Росен
Иванов: Образованието и културните дейности на нашите сънародници зад граница
са детайлно разработени в проектозакона за българските общности
23 ноември 2011 | 11:08 | Агенция "Фокус"
По повод проект за нов Закон за
българите и българските общности извън Република България, публикуван на сайта
на Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ), който все още е в процес
на обсъждане Агенция „Фокус” разговаря с председателя на агенцията –
Росен Иванов.
Фокус: Г-н Иванов, кои са основните акценти в проектозакона за българите и българските общности извън Република България?
Росен Иванов: Към настоящия момент е даден за съгласуване проект на Закон за българите и българските общности извън Република България. Неговото внасяне като проект за решение на Министерски съвет и съответно разглеждане в Народното събрание е предшествано от съгласувателна процедура, както е по устройствения правилник на Министерски съвет. За сега проектът е само това, което ние сме предложили като вариант. След съгласувателната процедура и след получаване на предложения от общностите, ще бъде оформено окончателно становище. Новият закон, освен със заглавието се различава и с някои основни неща в сравнение със сега действащия Закон за българите, живеещи извън република България. Първо – общите положения са много по-детайлизирани. В чл. 1 на проекта е записано точно какви обществени отношения регулира този закон. Това са: определяне на държавната политика; определяне на самите органи, които осъществяват тази политика; задължението за осигуряване на координация между държавни, общински органи и неправителствени организации, което в стария закон е дадено по- общо. Много важно е, че се дава определение на българска общност, т.е. от какво е съставена и как се формира една българска общност зад граница, тъй като това е начинът, чрез който най-добре се реализира държавната политика. Трудно се прави политика, когато контактуваш с всеки един българин по отделно, но когато имаме общност, дружество, училища или образователни центрове, тази политика много по-лесно и по-успешно се провежда. Има и неща, които повтарят донякъде стария закон, например – определението за лице с български произход, като тук е важна новата концепция за доказване на произход. Запазенатае идея, че това става най-вече с надлежен документ, издаден от орган от съответната държава. За да не бъдат детайлизирани, т.е. ограничително определени другите доказателства, е предвидена като доказателство експертна справка, издадена от агенцията. Нашите експерти са много добре запознати със състоянието на българските общности от историческите диаспори, от където имаме най-голямо желание за придобиване на българско гражданство и респективно – установяване на български произход. В състояние сме да направим подробна справка въз основа на месторождение, именна система и степен на владеене на български език. Изхождайки от тази база, можем да дадем становище с много висока точност дали едно лице е от български произход. Запазен е и начинът на доказване на български произход – по исков път пред български съд. Това са основните неща в общата част.
Фокус: Какво се стреми да постигне държавата с този проектозакон?
Росен Иванов: В проектозакона се очертават принципите, на които почива политиката на държавата към българите извън България, както и подпомагането на българските общности. Има отделено специално място на държавната политика,като в глава трета се уреждат начините на държавната помощ и как лицата трябва да упражняват своите права, въобще какви дейности извършва държавата чрез своите органи, както и задълженията на Българското национално радио и Българската национална телевизия за разпространяване на програми сред общностите. Там се регулират и контактите с Българската православна църква и с другите религиозни общности и създаването на регистри на доброволен принцип към дипломатическите и консулските представителства, за да може по-лесно да се планира нашата политика към общностите. Такива данни от регистри не се събират към настоящия момент. Имаме раздел за трайно установяване, в който са посочени принципни постановки, ще се съобразим и с получените становищата от другите министерства. Много детайлно са разработени моментите, свързани с образованието и културата на нашите сънародници зад граница. За първи път отделно са изнесени специализираните органи, които ще провеждат държавната политика към българите в чужбина с техните правомощия и функции. В стария закон имаше една разпоредба, че Министерският съвет възлага на съответни министри и ръководители на ведомства провеждането на тази политика. Сега предлагаме да има министър, който отговаря за провеждането на тази политика, който обаче е член на кабинета и не е пост, специално създаден за това, което според нас е удачен вариант. Детайлизирани са за първи път правата и правомощията на ДАБЧ, начинът, по който тя ще осъществява държавната политика и правомощията на председателя, който е орган на изпълнителната власт. Считаме, че едно такова подробно изписване и детайлизиране на правата на тези органи, които определят и провеждат държавната политика, е полезно, защото става ясно в какви насоки ще бъде тази политика и с какви възможности разполагат органите, когато работят. За първи път е уредена в закона процедурата за удостоверяване на български произход. Агенцията дава становище и издава удостоверение в няколко случая – за гражданство, за постоянно пребиваване, като становище по стари преписки за гражданство и удостоверение за български произход по отношение на желаещите да се учат по двете постановления на МС-№ 103 и № 228. Това ще претърпи редукция, но независимо дали ще остане по отношение само на един от случаите, в които удостоверяваме произход или на повече – процедурата за удостоверяване е регламентирана, което значително ще улесни осъществяване на тази дейност. Ще се прецени в кои от случаите ще се заплаща държавна такса. Съобразно новите законодателни изменения ще отпадне разпоредбата, че 25 на сто от събраните по този закон такси, постъпват като собствени приходи в бюджета на ДАБЧ.
Фокус: Ще се промени ли ръководството и организацията на българските общности в чужбина според този проектозакон?
Росен Иванов: Тази важна тема е обхваната в последната, шеста глава на проекта. Тя съдържа съответни разпоредби и определя правилата, по които ще бъде осъществено Националното представителство на българите и българските общности на Република България. В стария закон, действащ до сега имаме Национален съвет за българите, който по силата на чл. 17 на действащата разпоредба, е държавно-обществен орган. Такъв до този момент не е създаден. Нашето предложение е това да бъде независим консултативен орган на обществени начела, като представители в този орган са само представители на българските общности зад граница. Определя се и начинът на избиране, като представителството се избира пряко от българите, които живеят извън Република България. Съставът на това Национално представителство на българите и българските общност ще се състои от два органа – Общо събрание и Национален консултативен съвет. Детайлизирани са техните права и начинът на осъществяване на дейността им. Ще бъде необходим и подзаконов нормативен акт, във връзка с което има разпоредба за издаване на актове по прилагането на този закон. Ще има нужда от правилник за приложение и от някои наредби по приложението на отделните глави.
Фокус: Какво предстои, за да бъде реализиран този проектозакон?
Росен Иванов: Чакаме предложенията и приключването на съгласувателната процедура и действаме нататък.
Фокус: Имахте ли предварително допитване до българите в чужбина. Какви са техните искания и какво очакват те да влезе в един такъв проектозакон?
Росен Иванов: Преди време, когато заседаваше работната група, изготвила основите на този закон, винаги при нашите посещения зад граница при българските общности коментирахме с тях закона. Имаме добра престава какво те биха искали да има в този закон. Старали сме се максимално да защитим техните права и контактите им с българската държава да бъдат увеличени. Надявам се, че ще имаме още конструктивни предложения.
Фокус: Какъв е отзвукът сред българските общности от този проектозакон до този момент?
Росен Иванов: Все още нямаме достатъчно информация. Мисля, че много скоро ще можем да поговорим по този въпрос.
Фокус: Обществените съвети на българите зад граница са тяхна форма на самоорганизация, за която искат признание. По какъв начин ще се общува с тях?
Росен Иванов: Обществените съвети са организационни структури, които се създават подобно на мнозинството български структури, т.е. те се самоорганизират. За сега не познаваме детайлно дейността им, но при всички положения ще контактуваме с тях, защото ние контактуваме с всяка една организация на българите в чужбина, стига нейните цели и задачи да са насочени към запазване на националната идентичност на българите и към поддържане на контактите с българската култура и с българското образование. Стига да работят в тази насока – ние сме на тяхно разположение. Нашата идея е в избирането на национален консултативен съвет да участват всички регистрирани организации на българите по света, защото смятаме, че така е по-справедливо.
Фокус: Има ли актуални културни събития с ваше участие сред българските общности в чужбина?
Росен Иванов: Представители на ДАБЧ се завърнаха от Румъния, където в село Стар Бешанов взеха участие в осмия фестивал „Яку Ронков”на банатските българи. На първи декември предстои представяне на книга, посветена на българските общности в Австрия – издание на ДАБЧ, като преди това- на 25 ноември ще бъде представянето и в България. Между 23 и 25 ноември ще бъдем в Прага, където също има културни събития организирани от българските общности там. Оказахме подкрепа за създаване на ново българско културно дружество и училище в гръцкия град Александруполис. На 02 декември предстои представяне на книгата „Австралия-България: по-малко непознати” която също е издание на ДАБЧ. Проявите са много разнообразни и агенцията се стреми да участва изцяло в тях.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Фокус: Г-н Иванов, кои са основните акценти в проектозакона за българите и българските общности извън Република България?
Росен Иванов: Към настоящия момент е даден за съгласуване проект на Закон за българите и българските общности извън Република България. Неговото внасяне като проект за решение на Министерски съвет и съответно разглеждане в Народното събрание е предшествано от съгласувателна процедура, както е по устройствения правилник на Министерски съвет. За сега проектът е само това, което ние сме предложили като вариант. След съгласувателната процедура и след получаване на предложения от общностите, ще бъде оформено окончателно становище. Новият закон, освен със заглавието се различава и с някои основни неща в сравнение със сега действащия Закон за българите, живеещи извън република България. Първо – общите положения са много по-детайлизирани. В чл. 1 на проекта е записано точно какви обществени отношения регулира този закон. Това са: определяне на държавната политика; определяне на самите органи, които осъществяват тази политика; задължението за осигуряване на координация между държавни, общински органи и неправителствени организации, което в стария закон е дадено по- общо. Много важно е, че се дава определение на българска общност, т.е. от какво е съставена и как се формира една българска общност зад граница, тъй като това е начинът, чрез който най-добре се реализира държавната политика. Трудно се прави политика, когато контактуваш с всеки един българин по отделно, но когато имаме общност, дружество, училища или образователни центрове, тази политика много по-лесно и по-успешно се провежда. Има и неща, които повтарят донякъде стария закон, например – определението за лице с български произход, като тук е важна новата концепция за доказване на произход. Запазенатае идея, че това става най-вече с надлежен документ, издаден от орган от съответната държава. За да не бъдат детайлизирани, т.е. ограничително определени другите доказателства, е предвидена като доказателство експертна справка, издадена от агенцията. Нашите експерти са много добре запознати със състоянието на българските общности от историческите диаспори, от където имаме най-голямо желание за придобиване на българско гражданство и респективно – установяване на български произход. В състояние сме да направим подробна справка въз основа на месторождение, именна система и степен на владеене на български език. Изхождайки от тази база, можем да дадем становище с много висока точност дали едно лице е от български произход. Запазен е и начинът на доказване на български произход – по исков път пред български съд. Това са основните неща в общата част.
Фокус: Какво се стреми да постигне държавата с този проектозакон?
Росен Иванов: В проектозакона се очертават принципите, на които почива политиката на държавата към българите извън България, както и подпомагането на българските общности. Има отделено специално място на държавната политика,като в глава трета се уреждат начините на държавната помощ и как лицата трябва да упражняват своите права, въобще какви дейности извършва държавата чрез своите органи, както и задълженията на Българското национално радио и Българската национална телевизия за разпространяване на програми сред общностите. Там се регулират и контактите с Българската православна църква и с другите религиозни общности и създаването на регистри на доброволен принцип към дипломатическите и консулските представителства, за да може по-лесно да се планира нашата политика към общностите. Такива данни от регистри не се събират към настоящия момент. Имаме раздел за трайно установяване, в който са посочени принципни постановки, ще се съобразим и с получените становищата от другите министерства. Много детайлно са разработени моментите, свързани с образованието и културата на нашите сънародници зад граница. За първи път отделно са изнесени специализираните органи, които ще провеждат държавната политика към българите в чужбина с техните правомощия и функции. В стария закон имаше една разпоредба, че Министерският съвет възлага на съответни министри и ръководители на ведомства провеждането на тази политика. Сега предлагаме да има министър, който отговаря за провеждането на тази политика, който обаче е член на кабинета и не е пост, специално създаден за това, което според нас е удачен вариант. Детайлизирани са за първи път правата и правомощията на ДАБЧ, начинът, по който тя ще осъществява държавната политика и правомощията на председателя, който е орган на изпълнителната власт. Считаме, че едно такова подробно изписване и детайлизиране на правата на тези органи, които определят и провеждат държавната политика, е полезно, защото става ясно в какви насоки ще бъде тази политика и с какви възможности разполагат органите, когато работят. За първи път е уредена в закона процедурата за удостоверяване на български произход. Агенцията дава становище и издава удостоверение в няколко случая – за гражданство, за постоянно пребиваване, като становище по стари преписки за гражданство и удостоверение за български произход по отношение на желаещите да се учат по двете постановления на МС-№ 103 и № 228. Това ще претърпи редукция, но независимо дали ще остане по отношение само на един от случаите, в които удостоверяваме произход или на повече – процедурата за удостоверяване е регламентирана, което значително ще улесни осъществяване на тази дейност. Ще се прецени в кои от случаите ще се заплаща държавна такса. Съобразно новите законодателни изменения ще отпадне разпоредбата, че 25 на сто от събраните по този закон такси, постъпват като собствени приходи в бюджета на ДАБЧ.
Фокус: Ще се промени ли ръководството и организацията на българските общности в чужбина според този проектозакон?
Росен Иванов: Тази важна тема е обхваната в последната, шеста глава на проекта. Тя съдържа съответни разпоредби и определя правилата, по които ще бъде осъществено Националното представителство на българите и българските общности на Република България. В стария закон, действащ до сега имаме Национален съвет за българите, който по силата на чл. 17 на действащата разпоредба, е държавно-обществен орган. Такъв до този момент не е създаден. Нашето предложение е това да бъде независим консултативен орган на обществени начела, като представители в този орган са само представители на българските общности зад граница. Определя се и начинът на избиране, като представителството се избира пряко от българите, които живеят извън Република България. Съставът на това Национално представителство на българите и българските общност ще се състои от два органа – Общо събрание и Национален консултативен съвет. Детайлизирани са техните права и начинът на осъществяване на дейността им. Ще бъде необходим и подзаконов нормативен акт, във връзка с което има разпоредба за издаване на актове по прилагането на този закон. Ще има нужда от правилник за приложение и от някои наредби по приложението на отделните глави.
Фокус: Какво предстои, за да бъде реализиран този проектозакон?
Росен Иванов: Чакаме предложенията и приключването на съгласувателната процедура и действаме нататък.
Фокус: Имахте ли предварително допитване до българите в чужбина. Какви са техните искания и какво очакват те да влезе в един такъв проектозакон?
Росен Иванов: Преди време, когато заседаваше работната група, изготвила основите на този закон, винаги при нашите посещения зад граница при българските общности коментирахме с тях закона. Имаме добра престава какво те биха искали да има в този закон. Старали сме се максимално да защитим техните права и контактите им с българската държава да бъдат увеличени. Надявам се, че ще имаме още конструктивни предложения.
Фокус: Какъв е отзвукът сред българските общности от този проектозакон до този момент?
Росен Иванов: Все още нямаме достатъчно информация. Мисля, че много скоро ще можем да поговорим по този въпрос.
Фокус: Обществените съвети на българите зад граница са тяхна форма на самоорганизация, за която искат признание. По какъв начин ще се общува с тях?
Росен Иванов: Обществените съвети са организационни структури, които се създават подобно на мнозинството български структури, т.е. те се самоорганизират. За сега не познаваме детайлно дейността им, но при всички положения ще контактуваме с тях, защото ние контактуваме с всяка една организация на българите в чужбина, стига нейните цели и задачи да са насочени към запазване на националната идентичност на българите и към поддържане на контактите с българската култура и с българското образование. Стига да работят в тази насока – ние сме на тяхно разположение. Нашата идея е в избирането на национален консултативен съвет да участват всички регистрирани организации на българите по света, защото смятаме, че така е по-справедливо.
Фокус: Има ли актуални културни събития с ваше участие сред българските общности в чужбина?
Росен Иванов: Представители на ДАБЧ се завърнаха от Румъния, където в село Стар Бешанов взеха участие в осмия фестивал „Яку Ронков”на банатските българи. На първи декември предстои представяне на книга, посветена на българските общности в Австрия – издание на ДАБЧ, като преди това- на 25 ноември ще бъде представянето и в България. Между 23 и 25 ноември ще бъдем в Прага, където също има културни събития организирани от българските общности там. Оказахме подкрепа за създаване на ново българско културно дружество и училище в гръцкия град Александруполис. На 02 декември предстои представяне на книгата „Австралия-България: по-малко непознати” която също е издание на ДАБЧ. Проявите са много разнообразни и агенцията се стреми да участва изцяло в тях.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар