Ирина Канушева: „София филм фест” помага за доброто представяне на българските филми в Кан и на другите големи фестивали

22 февруари 2012 | 17:40 | Агенция "Фокус"

За филмовия фестивал в Берлин, българско участие във фестивала в Кан и за най-новите български филми Агенция „Фокус” разговаря с Ирина Канушева – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център” към Министерството на културата.


Фокус: Г-жо Канушева, Вие бяхте в Берлин по време на „Берлинале”? Как се представи България тази година там?
Ирина Канушева: От 9 до 19 февруари в Берлин се проведе традиционният и един от най-големите кинофестивали в света „Берлинале”. Всички, които работят в сферата на киното имат интерес да бъдат там по време на фестивала, за да видят нови филми, да осъществят и да поддържат контакти, или да представят това, което правят. Там има много голям пазар в рамките на фестивала. Извън бляскавата част на червените килими, много работа се свършва на този пазар, защото наистина всички са там – хората от световното кино. Нашите партньори, колеги, потенциални копродуценти и т.н. са представени там и дори да нямаме щанд, какъвто беше случаят тази година с България, ние все пак присъстваме с много хора – продуценти, режисьори, търсещи копродуценти, представители на институции и т.н.
Фокус: Как точно се представи България?
Ирина Канушева: Аз участвах в едно заседание на ЕFAD - организация на директорите на филмовите институти в Европа. Там се обсъждаха много важни въпроси като например как трябва да се променят условията за предоставяне на държавни помощи, защото всички държави, които предоставят финансиране за кинопроизводството попадат под правилата на закона за държавните помощи. От 2007 г., откакто България е член на ЕС, тя е задължена да предоставя своята схема за финансиране на киното пред Главна дирекция „Конкуренция” в Европейската комисия. Тази схема трябва да бъде одобрена, преди помощта да бъде предоставена. В момента тече срок до края на годината за изработване на нов текст на правилата. Обсъждаше се каква да бъде нашата обща позиция като директори на филмовите институти в Европа пред ЕК, какво да залегне, какви са нашите общи проблеми, общи въпроси и т. н. Предстои този документ, който ние ще изработим, да бъде още обсъждан. Неговият финален вариант, който ще изпратим на комисията, ще бъде одобрен по време на фестивала в Кан през май, където и Националният филмов център има щанд.
Фокус: Каква е целта на този документ?
Ирина Канушева: С този документ ние ще изразим своята воля, като ръководители на европейското кино на ниво филмови институти, филмови агенции, филмови центрове - какво, според нас, трябва да съдържат правилата на ЕК, защото в момента има някои ограничения, които не са съобразени с характерните особености на държавите и това поражда проблеми на национално ниво. Целта на всичко това е да се избегне възможността една държава да предоставя по-добри условия за снимане на филми от друга и по този начин да издърпва производството към себе си. Ние искаме да бъдат максимално застъпени в детайли проблемите, които всяка държава има. Нашият основен проблем в България е, че Националният филмов център е единствената институция, която практически подпомага филмопроизводството. Това не е така в повечето държави. Там има различни видове фондове и допълващи финансирания. При нас за съжаление е само Националният филмов център.
Фокус: По какви други инициативи работихте в Берлин?
Ирина Канушева: Заедно с директора на бюро „Медия България” – Камен Балкански проведохме срещи с представители на другите балкански държави, с които уговаряхме подробностите за нашето общо представяне в Кан, защото, както знаете, вече три години осем балкански държави правим един общ щанд в Кан и това се оказа много по-успешно, отколкото всяка държава да има отделен щанд. По този начин видимостта на балканското кино е много по-широка и когато един човек, който се интересува да речем от словенско, хърватско или от сръбско кино, дойде на щанда на тази държава, той е обкръжен и от щандовете на Черна гора, Кипър, България и на други балкански страни. Така ние си помагаме в предаването на интереса от една страна към друга и печелим от това, защото пазарът на фестивала в Кан е много голям и богат. Тази кооперация за представянето ни на фестивала в Кан вероятно би могла да се разшири и сме мислили по въпроса от догодина евентуално и за подобно представяне на пазара в Берлин, който също е много важен за нас, доколкото Германия е един от най-сериозните ни партньори в киното.
Фокус: С какво ще се представи България на фестивала в Кан тази година и дали ще се запази тенденцията от последните години да има добри български филми?
Ирина Канушева: Много се надяваме да има добри български филми и те да бъдат представени на големите фестивали, но още е рано да се каже кой от тях ще бъде избран. Селекцията тепърва предстои. В много голяма степен за доброто представяне на българските филми в Кан и на другите големи фестивали помага София филм фест, който започва през март с програмите си „София митийнгс” и с факта, че кани в България много представители на големи фестивали - селекционери. Те гледат на място още суровата или готовата, чисто нова продукция. Когато вижда на място филмите, когато общува с авторите, когато види средата, в която те са направени човек възприема творбите по съвсем друг начин, не както ако филмът му бъде изпратен в офиса. Пак се надяваме да имаме заглавия в Кан, както миналата година, когато имахме два филма – един в седмица на критиката и един в петнайсетдневка на режисьорите.
Фокус: Все пак кои са евентуалните най-добри филми, които могат да участват?
Ирина Канушева: Току-що излезе филмът на Людмил Тодоров „Миграцията на паламуда”. Съвсем скоро се очаква да бъде готов новият филм на Петър Попзлатев „Аз съм ти”, който е по сценарий на Теодора Димова по неин роман – продължение на роман на баща й Димитър Димов. „Цинкограф” – проектът, който започна Явор Гърдев, и, който в крайна сметка режисира операторът Емил Христов получи подкрепа в Кан. Вероятно ще бъде интересно за тях да видят готовия филм. Надяваме се, и на него да обърнат внимание. Предстои да излязат и дебютните филм на режисьорите Кирил Станков - „Три” и на Кристина Николова – „Вяра, любов и уиски”.
Фокус: Каква беше атмосферата на „Берлинале” и какви са последните тенденции в киното?
Ирина Канушева: Не успях да видя много филми, заради срещите, които имах. Бих отбелязала един филм от конкурсната програма „Сестра” или на английски „Sister” на швейцарската режисьорка Урсула Майер. Тази режисьорка преди години засне първия си филм в България. Той се казваше „Дом” и имаше голям успех. След това тя използва децата, които играеха там, отново в следващия си проект „Сестра”. Става въпрос за едно момченце, което живее в низините. То намира начин да се прехранва като краде и продава ски оборудване от скъпите курорти, които са наблизо. Отново една семейна драма с особено чувство за хумор за деца, които постепенно порастват пред очите ни в отделните филми. Разбира се, там беше Анжелина Джоли, която представи филма си за Сараево и още много, много звезди, които бяха и членове на журито или представиха своите филми, но аз бях по-скоро откъм работната страна на фестивала.
Фокус:Какво се чу на фестивала за българското кино и въобще за българско изкуство?
Ирина Канушева: Хората в Берлин са изключително отворени на тема изкуство. Те са с много широк поглед върху нещата. Берлин е международен, космополитен град, в който човек може да дойде отвсякъде и да направи това, което има наум като идея. Българското кино има отдавнашни традиции в копродуцирането на филми. Имаше време през 90-те години на миналия век, когато българското кино оцеляваше почти единствено благодарение на това, че правеше копродукции с други държави, тъй като финансирането тук не беше достатъчно. В началото най-верен партньор ни беше Франция, след това в годините така се измениха нещата, че започнахме да си партнираме много добре с Германия. В самолета пътувахме заедно със Стефан Командарев (реж. на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”). Той отиваше с новия си проект „Съдилището”, който спечели субсидия от Националния филмов център, има немски копродуцент, но вероятно ще има подкрепата и на фонда “MDM”, който е един от най-постоянните партньори на българските продуценти. След това ще потърси подкрепа и на интернационално ниво с фонда „Евроимаж”. Филмът вероятно ще се снима наесен. Богата е връзката между България и Германия и бих казала, че с много стабилни и добри традиции.
Фокус: Какво предстои на тазгодишния „София филм фест”?
Ирина Канушева: Ние всяка година подкрепяме този най-голям фестивал в България. Ние финансираме провеждането на самия фестивал, както и на „София мийтингс”, които считаме за изключително важна част от фестивала, може би, дори по-важна от самия фестивал. Ако за широката публика най-важното с филмите, които ще се покажат, то за нас, като държавна институция, която отговаря за киното, е по-важно да бъдат представени българските филми, да бъде обърнато внимание на българските автори и за това сме изключително доволни от факта, че „София филм фест” винаги показва български филми, че им дава предимство и на „София митийнгс”, че представя български проекти на различни етапи от развитието им пред т. нар. „десижън-мейкъри”, които потенциално могат да станат копродукции, че показва готовите съвсем нови български филми на селекционери от целия свят. Изобщо извършва една много голяма промоционална работа за българското кино. Тази година филмът „Аве” ще открие „София филм фест”, един чудесен филм на Константин Божанов, който беше миналата година в Кан. Надявам се зрителите много да го харесат, защото филмът си заслужава.
Красимира ГЕОРГИЕВА