Иво Инджов: С проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” се надяваме да коригираме мерника на медиите

24 март 2012 | 06:01 | Агенция „Фокус”

По повод проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг”, съвместна инициатива на германската либерална фондация за свободата „Фридрих Науман” и Института за модерна политика, Агенция „Фокус” разговаря с ръководителя на проекта д-р Иво Инджов.

Фокус: Г-н Инджов, какво сте направили до момента по проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг”?
Иво Инджов: Обърнахме се към стотина експерти от областта на неправителствения сектор, много широка палитра – организации за защита правата на потребителите, за защита правата на хората с увреждания, екологични организации журналисти, изследователи на масови комуникации, социолози, политолози, които да номинират всеки по пет обществено значими теми, които засягат цялото общество или значителни групи от обществото и за които хората трябва да имат правото да бъдат информирани. Много от темите се повтаряха, след което ние окрупнихме темите до 55. За всяка една от тези теми направихме допълнителна проверка – дали има достоверен източник, че тази тема съществува някъде в публичното пространство, но е подценена или въобще не е била публикувана в тези десет печатни медии, т.е. в тези десет вестника, които ще изследваме. Проверявахме основно онлайн издания, отделни сайтове и др., за да се уверим, че има такава тема. Това не е просто един експерт да си представя, че дадена тема е пренебрегната и ние да я включим в класацията. Той може би от своята работа в своята специфична област с медиите или с държавните институции знае, че тази тема по някакъв начин е пренебрегната в медиите, но ние проверяваме дали действително такава тема съществува и дали е отразена от някой. След което с гласуване нашите работни групи, представители на Института за модерна политика, определиха 20 теми, които считаме, че са от най-голямо значение за обществото, но са били пренебрегнати по някакъв начин. Дали са били цензурирани, дали са били пренебрегнати в следствие на автоцензура или на обикновен журналистически непрофесионализъм ще се оценява на втория етап. За сега просто ние допускаме, че тези теми на базата на нашата информация, на проверката в интернет и на номинациите на експертите са били теми табу в печатните медии през 2011 г.
Фокус: След като сте направили проверка и след като на тези теми ще се проведе задълбочено проучване в печатните медии, означава ли това, че те са неглижирани?
Иво Инджов: Ние допускаме, ние не казваме, че са неглижирани или пък някои от тях въобще не са се появили, защото те са номинирани от експерти. Това са достоверни теми. За тях има все пак някаква информация. Това ще бъде обект на проверка. Може да се окаже, че грешим за някои теми.
Фокус: Оттук нататък какво предстои?
Иво Инджов: Студенти от Софийския университет ще проверят всяко едно от тези издания за миналата година. Това са осем национални всекидневника и два седмичника – „Телеграф”, „Труд”, „24 часа”, „Стандарт”, „Монитор”, „Новинар”, „Сега”, „Дневник”/„Капитал Daily”, „168 часа” и „Капитал”. Ще бъде проверен всеки един брой – дали тези теми така, както са формулирани, присъстват на техните страници или отсъстват. Ако присъстват, в какъв обем са представени, дали има само две колонки за някое важно събитие или важна личност, или пък напротив – въобще отсъстват, или пък, което би било добре, да са отразени подробно. След като направим този мониторинг с помощта на контент анализ – това е един метод, който изследва съдържанието, ние ще дадем възможност на едно авторитетно обществено жури да оцени топ 10 на най-пренебрегнатите теми, т.е. кои са тези 10 от тях, които са най-значими за обществото, но гражданите не са имали възможност да бъдат информирани за тях или пък информацията не е била достатъчна.
Фокус: На базата на какъв опит се провежда проектът?
Иво Инджов: Аз лично като инициатор на този проект съм почерпил идеи от два сходни проекта, които са реализирани в Съединените щати и Германия. В Съединените щати подобни проекти се провеждат от 35 години и те действително по сходна методология избират, оценяват, подбират такива забранени теми и съответно правят анализи. По сходен начин има и една немска инициатива. Ние просто сме заимствали методологията. Някой номинира теми, които счита за забранени. Това са експерти или граждани, в Германия имат право и граждани да номинират. Това е първата номинация. Догодина ние също възнамеряваме да дадем възможност на граждани да номинират такива теми. Следващият много важен момент е проверката, дали действително има източник, който да доказва, че тази тема съществува. Може да е някакъв малък електронен сайт, може да е малка онлайн медия или съобщение от дадена неправителствена организация до медиите, но да не е било публикувано, или да са публикувани два реда, а това е общественозначима информация. Трябва да има такава проверка, защото иначе може да е само плод на въображението на експертите. След като са установи, че темата е станала публичен факт, обаче не е намерила място в основните медии, в случая вестници, или пък само в някои от тях е намерила, тогава проверяваме съдържанието на самите медии, за да видим дали действително е така, защото може от тези десет вестника в седем да я няма, в другите три да е добре развита. Това е методологията.
Фокус: Какво ще се случи след като обявите темите табу? Какъв ще бъде конкретният резултат от проекта?
Иво Инджов: Целта е медиите да се огледат в едно експертно огледало. Ще поставим на публични дискусии отсъствието на тези теми - да се потвърди, че действително отсъстват и ще генерираме контрапубличност, коригираща публичност, която да коригира това, което се случва в дневния ред на медиите. Ние сме далеч от мисълта да почнем да обвиняваме медиите – „вие защо правите така” или да сочим конкретни виновници. Ние ще констатираме, че тези теми ги няма. Ще предложим на медиите, доколкото е възможно, да фокусират вниманието си върху тях, тъй като някои от тези теми са в развитие. Самите ние ще търсим изява в медиите, т.е. хората да разберат, че тези теми са отсъствали. Това не е мисията невъзможна, за да има дебат, трябва да се дебатира. Дебатирането е едно от основните характеристики на всяко демократично общество. Това се цели, но ние няма как да задължим медиите, които не искат, да пишат по тези теми. За мен е много важно да се разшири гражданският компонент. Това е граждански проект, но за да бъде истински граждански проект, планираме да включим и да дадем възможност по подходящ начин и гражданите да могат да номинират такива теми. Хората имат усещането, че нещо нередно се случва в медиите, че има корупция и, че медиите злоупотребяват със своите функции.
Фокус: Какви теми са номинирани?
Иво Инджов: Това са теми, които са предложени от експертите.
Фокус: Ще се изследва ли как са представени темите?
Иво Инджов: Ако преценим, че дадена тема е представена в количествено отношение добре, значи тя минава един наш филтър. Ние имаме два филтъра на това изследване. Единият показва дали темата е много маргинална, т.е. подценена. Но има теми, които в количествено отношение са представени добре, но в тях информацията е или филтрирана, или манипулирана – това също ще бъде изследвано.
Фокус: Дали ще бъде анализирано защо определена медия представя някой по определен начин?
Иво Инджов: Да, това също ще се опитаме да анализираме, но на втория етап. Първо искаме да видим дали нашите хипотези се потвърждават за тези теми.
Фокус: Кога ще приключите първия етап на проекта?
Иво Инджов: Надяваме се да можем да изнесем резултатите преди края на лятото, най-късно есента и след това да започнем с анализите.
Фокус: Какъв е ефектът от провеждането на подобни проекти? Стъпка ли са те към по-обективни медии?
Иво Инджов: Проектът създава една дискусионна култура проблемите в медиите да се дискутират. Във всеки случай ще е стъпка напред. Дали медиите ще се съобразят с това, не мога да кажа. Ние се надяваме малко да коригираме мерника на медиите. В България малко се дискутира все още за медиите, макар че през последните 2-3 години има положително развитие и в медийното законодателство, и в медийната собственост. Сега предлагаме да се постави началото на по-широка дискусия за дневния ред на медиите.
Фокус: С какво е актуален подобен проект за медийната среда у нас?
Иво Инджов: Проектът ни е актуален, защото не само ние, но и авторитетни международни проучвания установяват всяка година, че медийната ситуация в България се влошава. България трайно присъства в групата страни с частично свободни медии на класацията на неправителствената организация, базирана в САЩ, „Фрийдъм Хаус” и през последните 10 години тя е трайно закотвена там. Частично свободни медии има обикновено в проблемни дефектни демокрации от Третия свят, в които няма авторитарен режим, но имат сериозни дефекти. България, въпреки че е член на Европейския съюз, е страната от ЕС, където медийната свобода е най-силно ограничена. Това го показва не само проучването на „Фрийдъм Хаус”, но и в световната класация за свобода на медиите на „Репортери без граници“, където България изпадна с десет места и от 70-то вече е на 80-то място през 2011-2012 г. Факт е, че е изостанала с десетина места при управлението на ГЕРБ. Трайно се влошава тенденцията на влошаване на медийната ситуация и свободата на медиите при управлението на ГЕРБ.
По време на предизборната кампания миналата година повечето медии излъчваха и публикуваха платена информация, която така или иначе би следвало да бъде излъчена, защото представлява интерес за хода на развитието на кампанията. Тя беше излъчена, когато кандидатите си плащат и за това има доказателства, изявления на журналисти, на главни редактори, но самият Изборен кодекс го позволява. Политиците разрешиха на медиите в един много по-широк мащаб да се случва нещо, което преди беше в по-ограничен мащаб или изключение.
Красимира ГЕОРГИЕВА