Адвокат Албена Койчева: Хората все още робуват на стереотипи и предразсъдъци относно домашното насилие
28 ноември 2011 | 06:00 | Агенция "Фокус"
По повод началото на 16-дневна кампания срещу домашното насилие, организирана от Алианс за защита срещу домашното насилие (ЗДН), Агенция „Фокус” разговаря с Албена Койчева – адвокат към Фондация Български център за джендър изследвания (БЦДИ).
Фокус: Г-жо Ковачева, колко е сериозен проблемът с домашното насилие в България?
Албена Койчева: Проблемът с домашното насилие в България като навсякъде по света, е изключително сериозен, доколкото се касае за нарушаване на човешки права, застрашаване на правото на живот и на други права на личността. Необходимо е непрекъснато да се вземат мерки, да се контролира тяхната ефективност и да се следят резултатите от тяхното приложение. Тази година ние проведохме за втори път мониторинг на приложението на законодателството в тази област и докладът все още не готов в окончателен вариант. Мониторингът обхваща периода от началото на 2009 г. до края на септември 2011 г. и касае приложението на Закона за защита от домашното насилие и работата на други институции, които имат отношение с актове на домашно насилие, тъй като разнообразието на тези актове е изключително голямо.
Фокус: Какво представлява мониторингът, който сте извършили?
Албена Койчева: Проучването беше извършено на принципа на обширното интервю. Интервюирани бяха съдии от районни и окръжни съдилища, прокурори, полицаи, директори на регионални дирекции на вътрешните работи, началници на РПУ и полицаи, които непосредствено работят като патрулиращи полицаи и имат среща „очи в очи” с тези актове на домашно насилие. Бяха интервюирани и адвокати и началници в Отдел закрила на детето, началници на Дирекция социално подпомагане. Освен това работихме с общинските служители, медицински специалисти, лица – жертви на домашно насилие, доброволци, съдебни наблюдатели по дела, свързани с домашно насилие и т.н. Интензивността на интервютата беше различна. Проучването се проведе в десет града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Търговище, Силистра, Хасково, Димитровград и Перник.
Фокус: Какво показват данните от вашето изследване – има ли увеличаване на случаите на домашно насилие?
Албена Койчева: Цялостно преброяване на случаите на домашно насилие няма как да се направи с абсолютна точност, тъй като всяка една институции или организация, от тези, които ние интервюирахме, води собствена самостоятелна статистика. Това един от дефицитите, че има необходимост да се унифицират критериите, за да може да отговорим на този – иначе много важен въпрос – какво се случва това явление и дали то се увеличава или намалява.
Факт е, че се увеличава броят на делата, по които се налагат мерки за защита от домашно насилиe. Факт е, че хората се обръщат главно към съда в търсене на такава защита, а не за реализиране на наказателно-правната отговорност на съответните извършители. В повечето случи, когато има жалби до Прокуратурата или до полицията, те биват или пренасочени към гражданския съд, който да издава заповед за защита, но това е действие или протекция за в бъдеще, а за това, което вече е извършено, има дефицит в разследването и в наказването на извършителите.
Това се оценява като един сериозен недостатък на действащото законодателство, то обаче не е недостатък на Закона за домашно насилие, който действа занапред, а е недостатък на работата на разследващите органи, които не обръщат достатъчно внимание на явлението, считат го все още за частен или личен проблем. Според законодателството ни, че в повечето случаи се касае за лека или средна телесна повреда, в които случаи, наказателното преследване се извършва по тъжба на пострадалото лице, а пострадалото лице нито има ресурс, или психически, физически и икономически сили и възможност да проведе само едно такова разследване, доказване и обвинение, когато има и извършено престъпление. Намеса и съдействие от страна на Прокуратурата е такива случаи няма.
Фокус: Какви форми на домашно насилие срещнахте, докато правехте изследването и какъв е най-често домашният насилник?
Албена Койчева: Изключително обширен е диапазонът на прояви на домашно насилие. Най-лесно и бързо се разпознава физическото насилие, веднага следвано от психическото, сексуалното и икономическото насилие, които са по-трудно разпознаваемите форми. Дори децата, които бяха интервюирани, казаха - „за мен насилие е физическото насилие”. Очевидно и те безспорно и безпогрешно го познават. Веднага след това казват, както те се изразяват „да ме карат да върша нещо, което не искам”. Това е психическото но насилие - така те определят това явление, което обаче е много трудно и сложно за доказване. Казвам го от личен опит и от опита на лицата, които интервюирахме в рамките на мониторинга.
В 97% от случаите, които съдът признава, че има акт на домашно насилие, и издава съответните заповеди за защита, пострадалите лица са жени – в останалите случаи са деца. Това е най-често срещаната група пострадали лица. Самият насилник е човек - властен и контролиращ. Това е основният ключ към това негово поведение да упражнява насилие и контрол над пострадалото лице. Много често се придружава и със зависимост към алкохол или към най-различни вещества - лекарства, хазартни зависимости и т.н. Тези допълнителни фактори не са толкова определящи за самото му поведение като насилник, колкото властта и контрола. Особено рисков фактор е притежаването на оръжие от страна на насилника. Нямаме случай, когато такъв домашен насилник, ако притежава законно или незаконно огнестрелно оръжие - да не го е използвал за закана срещу пострадалото лице. Това е много сериозен фактор за домашното насилие. Действия като дебнене и душене също са високи рискови индикатори за домашно насилие. Има и други индикации за това, че в определена връзка има риск да се случаи и има опасност да последва домашно насилие.
Фокус: Можете ли да кажете дали по-често това са богати или бедни хора, дали са по-млади или по-възрастни?
Албена Койчева: 80% от пострадалите от домашно насилие са хора, които работят постоянно или повременна заетост или са пенсионери и имат доход. Само 20% от жертвите на домашно насилие са безработни към момента на извършване на насилието. От пострадалите лица, които са се обърнали да потърсят помощ и по-конкретно заповед за защита от домашно насилие, продължителността на насилието до момента на покискване на защитата е между 2 и 20 години. Това е достатъчна индикация за това, колко дълго хората търпят състояние на насилствена връзка, до момента, в който вземат решение да напуснат връзката, в която търпят насилие.
Фокус: Дали има случаи срещу мъже?
Албена Койчева: Законът е полово неутрален, има и такива случаи. Изключително малко са и в повечето случаи касаят възрастни хора, болни или хора с увреждания, които обикновено стават жертва на агресия или насилие от страна на своите пълнолетни деца и от двата пола, но по-често насилниците са синове или съпрузи на дъщерите им.
Фокус: Навременно ли реагират хората и знаят ли къде могат да потърсят помощ?
Албена Койчева: Решаващо за това поведение на хората – да потърсят помощ и да решат да напуснат връзката е мястото, където живеят. Хората от големите градове, където има организации, които се занимават с предоставяне на услуги на пострадали от домашно насилие, тоест хора, които могат да представят съответната информация, да насочат пострадалите или пък съответните държавни институции, но работещи с такива организации имат съответната информация или ниво на компетентност и могат да насочат хората към най-прекия път, който по нашето законодателство е по Закона за защита от домашно насилие. Отчита се по-висока активност на хората, които са пострадали от насилие, да се обърнат към съда и да организират защитата си така, че да получат търсената защита. Много по-сложно и по-трудно е в отдалечени населени места, където няма наблизо институции, няма достатъчно информация, а и няма неправителствени организации, изобщо няма от кого тези хора да получат информация по какъв ред и начин могат да потърсят тази защита. Дори да има такава информация, самата отдалеченост на институции на организации, предоставящи услуги, също е фактор, който ги разколебава. Не всички се отнасят към съда, за да потърсят такава защита. Има голямо значение в каква среда се случва съответното насилие.
Фокус: Какво ще включва кампания, която започнахте?
Албена Койчева: Това е традиционната 16-дневна кампания за борба срещу домашното насилие, която се провежда от края на ноември и първите дни на декември. Всяка година се провежда такава бих казала - серия от събития. Нашата организация – Български център за дженър изследвания заедно с Алианс за защита от домашно насилие, в който ние също участваме (алианс от 9 организации, които най-активно работят в областта на подпомагане на пострадалите от домашно насилие), ще участваме в кампанията с резултатите от този мониторинг. Желанието ни е да представим на обществото и да акцентираме върху все още съществуващите стереотипи и то в представители на някои отговорни институции, които би трябвало да защитават жертвите от домашно насилие, но за съжаление все още робуват на стереотипи и предразсъдъци и не достатъчно ефективно прилагат законодателството. Ще акцентираме върху необходимостта от законодателни промени, върху необходимостта от повишаване на компетентността на институциите, организациите и службите, които работят в тази област и най-вече върху необходимостта нашата държава да подпише и ратифицира Конвенцията за превенция и борба срещу домашното насилие. Това е конвенция на Съвета на Европа, открита е за подписване през май тази година и вече е подписана от 17 държави в цяла Европа, в това число почти всички съседни нам държави. Считаме, че това са най-високите стандарти, които са утвърдени в международен план за защита на жертвите на домашно насилие и за борба срещу това явление. Убедена съм, че присъединяване на нашата държава рано или късно ще се случи, но би било добре да е колкото се може по-рано, защото ще задължи държавата ни да повиши капацитета си и на своите институции за справяне с този проблем
Фокус: Какви промени в законодателството, свързано с домашното насилие, са необходими и къде сме ние в контекста на ЕС?
Албена Койчева: На първо място има сериозни дефицити в наказателното законодателство, включително и в наказателния процес. Има форми на домашно насилие, които или не са криминализирани изобщо, или се предвижда такъв ред за тяхното разследване и предявяване на обвинения, че това е в тежест на пострадалото лице, което е несъвместимо с европейските и световни стандарти. Има необходимост това да се промени. Има необходимост и от повишаване на компетентността на разследващите органи, които да разберат, че това е проблем, за който държавата носи отговорност, а не частен или личен въпрос, който самата жертва трябва да намери начин да разреши или преодолее. На следващо място, има дефицити в приложението на самия Закон за защита от домашно насилие, като се започне от това, че не всеки лекар спазва задължението си да издава документ за констатирани вреди от домашно насилие – това също има нужда да се уреди допълнително. На следващо място, срокът, през който пострадалото лице трябва да се обърне към съда с молба за защита от домашно насилие, който сега е едномесечен, се преценява като недостатъчен от гледна тока на това, че обикновено хората се обръщат за защита след поредния акт на домашно насилие. При сега действащото законодателство съдът гледа само последния акт на домашно насилие - има нужда да се разшири обхватът на преценяваните от съда факти и обстоятелства, за да се издаде такава заповед. Има нужда да се облекчи тежестта на доказване като се признае изрично статут на доказателствени средства по този закон и на докладите и преписките, които се държат от полицията, когато е извършена предварителна проверка или разследване. Има нужда да се улесни, да се направи по-ясна процедурата по доказване на актовете на домашно насилие по линия на защитата от домашно насилие. По линия на разследването има доста повече работа, за да може държавата да си изпълни задълженията.
Фокус: Какви са най-интересните изводи от проведения мониторинг?
Албена Койчева: За мен като практикуващ юрист най-любопитното от мониторинга, казвам го с тъга, бяха съществуващите стереотипи, на които се натъкнахме и то от респонденти, които малко познават проблема с домашното насилие и задълженията, които държавата има, за да се бори с него и с неговото преодоляване. Видяхме разбирането, че пострадалите лица получават добра защита от съда, например, чрез мярката – отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище. Когато такъв насилник обаче бъде отстранен от жилището, тъй като много от тези извършители били криминално проявени и горките те, нямало къде да отидат – без пари, без дом и без какво ли не - и понеже нямало къде да бъдат настанени, социализирани и рехабилитирани – те се превръщали едва ли не в опасност за цялото общество. Аз съм сериозно обезпокоена, както и целият екип, от това все още съществуващо разбиране. Типична форма на стереотип и на неосъзнаване на това какво държавата трябва да направи за извършителите. Това е потвърждение на извода ни, че не е достатъчно жертвата да бъде защитена, а трябва и извършителят да си получи едно подобаващо наказание, защото мерките по Закона за защита от домашното насилие не са наказание. Те са насочени към пострадалото лице и са единствено и само за негова защита. Наказание за извършителя на домашно насилие обикновено не се случва на практика, независимо от формално съществуващите законодателни възможности, които поради тяхната неефективност, не се използват.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Фокус: Г-жо Ковачева, колко е сериозен проблемът с домашното насилие в България?
Албена Койчева: Проблемът с домашното насилие в България като навсякъде по света, е изключително сериозен, доколкото се касае за нарушаване на човешки права, застрашаване на правото на живот и на други права на личността. Необходимо е непрекъснато да се вземат мерки, да се контролира тяхната ефективност и да се следят резултатите от тяхното приложение. Тази година ние проведохме за втори път мониторинг на приложението на законодателството в тази област и докладът все още не готов в окончателен вариант. Мониторингът обхваща периода от началото на 2009 г. до края на септември 2011 г. и касае приложението на Закона за защита от домашното насилие и работата на други институции, които имат отношение с актове на домашно насилие, тъй като разнообразието на тези актове е изключително голямо.
Фокус: Какво представлява мониторингът, който сте извършили?
Албена Койчева: Проучването беше извършено на принципа на обширното интервю. Интервюирани бяха съдии от районни и окръжни съдилища, прокурори, полицаи, директори на регионални дирекции на вътрешните работи, началници на РПУ и полицаи, които непосредствено работят като патрулиращи полицаи и имат среща „очи в очи” с тези актове на домашно насилие. Бяха интервюирани и адвокати и началници в Отдел закрила на детето, началници на Дирекция социално подпомагане. Освен това работихме с общинските служители, медицински специалисти, лица – жертви на домашно насилие, доброволци, съдебни наблюдатели по дела, свързани с домашно насилие и т.н. Интензивността на интервютата беше различна. Проучването се проведе в десет града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Търговище, Силистра, Хасково, Димитровград и Перник.
Фокус: Какво показват данните от вашето изследване – има ли увеличаване на случаите на домашно насилие?
Албена Койчева: Цялостно преброяване на случаите на домашно насилие няма как да се направи с абсолютна точност, тъй като всяка една институции или организация, от тези, които ние интервюирахме, води собствена самостоятелна статистика. Това един от дефицитите, че има необходимост да се унифицират критериите, за да може да отговорим на този – иначе много важен въпрос – какво се случва това явление и дали то се увеличава или намалява.
Факт е, че се увеличава броят на делата, по които се налагат мерки за защита от домашно насилиe. Факт е, че хората се обръщат главно към съда в търсене на такава защита, а не за реализиране на наказателно-правната отговорност на съответните извършители. В повечето случи, когато има жалби до Прокуратурата или до полицията, те биват или пренасочени към гражданския съд, който да издава заповед за защита, но това е действие или протекция за в бъдеще, а за това, което вече е извършено, има дефицит в разследването и в наказването на извършителите.
Това се оценява като един сериозен недостатък на действащото законодателство, то обаче не е недостатък на Закона за домашно насилие, който действа занапред, а е недостатък на работата на разследващите органи, които не обръщат достатъчно внимание на явлението, считат го все още за частен или личен проблем. Според законодателството ни, че в повечето случаи се касае за лека или средна телесна повреда, в които случаи, наказателното преследване се извършва по тъжба на пострадалото лице, а пострадалото лице нито има ресурс, или психически, физически и икономически сили и възможност да проведе само едно такова разследване, доказване и обвинение, когато има и извършено престъпление. Намеса и съдействие от страна на Прокуратурата е такива случаи няма.
Фокус: Какви форми на домашно насилие срещнахте, докато правехте изследването и какъв е най-често домашният насилник?
Албена Койчева: Изключително обширен е диапазонът на прояви на домашно насилие. Най-лесно и бързо се разпознава физическото насилие, веднага следвано от психическото, сексуалното и икономическото насилие, които са по-трудно разпознаваемите форми. Дори децата, които бяха интервюирани, казаха - „за мен насилие е физическото насилие”. Очевидно и те безспорно и безпогрешно го познават. Веднага след това казват, както те се изразяват „да ме карат да върша нещо, което не искам”. Това е психическото но насилие - така те определят това явление, което обаче е много трудно и сложно за доказване. Казвам го от личен опит и от опита на лицата, които интервюирахме в рамките на мониторинга.
В 97% от случаите, които съдът признава, че има акт на домашно насилие, и издава съответните заповеди за защита, пострадалите лица са жени – в останалите случаи са деца. Това е най-често срещаната група пострадали лица. Самият насилник е човек - властен и контролиращ. Това е основният ключ към това негово поведение да упражнява насилие и контрол над пострадалото лице. Много често се придружава и със зависимост към алкохол или към най-различни вещества - лекарства, хазартни зависимости и т.н. Тези допълнителни фактори не са толкова определящи за самото му поведение като насилник, колкото властта и контрола. Особено рисков фактор е притежаването на оръжие от страна на насилника. Нямаме случай, когато такъв домашен насилник, ако притежава законно или незаконно огнестрелно оръжие - да не го е използвал за закана срещу пострадалото лице. Това е много сериозен фактор за домашното насилие. Действия като дебнене и душене също са високи рискови индикатори за домашно насилие. Има и други индикации за това, че в определена връзка има риск да се случаи и има опасност да последва домашно насилие.
Фокус: Можете ли да кажете дали по-често това са богати или бедни хора, дали са по-млади или по-възрастни?
Албена Койчева: 80% от пострадалите от домашно насилие са хора, които работят постоянно или повременна заетост или са пенсионери и имат доход. Само 20% от жертвите на домашно насилие са безработни към момента на извършване на насилието. От пострадалите лица, които са се обърнали да потърсят помощ и по-конкретно заповед за защита от домашно насилие, продължителността на насилието до момента на покискване на защитата е между 2 и 20 години. Това е достатъчна индикация за това, колко дълго хората търпят състояние на насилствена връзка, до момента, в който вземат решение да напуснат връзката, в която търпят насилие.
Фокус: Дали има случаи срещу мъже?
Албена Койчева: Законът е полово неутрален, има и такива случаи. Изключително малко са и в повечето случаи касаят възрастни хора, болни или хора с увреждания, които обикновено стават жертва на агресия или насилие от страна на своите пълнолетни деца и от двата пола, но по-често насилниците са синове или съпрузи на дъщерите им.
Фокус: Навременно ли реагират хората и знаят ли къде могат да потърсят помощ?
Албена Койчева: Решаващо за това поведение на хората – да потърсят помощ и да решат да напуснат връзката е мястото, където живеят. Хората от големите градове, където има организации, които се занимават с предоставяне на услуги на пострадали от домашно насилие, тоест хора, които могат да представят съответната информация, да насочат пострадалите или пък съответните държавни институции, но работещи с такива организации имат съответната информация или ниво на компетентност и могат да насочат хората към най-прекия път, който по нашето законодателство е по Закона за защита от домашно насилие. Отчита се по-висока активност на хората, които са пострадали от насилие, да се обърнат към съда и да организират защитата си така, че да получат търсената защита. Много по-сложно и по-трудно е в отдалечени населени места, където няма наблизо институции, няма достатъчно информация, а и няма неправителствени организации, изобщо няма от кого тези хора да получат информация по какъв ред и начин могат да потърсят тази защита. Дори да има такава информация, самата отдалеченост на институции на организации, предоставящи услуги, също е фактор, който ги разколебава. Не всички се отнасят към съда, за да потърсят такава защита. Има голямо значение в каква среда се случва съответното насилие.
Фокус: Какво ще включва кампания, която започнахте?
Албена Койчева: Това е традиционната 16-дневна кампания за борба срещу домашното насилие, която се провежда от края на ноември и първите дни на декември. Всяка година се провежда такава бих казала - серия от събития. Нашата организация – Български център за дженър изследвания заедно с Алианс за защита от домашно насилие, в който ние също участваме (алианс от 9 организации, които най-активно работят в областта на подпомагане на пострадалите от домашно насилие), ще участваме в кампанията с резултатите от този мониторинг. Желанието ни е да представим на обществото и да акцентираме върху все още съществуващите стереотипи и то в представители на някои отговорни институции, които би трябвало да защитават жертвите от домашно насилие, но за съжаление все още робуват на стереотипи и предразсъдъци и не достатъчно ефективно прилагат законодателството. Ще акцентираме върху необходимостта от законодателни промени, върху необходимостта от повишаване на компетентността на институциите, организациите и службите, които работят в тази област и най-вече върху необходимостта нашата държава да подпише и ратифицира Конвенцията за превенция и борба срещу домашното насилие. Това е конвенция на Съвета на Европа, открита е за подписване през май тази година и вече е подписана от 17 държави в цяла Европа, в това число почти всички съседни нам държави. Считаме, че това са най-високите стандарти, които са утвърдени в международен план за защита на жертвите на домашно насилие и за борба срещу това явление. Убедена съм, че присъединяване на нашата държава рано или късно ще се случи, но би било добре да е колкото се може по-рано, защото ще задължи държавата ни да повиши капацитета си и на своите институции за справяне с този проблем
Фокус: Какви промени в законодателството, свързано с домашното насилие, са необходими и къде сме ние в контекста на ЕС?
Албена Койчева: На първо място има сериозни дефицити в наказателното законодателство, включително и в наказателния процес. Има форми на домашно насилие, които или не са криминализирани изобщо, или се предвижда такъв ред за тяхното разследване и предявяване на обвинения, че това е в тежест на пострадалото лице, което е несъвместимо с европейските и световни стандарти. Има необходимост това да се промени. Има необходимост и от повишаване на компетентността на разследващите органи, които да разберат, че това е проблем, за който държавата носи отговорност, а не частен или личен въпрос, който самата жертва трябва да намери начин да разреши или преодолее. На следващо място, има дефицити в приложението на самия Закон за защита от домашно насилие, като се започне от това, че не всеки лекар спазва задължението си да издава документ за констатирани вреди от домашно насилие – това също има нужда да се уреди допълнително. На следващо място, срокът, през който пострадалото лице трябва да се обърне към съда с молба за защита от домашно насилие, който сега е едномесечен, се преценява като недостатъчен от гледна тока на това, че обикновено хората се обръщат за защита след поредния акт на домашно насилие. При сега действащото законодателство съдът гледа само последния акт на домашно насилие - има нужда да се разшири обхватът на преценяваните от съда факти и обстоятелства, за да се издаде такава заповед. Има нужда да се облекчи тежестта на доказване като се признае изрично статут на доказателствени средства по този закон и на докладите и преписките, които се държат от полицията, когато е извършена предварителна проверка или разследване. Има нужда да се улесни, да се направи по-ясна процедурата по доказване на актовете на домашно насилие по линия на защитата от домашно насилие. По линия на разследването има доста повече работа, за да може държавата да си изпълни задълженията.
Фокус: Какви са най-интересните изводи от проведения мониторинг?
Албена Койчева: За мен като практикуващ юрист най-любопитното от мониторинга, казвам го с тъга, бяха съществуващите стереотипи, на които се натъкнахме и то от респонденти, които малко познават проблема с домашното насилие и задълженията, които държавата има, за да се бори с него и с неговото преодоляване. Видяхме разбирането, че пострадалите лица получават добра защита от съда, например, чрез мярката – отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище. Когато такъв насилник обаче бъде отстранен от жилището, тъй като много от тези извършители били криминално проявени и горките те, нямало къде да отидат – без пари, без дом и без какво ли не - и понеже нямало къде да бъдат настанени, социализирани и рехабилитирани – те се превръщали едва ли не в опасност за цялото общество. Аз съм сериозно обезпокоена, както и целият екип, от това все още съществуващо разбиране. Типична форма на стереотип и на неосъзнаване на това какво държавата трябва да направи за извършителите. Това е потвърждение на извода ни, че не е достатъчно жертвата да бъде защитена, а трябва и извършителят да си получи едно подобаващо наказание, защото мерките по Закона за защита от домашното насилие не са наказание. Те са насочени към пострадалото лице и са единствено и само за негова защита. Наказание за извършителя на домашно насилие обикновено не се случва на практика, независимо от формално съществуващите законодателни възможности, които поради тяхната неефективност, не се използват.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар