Проф. Владимир Чуков: Парламентарните избори в Египет са безпрецедентни поради пълната доминация на политическия ислям

08 януари 2012 | 15:20 | Агенция "Фокус"

По повод изборите в Египет, приключили на 4 януари, Агенция „Фокус” разговаря с арабиста проф. Владимир Чуков.

Фокус: Проф. Чуков, как ще коментирате протичането на изборите в Египет и факта, че организацията „Мюсюлмански братя” най-вероятно ще спечелят мнозинство в египетския парламент?
Владимир Чуков: Изборите в Египет протекоха на три тура. Избирателната система е Египет беше изключително сложна. Страната беше разделена на три географски области, в изборите имаше и мажоритарни, и пропорционални елементи. Поради тази причина за мен беше безпрецедентно усложнена системата за изборите на ново политическо ръководство, но в крайна сметка това е суверенното желание на египетската власт. Съотношението на силите в бъдещото египетско Народно събрание или долната камара ще бъде много интересно. Предстоят избори и в горната камара – Шурата или Консултативния съвет. Водещото място на „Мюсюлмански братя” не е изненада, това беше най-добре организираната политическа сила, въпреки че тя остана изненадана от египетската революция. Нейните лидери първоначално не повярваха, че режимът на Хосни Мубарак ще се срути. Те се включиха след първоначалния повик на „Фейсбук”-поколението, но това е партия, която съществува от 1928 г., има изключително много членове, много симпатизанти и структури, които имат парламентарен опит. Те не участваха в изборите до 2011 г., тъй като бяха извън закона, но участваха в коалиция с други политически сили, най-вече с либералите или влизаха в парламента като независими. Така или иначе на тези избори „Мюсюлманските братя” показаха невероятни умения в начина на агитация, в начина на работа с избирателите и умения за много добри и печеливши изборни тактики. Те прилагаха тактиката на така наречения „табур алфаджар”. Техни представители опитват на опашките, на които хората отиват да гласуват, тъй като там винаги има натрупване на избиратели. Винаги се опитват да има техни активисти на тези опашки, които по време на престоя на опашката се опитват да разберат хората за кого ще гласуват. Така агитацията продължава до самата урна. Те дори взеха част от избирателните тактики на бившата Националдемократическа партия на Хосни Мубарак – да гонят от опашките пред секциите хората, които усещат, че няма да пуснат бюлетината в тяхна полза, т.е. със сила прогонват хората, които няма да гласуват за тях. Ако не разколебаят избирателите, те ги прогонват. Има и други подходи. Например, където видят, че не печелят - предизвикват бой и разтурване на самата секция. Секцията се възстановява тогава, когато резултатите са нагласени в тяхна полза. „Мюсюлмански братя” имат много добра избирателна тактика, натрупана през тези дълги години на участие в парламентарните избори. Втората по сила партия, която никой на слагаше в сметките, е партията „Ан Нур”. Това са салафитите, които наистина направиха едно чудо. Те се опитаха да пречупят своите виждания за теократична държава. Като цяло салафитите отричат всичките инструменти на парламентарната демокрация, отричат парламентаризма, конституционализма, изборите. Ние видяхме, че на тези избори това беше опровергано. Египетските салафити в лицето на партията „Ан Нур” създаде безпрецедентен тип салафизъм – парламентарния салафизъм, тъй като те в момента са в парламента и се оказват втора политическа сила. Салафитите имат друга избирателна тактика. Ако „Мюсюлмански братя” работят директно със секциите или непосредствено преди тях, то салафитите се опитват да работят с хората по време на молитвата. Те агитират хората до последния момент, но в джамията, т.е. фокусът на тяхното внимание е различен. Те също използват методи, които са много сходни до силовите методи и тази партия се превърна в една институция. Най-вероятно те ще създадат и големите проблеми. Буквално след приключването на изборите има сигнали за напрежение между двете ислямистки сили - между салафитите от партията „Ан Нур” и „Мюсюлмански братя”. Салафитите искат в основната египетска Конституция да бъде записано изрично, че президент на Египетската арабска република трябва да бъде мюсюлманин. Нещо, което в момента не съществува в текста. Те се опитват да дадат и нова трактовка на понятието гражданска държава. Идеята е дали тази гражданска държава реално съдържа в себе си понятието „религиозна държава”. Идеята е гражданствеността да не бъде припокрита със секуларизма, т.е. те внасят нови трактовки и постановки, които очевидно ще бъдат обект на дискусия при създаването на новата египетска конституция. Така или иначе парламентарните избори в Египет са безпрецедентни поради пълната доминация на политическия ислям – било то в умерената си част „Мюсюлмански братя” или в по-радикалната салафитите, които най-вероятно ще дадат някакъв тласък за организиране на подобен тип политически субекти в другите арабски страни. В крайна сметка в целия арабски свят „Мюсюлмански братя” или субекти, които изповядват тяхната идеология, са тези, които печелят. Голямото предизвикателство за мен ще бъде – дали ще има салафититски политически субекти, които да се мултиплицират и да се изявят в съседни на Египет държави. Напоследък често говорим за активизиране на салафитите в Йордания, говори са за салафити в Йемен. Лично мен ме учудват салафитите в Сирия. Това е един изключително силен резонанс за изключително доброто представяне на партията „Ан Нур” в Египет.
Фокус: Какво е представянето на либералните партии и младежките групи, които бяха в основата на протестите, които доведоха до оттеглянето от властта на президента Хосни Мубарак преди близо година?
Владимир Чуков: Либералните партии са голямото разочарование в Египет. Най-вече т.нар. „Египетски блок”, който беше финансиран и под егидата на египетския милиардер копт Наджиб Савирис. До голяма степен избирателите отъждествяваха тези субекти с режима на Хосни Мубарак. Част от тези личности бяха в много тясно сътрудничество с предната власт. Може би призивът на Коптската православна църква и групирането на коптите в подкрепа на либералите до голяма степен изигра лоша шега. Според мен голямата инерция, която се набра в следствие на Арабската пролет и на арабските революции по отношение на политическия ислям, до голяма степен се отрази на ерозията на позициите на арабския либерализъм и за голямо съжаление на египетския либерализъм и на египетските традиционни партии. Има слабо представяне на партията „Уафт”. Една партия, която съществува още 30-те години на миналия век. Това е един от субектите, които представляват фундамента на египетския парламентаризъм. Традиционните леви партии, които участваха и, които бяха в т. нар. „Египетски блок” – също много слабо се представиха. Ефектът на доминото е това, което напомпа резултатите на ислямистите и ние виждаме това от Мароко чак до Египет.
Фокус: Как се отрази на изборите съдебният процес срещу Хосни Мубарак?
Владимир Чуков: Това беше час от легитимността на властта по отношение на желанието да се покаже на египетските избиратели, че държавата се променя, че символите на бившия режим, на авторитарния, диктаторски режим са онези, които трябва да бъдат съдени, т.е. силното разграничаване от миналото. Това имаше и пряк резонанс върху представянето на „остатъците” от партията на Мубарак. В момента има депутати в египетския парламент, които се явих като независими и това са бивши активисти на Националдемократическате партия. Тяхното представяне беше изключително слабо, тъй като те олицетворяваха този режим. Самата власт - Висшият съвет на въоръжените сили, управляващ Египет, много силно се дистанцира от бившия режим. Протичащият процес на Мубарак и ние много скоро очакваме да им присъда, беше част от тази легитимация на новата египетска власт.
Фокус: Как ще коментирате опасенията на западните политици, че новият режим може да се окаже по-лош, отколкото режимът на Мубарак?
Владимир Чуков: Много западни, европейски, американски, особено израелски експерти и политици споделят мнението, че „Арабската пролет” легитимира „Ислямската зима” или ислямския режим. Искам да цитирам и котра изявлението на новия тунизийски президент Монсеф Марзуки, който казва, че не става въпрос за ислямски период, а става въпрос за преход в арабския свят. Този преход има специфика, която издига лозунгът „Ислямът – това е решението”. Тук не може да бъде даден еднозначен отговор. Мисля, че националната специфика ще надделее много повече, над общото – има ислямисти в Мароко, но там нещата са много добре организирани. Там монархът отстъпи част своята власт за сметка на парламента, т.е. там имаше реформи отгоре и ислямистите в лицето на Партията на справедливостта и развитието, изненадващо за мен, спечели изборите и ще бъде в унисон с досегашната външна и вътрешна политика на страната, т.е. това е партия, която използва посланието на политическия ислям за мобилизиране на своите симпатизанти. В Тунис ситуацията е подобна, макар че резултатите на ислямистите са по-добри. Там дори има някои по радикални изказвания, но е необходимо да направим разлика между вътрешнополитическия дискурс, имам предвид начина на агитация, и дискурса, който се използва по отношение на външната политика – партнирането с чуждестранните партньори – Западна Европа и Америка и ясно се усеща коренното различие при туниските политици. Считам, че най-силно оцветен в ислямистки краски ще бъде бъдещата египетска власт. Може би това се дължи на факта, че египтяните са едни от най-религиозните арабски народи. Едно социологическо изследване на американската агенция за изследване на религиите „Пю” преди около година и половина постави Египет на едно от челните места по възприемане на шериата от египтяните като единствен източник на законодателството. Те са много по-религиозни от турците, много по-религиозни от иранците, така че националната специфика е тази, която ще надделее, а не общата. По отношение на Йемен, особено там, където все още „Арабската пролет” не е завършила, ние все още можем да гадаем.
Красимира ГЕОРГИЕВА