Георги Ганев: Докато пенсионната система е балансирана и построена по този начин, никога няма да имаме адекватни пенсии

03 декември 2011 | 06:01 | Агенция „Фокус”

Икономистът от Центъра за либерални стратегии - Георги Ганев в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-н Ганев, защо се стигна до протести в толкова много сектори?
Георги Ганев: Всеки протест си има своя логика. Не мисля, че протестите са водени от едно място, въпреки че със сигурност ще има хора, които ще се опитат политически да се възползват от тях. Протестът на БДЖ идва от факта, че ще бъдат уволнявани хора. Някак си, това изглежда като легитимна синдикална загриженост. Защо не успяват да постигнат споразумение, защо се налагат тези неща и огромният риск, на който се поставя самият живот на компанията, са части от пейзажа, но все пак там имаме легитимна синдикална загриженост. По отношение на земеделците – там за всеки страничен наблюдател, който не е участвал в някакви тайни и скрити от обществото договорки, от които са се появили някакви меморандуми, е наистина неясно, защо се протестира, при положение, че дори в тези години на криза, дори в момент, в който Европа почти се срива, им се увеличават с 20% парите, които ще им се плащат като субсидия. Това не са пари, които се дават за някаква извършена работа, това просто са пари, които се даряват на тези хора, взимайки се от останалите данъкоплатци. И те да протестират за това, че било обещано повече, а ще им се увеличи с по-малко от обещаното, наистина, аз не мога да разбера легитимността на това искане. Усложни се обстановката в сравнение с преди три месеца – много по-страшно изглеждат нещата, много по-малки ще са приходите в държавния бюджет, отколкото при един по-благоприятен сценарии и естествено, че не могат да се изпълняват всички такива обещания и естествено, че ще се намалява това, което ще се дава. Този протест за мен е изключително нелигитимен. Виждаме, че има разделение вътре в организациите и на самите селски стопани – някои не смятат, че трябва да се протестира, други твърдят, че не били протестирали за пари, докато трети просто си говорят за студения кеш. Що се отнася до протестите на полицаите - там протестът е срещу загуба на привилегия. Полицаите имат едни невероятни привилегии спрямо останалите български граждани. Не казвам, че трудът им е по-лек, или по-малко отговорен, отколкото на всеки друг българин, но не и повече. Полицаите имат привилегията да се пенсионират много по-млади, с много по-малки изисквания за трудов стаж, при пенсионирането си получават едни огромни суми пари. След което, моментално отиват и започват да работят – вече без да плащат осигуровки и т. н. Това е изключително привилегирована позиция на една категория хора спрямо всички останали български граждани. Напълно разумно, според мен, е постепенно тези привилегии, които по начало безумно са били предоставяни на времето, да започват да се намаляват, и те протестират. Това е типичен пример колко е трудно, когато дадеш привилегия на някой, после тя да бъде вкарана в някакви разумни граници. Относно общите протести, свързани с пенсионната възраст, мога да кажа, че моделът на пенсиите, какъвто е в момента, с този баланс между стълбовете и с това тотално доминиране на разходопокривния стълб, който разчита на текущи приходи в държавата, независимо на каква данъчна база или осигурителна база се начисляват тези ставки – не е рентабилен. Текущите работещи и създаващи приход хора – да плащат за текущите пенсионери, при тази демографска картина и демографска динамика, която ни очаква поне още 20 години напред, а най-вероятно и след това – не работи. Той означава, че винаги трябва да се търси изключително болезнен, бих го нарекъл мизерен баланс, между три неща – с колко облагаш тези, които работят днес и създават доход, какъв баланс търсиш между тези, които работят и броят хора, които биват издържани от работещите – става въпрос за стажа и за възрастта за пенсиониране и колко големи са пенсиите. Ако искаш да имаш големи пенсии, тогава трябва да облагаш много или съотношението работещи пенсионери да е много малко, което означава по-висока възраст за пенсиониране. Ако искаш да е балансирано и хората да се пенсионират по-рано, то или трябва да облагаш по-високо или трябва да приемеш малки пенсии. Моето усещане от всичко, което знам за България, е, че тогава, когато българските граждани не смятат за легитимна и нямат доверие в съответната система, дори да увеличаваш ставките, те няма дадат тези пари. Понеже хората не очакват, че ще получат насреща нещо с еквивалентна стойност и в тяхното съзнание размяната не е еквивалентна, те осъзнават това като вземане от държавата, срещу което те ще получат в бъдеще нещо много по-малко и те ще избягват плащането на тези вноски по всякакви начини и това не зависи от никаква криминализация на каквото и да било. Ако се криминализира неплащането на осигуровки – ефектът ще бъде същият, както криминализирането на неплащането на данъци. Не декларирането е престъпление и трябва да бъде преследвано, но неплащането – това е просто вземане на държавата – да си го реализира. Човекът се е явил и ги е декларирал, само не е извършил плащането. Държавата има вземане като всеки друг кредитор – отива и си осъществява вземането, ако наеме частни съдебни изпълнители, веднага ще й свършат работата. Но няма да съберат повече пари. Хората ще отидат в сивия сектор, ще започнат да лъжат, ще започнат да недодекларират своите доходи и тези високи приходи няма да дойдат. Хората ще откажат, понеже не вярват на системата и не са убедени в пенсионната система. И понеже не вярват, че ще получат еквивалентна стойност срещу тези пари, които име се взимат, те ще ги избягват. Почти са вързани ръцете на държавата по отношение на това колко приход може да събира, тя ще трябва да разчита на общите данъчни приходи – този конкретния с тази много тясна база за облагане, при която осигурителният доход никога не може да събере много пари. Тогава трябва да се избира – или да се промени съотношението работещи пенсионери, което означава да се пипа възрастта за пенсиониране, или да се намаляват пенсиите.
Фокус: Какви са най-слабите звена в бюджета за 2012 г. и как може да се реформира пенсионната система?
Фокус: Бюджетът се прави в условия, в които пред нас вероятно стои катастрофа. Основното, което трябва да се прави в този момент, е да се залагат буфери, така че ако тръгне да се развива негативен сценарий, да може да се реагира. Слава Богу, България има много буфери - има фискален резерв, има валутния резерв в БНБ, има още много неща, които могат да й позволят да действа при развитие на негативен сценарий. Това е основното, а що се отнася до пенсионните промени, всичките тези спорове са в рамките на запазването на този модел, който е в момента с тотална доминация на разходопокривния стълб, те много обичат да го наричат солидарен – той не е особено солидаредн, а е разходопокривен, с изключително малка роля за втория стълб на личните пенсионни сметки, задължителните, и кой каквото си реши за доброволния стълб. При това в разходопокривния стълб всичко става по команда, не се дава на хората никакъв избор, примерно, те да си избират всяка година, да могат да запитат НОИ: „Ако се пенсионирам тази година, колко пенсия ще ми дадеш?”. НОИ да му даде отговор и той да реши дали да продължи да работи или не. Дори за такива неща не става въпрос, сакън на хората да не им се разреши случайно да решат нещо за себе си.
Докато пенсионната система е балансирана и построена по този начин и с тази демографка картина, никога няма да имаме адекватни пенсии. Ако случайно стане някакъв бейби бум, да, пенсиите в един момент ще станат много приятни, но ако не стане нещо подобно, пенсиите ще са мъка, защото колко може да се задели от дохода, който създава един човек, за да изхрани един пенсионер. За мен този модел е задънена улица, защото той никога не може да доведе до добри пенсии, защото, когато един работещ трябва да издържа един пенсионер, колко от създавания от него реален продукт - хляб, сирене, домати – колко може да задели за този пенсионер и освен това да гледа семейство. Никога не може да задели много. Когато са 15 работещи на един пенсионер, тогава пенсионерът е „шапка на тояга”, прекрасно, но когато са едно към едно просто няма как да е друго, освен пенсиите да са мизерни.
Красимира ГЕОРГИЕВА