църквата „Св. Георги” като подизпълнители бяха наети български специалисти за консервацията и реставрацията на иконостаса и на иконите от иконостаса. За разлика от реставрацията на църквата „Св. Стефан”, там недвусмислено беше поет ангажимент от страна на предприемача за консервацията и завършването на всички елементи - не само реставрацията на църквата, но и на елементите от обзавеждането – иконостас, владишки трон, проскинитарии т.н. И понеже колегите там нямаха специалисти с подобен профил на дейност, си наеха български изпълнители, които направиха чудесно консервацията на иконостаса и иконите. Турското законодателство е абсолютно изрично в това отношение и не само по отношение на изпълнението, по отношение на проектирането също трябва да има турска проектантска фирма, която е водеща. Проектите, които правих за Одрин, също бяха авторизирани от турска фирма. Аз съм проектант, но фирмата е юридическото лице, което поема по закон всичко, което касае узаконяването на проекта и т.н. В България в общи линии нещата са сходни. Тогава, когато чужда фирма прави проект за български обект, проектът трябва да бъде авторизиран от българска проектантска фирма. Така че нищо изключително няма в това отношение.
Фокус: В България законодателството е същото, така ли?
Васил Китов: В общи линии да. Сходно е.
Фокус: Това създава ли някакви проблеми за специалистите, които се занимават с реставрация?
Васил Китов: Проблеми има до толкова, доколкото са необходими известни процедури. Има малко повече бумащина, но при добро желание не е проблем.
Фокус: Работи ли се по някакви други проекти, свързани с реставрация на български културни паметници в Турция?
Васил Китов: В момента не се работи по други проекти. Има известни насоки, но не съм аз човекът, който ще трябва да говори за това какво се планира в бъдеще. Това са неща, които се планират и са известни от по-рано, но така или иначе, за да започнат е необходимо документите да бъдат подписани на междудържавно ниво. Така че според мен не е целесъобразно да се говори предварително какво се планира да се прави.
Красимира ГЕОРГИЕВА