Борислав Цеков: Народно събрание хронично не се съобразява с международните препоръки, свързани със спазването на гражданските права

28 януари 2012 | 06:00 | Агенция "Фокус"

По повод осмия мониторингов доклад на Института за модерна политика „За състоянието на парламентарното управление” Агенция „Фокус” разговаря с политолога Борислав Цеков.

Фокус: Г-н Цеков, какви са изводите, оценките и предложенията в осмия мониторингов доклад на Института за модерна политика „За състоянието на парламентарното управление”?
Борислав Цеков: Няколко са основните негативни проблеми и тенденции в работата на парламента. На първо място Институтът за модерна политика поставя проблема с непрозрачните назначения в съдебната власт и самите контролни и регулаторни органи. Такива през миналата сесия бяха назначенията на инспектори във Висшия съдебен съвет, членове на Комисията за защита на конкуренцията, управител на НОИ. Всички те страдат от един основен недостатък – няма публични консултации, няма публично изслушване. Такава практика на задкулисни назначения и партийни договаряния не е нова и не е патент на днешното мнозинство, но това не може да служи за оправдание и тази лоша практика да продължава. Споделяйки констатациите, че трябва повече прозрачност, които се чуват от редица неправителствени организации - Институтът за модерна политика е първата гражданска структура, която отговаря на въпроса - как да стане това. Ние предлагаме конкретна парламентарна процедура, базирана на опита на развитите демокрации и на Европейския парламент. Разработили сме проект и за промяна в парламентарния правилник, който включва следното: Народното събрание при всеки избор, а тази година ще се избира Висш съдебен съвет, членове на Конституционния съд и на други органи, да се създава „ад хок” за случая - Комисия по номинациите, на паритетен принцип с равнопоставено участие на парламентарните групи вътре в нея. Тази комисия да събира номинациите, които постъпват по установения ред и да публикува подробни мотиви за тях от вносителите и биографични справки на кандидатите в интернет. Второ, в един разумен срок от 14 дни да се даде възможност на гражданските организации и на медиите да отправят сигнали до тази комисия за професионалните качества и интегритет на кандидатите. След като комисията ги получи тези въпроси и сигнали, те могат да бъдат обобщени и предоставени на кандидатите, за да могат те да се подготвят по тях. И третата стъпка – да бъде насрочено публично парламентарно изслушване, открито за гражданските организации и за медиите, където наистина процедурата да бъде такава, че да дава достатъчно време и възможност да се отговори на всички въпроси и да се придобие една пълна представа за професионалните качества, заслуги и почтеност на съответния кандидат. Това е в интерес и на управляващи, и на опозиция. По подобен начин чрез такива прозрачни процедури ще се лекува и това хронично недоверие, което има в обществото към съдебната власт и към другите органи - това вечно съмнение, което в повечето случаи е основателно, че не най-подготвените, а по-скоро най-удобните, биват назначавани на висшите постове. Това е първата група проблеми. Втората основна тенденция, която ние констатираме в работата на парламента, е свързана с едно вече хронично несъобразяване на това Народно събрание с международни препоръки, свързани с гражданските права и с отстраняването на законодателни дефекти, които ерозират правата и свободите. Типичен пример в това отношение е Законът за специалните разузнавателни средства. Цяла година мина от скандала с подслушванията, откакто парламентарната подкомисия установи злоупотребата с подслушванията и откакто имаше критики от Европейската комисия. Управляващите поеха изричен ангажимент за промени, но нищо не се случи. Подобен е примерът с Изборния кодекс. Има ясни критики от Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Мнозинството категорично каза, че няма да се съобрази с тях, което е лошо. Но по-важният, по-стратегическият проблем в тази област е това, че Народното събрание продължава да не изпълнява резолюциите на Съвета на Европа за въвеждане на един ясен парламентарен механизъм за оценка на съответствието на законите, които се приемат, със стандартите, които съдът в Страсбург постановява. Затова ние предлагаме няколко конкретни идеи. Една от тях е Министерският съвет да бъде задължен всяка година да внася доклад в парламента за броя и характера на осъдителните присъди на съда в Страсбург срещу България, както и за мерките, които са предприети - административни и законодателни - за преодоляване на причините, които са довели до тези осъдителни присъди. На второ място - да се укрепи експертният капацитет на Комисията по правата на човека, на нея да почнат да й се разпределят законопроекти и тя да осъществява такъв контрол, защото понастоящем тази комисия е сведена до едно бюро жалби. Тя почти не разглежда законопроекти, не й е даден никакъв възможен експертен капацитет, за да работи в тази посока. Друга негативна тенденция е свързана със снижената прозрачност на законодателния процес, която се забеляза в последните месеци. Сайтът на Народното събрание, в който трябва да се публикуват всички законопроекти, становища, доклади и др., започна да прави това несвоевременно. Има 13 законопроекта от внесените през миналата сесия, които въобще не са качени на сайта. За съжаление председателят на парламента не изпълни един свой ангажимент, който беше поет по предложение на Института за модерна политика преди повече от година. А именно - предложенията на депутати между двете четения да бъдат качвани в интернет, за да има прозрачност кой, какви предложения има, включително лобистки интереси и т.н. Като казвам лобистки интереси - третата група проблеми е свързана с лобисткото и сивото законодателство. От 68 законопроекта, внесени в парламента, от които 14 адификации, ние взехме под специално наблюдение 34. 19 от тях са в зоната на сивото законодателство, което значи, че засягат граждански права или пък принципите на добро управление. Ако трябва да се откроят най-лошите примери сред тях, това са и поправките в Закона за горите, които са свързани с прословутите ски писти и интересите на предприемачите, които стоят зад тях, и поправките в Кодекса за труда, които изхвърлиха от тристранния диалог Българската търговско-промишлена палата, поправките в Закона за БЧК, които се разпореждат неправомерно със собственост на една независима организация, каквато е БЧК. Трябва да се отбележат и екологичните рискове и липсата на ясни, обществени обсъждания по закона, свързан със складирането водороден диоксид в земните недра, който предизвика много протести.
Фокус:Кажете малко за идеята Ви да правите подобен доклад, свързан с президентската институция. Досега имате ли такива наблюдения?
Борислав Цеков: Ние започнахме такива наблюдения в съпоставителен план по повод отлагателното вето на държавния глава още от първия избран президент д-р Желев. До сега водим такава статистика и правим анализ на мотивите, с които са връщани. Смятаме, че има достатъчно критерии, по които дейността на държавния глава трябва да бъде обект на едно гражданско наблюдение, което да насърчава добрите практики и да сочи там, където има проблем. Това не е просто защото сега встъпва в длъжност новият държавен глава, но и защото по принцип тази институция има ключово държавно значение. Това ще го правим и се надявам, че в края на годината, след като новият държавен глава Росен Плевнелиев има достатъчно време да покаже как вижда своята роля, ние ще можем да дадем своите оценки и да представим такъв мониторингов доклад.
Красимира ГЕОРГИЕВА