Реставраторът Владимир Цветков: Като цяло иконостасът на църквата „Св. Стефан” в Истанбул е в добро състояние за средата, в която съществува

14 декември 2011 | 06:01 | Агенция „Фокус”

По повод предстоящата реставрация на иконостаса на българската църква „Св. Стефан” в Истанбул Агенция „Фокус” разговаря с реставратора - асистент Владимир Цветков, който в екип с проф. Григори Григориев, е изготвили обстойна експертиза за състоянието на иконостаса по поръчка на фондация „Български православен храм Св. Стефан в Цариград”.

Фокус: Г-н Цветков, Вие сте участвали в изготвянето на експертиза за състоянието на иконостаса на българската църква „Св. Стефан” в Истанбул, който предстои да бъде реставриран. Какви са резултатите от вашата експертиза?
Владимир Цветков: Ходихме в Истанбул по молба на фондацията, която се занимава със събиране на средства за реставрация на иконостаса и се запознахме с неговото състояние. Той е дървен, изцяло позлатен откъм лицето. Проблемите му основно са свързани с много високата влажност на въздуха, която има на Златния рог, т.е. на самия бряг на морето. Църквата е желязна, вътре има конденз и това създава много влажен микроклимат, в който този иконостас съществува. Общо взето не е правено нищо по него, включително и профилактика, от самото му създаване преди повече от 100 години. Най-характерните проблеми, които констатирахме са, че лакът, който е в неполираните части на иконостаса е потъмнял. Това създава усещането, че иконостасът няма този блясък, който дава златото. Иконостасът е бърсан с мокра или със суха кърпа до височината, до която може да се протегне човек с ръка, и тъй като златото е много тънко – от порядъка на 4-5 микрона дебело – то се претрива. Така че в ниските регистри до към 2-2,2 метра, това злато беше опадало в много голяма степен. Също така има липси в пластиката, тъй като иконостасът има много висок релеф и има добавени парчета дърво, за да може да се постигне този висок релеф. Някои от тези парчета са изпопадали и трябва да се правят нови. Като цяло иконостасът е в добро състояние за средата, в която съществува. Например, не е нападнат от дървояди, което е много голям плюс за него, тъй като и обработката му ще бъде много сложна в тази посока. Обшит е отзад с дървени капаци, които са боядисани. Тъй като ние не можахме да погледнем какво е състоянието на конструкцията, евентуално при една бъдеща работа това щеше да се провери. Иконите в храма са реставрирани вече от една пловдивска група преди няколко години и се съхраняват от Българската екзархия, която е в Истанбул. В момента иконостасът е опакован с плоскости, тъй като там се провеждат дейности по реставрация на металната конструкция на обшивките и колегите от Турция са го опаковали много добре, за да не се повреди допълнително.
Фокус: Кой и кога ще реставрира иконостаса?
Владимир Цветков: За сега никой не може да каже. Иконостасът е включен в проекта за реставрация, но за сега ние нямаме никакъв ангажимент там. Имаше идея, че евентуално можем да реставрираме иконостаса от българска страна и с български дарения от кампанията с есемесите на фондация „Български православен храм Св. Стефан в Цариград”, но се оказа, че турските колеги са го включили в проекта и за сега няма никаква индикация ние да помагаме. Колегите работят повече ислямски паметници и се смяташе, че не им е толкова ясна работата по християнски паметници, но се оказва, че ще се справят и най-вероятно те ще реставрират иконостаса. Ако има нужда от нас ние ще помогнем с каквото можем, но ние не можем да налагаме нищо, тъй като те имат законодателство, според което се канят външни специалисти само тогава, когато няма местни. При положение, че те си имат местни специалисти, едва ли ще се стигне до покана до нас.
Фокус: С какво е най-интересен от изследователска гледна точка този иконостас и кои са най-големите му ценности?
Владимир Цветков: Неговата архитектура е интересна, защото той е един типично руски иконостас. Той е бил проектиран заедно с църквата от същия проектант, който е проектирал и църквата - архитекта Ховсеп Азнавур. В началото той е изглеждал много католически, тъй като е проектиран във Виена. Наложило се той да се препроектира и тогава са се обърнали към Руската академия на изкуствата. Оттам са им предложили такъв вариант, който е типичен за руските иконостаси. Вместо детайл с разпятието отгоре, който е типичен за нашите иконостаси, при него има модел на храмове, което е типично за руските иконостаси. Това е по-интересно по отношение на структурата. Иначе иконостасът има барокови елементи, например ангелски главички, каквито също няма при нас. В техническо отношение, това е изцяло позлатен иконостас – и в Рилския манастир, и в църквата „Св. Неделя” и на други места у нас, има изпълнени по този начин иконостаси. Това трябва да внуши на зрителя, че иконостасът е златен, тъй като се скрива дървото. Това е един от видовете иконостаси, има и други видове. Специално иконостасът в църквата „Св. Стефан” е много хубав, много пищен и раздвижен и не е характерен за днешните земи на България. Ние нямаме такива, освен ако в Руската църква не е такъв.
Фокус: Трудно ли се реставрира подобен паметник и дали неговата реставрация струва скъпо?
Владимир Цветков: Реставрацията по принцип е много труден процес, тъй като нашата намеса обикновено се налага, когато паметниците са в много лошо състояние. Работата е скъпа, тъй като материалите са много скъпи, трудът е специфичен и много малко хора могат да работят реставрация. Позлатата също е скъпа за възстановяване – първо като материали, тъй като става въпрос за чисто злато, което е изтеглено на много тънки фини листи, става въпрос за подготвителните материали, върху които се лепи това злато – това е полиране на подложката и на самото злато със специални инструменти. Всичко това е много трудоемко като работа и много скъпо като материали. Доста пари трябват за подобна реставрация, много време и опитни хора, които са работили подобна работа.
Фокус: Има ли други български обекти в Турция, по които работят български специалисти?
Владимир Цветков: В Одрин бяха направени две църкви, в които имаше българско участие. Тогава наши фирми и колеги бяха отишли там като подизпълнители на турски фирми. И двете църкви в Одрин – „Св. Георги” и „Св. Константин и Елена” са направени с български средства и основно с български специалисти. Там главен проектант беше архитект Васил Китов, който се справи много добре с тази задача. Знам, че в Истанбул има още две български църкви, но не знам в какво състояние са. Има и гръцки, и грузински църкви – въобще в самия град има над 90 църкви, но къде и кога можем да участваме ние, не мога да кажа, тъй като трябва да има договорка между България и Турция, дали може наши специалисти да работят там. Първо този въпрос трябва да се реши. Ако турската страна каже – пратете трима или петима души, ние имаме подготвени специалисти и за стенописи, и за иконостаси, и за архитектура. Това, което правим в България, можем да го правим и там, но въпросът е законодателен. Няма как да отидем там, тъй като това ще бъде в нарушение на законите.
Красимира ГЕОРГИЕВА