Д-р Христо Станков: Една българка умира от рак на маточната шийка всеки ден, поради късното откриване на заболяването

29 януари 2012 | 06:01 | Агенция "Фокус"

По повод Европейската седмица за борба с рака на маточната шийка, която се провежда през последната седмица на януари, Агенция „Фокус” разговаря с д-р Христо Станков - гинеколог във II АГ болница „Шейново” в София.

Фокус: Д-р Станков, широко разпространено заболяване ли е ракът на маточната шийка в България и къде се нареждаме сред останалите страни?
Д-р Христо Станков: Около 1000 жени ежегодно в България се разболяват от рак на маточната шийка, като всеки ден една жена умира от това заболяване. Възрастта с диагностициран рак на маточната шийка най-често е между 35 и 45години. За съжаление не сме от най-добрите страни в света в статистиката за заболеваемостта, което говори за една не добра профилактика
Фокус:Запознати ли са българските жени с начините на заразяване и развитието на заболяването?
Д-р Христо Станков: Смятам, че жените не са достатъчно запознати със заболяването, нито с профилактиката му, въпреки достатъчното информация, която има. Това е личното ми мнение, контактувайки с много пациентки от различна възраст.
Фокус: Какво предизвиква развитието на рака на маточната шийка и как се предава инфекцията?
Д-р Христо Станков: Ракът на маточната шийка е на второ място по заболяемост след рака на гърдата при жената. Маточната шийка е един достъпен орган за оглед и за много ранно диагностициране на предраковите заболявания. Именно тук е мястото на профилактиката – да открием тези предракови заболявания, които могат да бъдат лекувани успешно, за да не се стигне след 10-15 години до инвазивен рак. Това заболяване почти в 98% от случаите се предизвиква от човешкия папиломен вирус (ЧПВ). Той има над 200 вида, като 30 от тях имат значение в гинекологията. От тях около 15 са т. нар. високорискови типове. През 2008 г. проф. Харалд цур Хаузен получи Нобелова награда за медицина, заради това, че направи връзката между рака на маточната шийка и човешкия папиломен вирус. Хубавото е, че ние имаме възможност този вирус да го изследваме. Изследвайки вируса и използвайки най-рутинния метод в профилактиката, т.е.е цитонамазката или ПАП тест, ефективността на скрининга се повишава до 93%, което е много висок процент.
Фокус:Какво представлява скринингът?
Д-р Христо Станков: Скринингът в областа на медицината представлява прегледи или изследвания на големи групи лица, целящи откриване на предракови състояния и ранни стадии на дадено заболяване. Ако при прегледа се установи цитонамазка извън нормата, пациентката подлежи на допълнително уточняване. Използват се колпоскопия (оптична система за оглед под увеличение), изследване на ЧПВ, биопсия. Има опортюнистичен скрининг - когато жената идва на рутинен гинекологичен преглед, на който й се взема и цитонамазка и й се прави профилактичен преглед. Другият тип скрининг, който е много важен, това е организираният или масов скрининг. Това е масова профилактика, която се извършва в рамките на една скринингова програма. Тя трябва да се приеме от съответната държава. За това се изискват средства, добра организация и добри специалисти. Скринингът намалява смъртността със 70%. Ако имаме добър скрининг, няма да имаме лоши резултати, като заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка.
Фокус: Колко често е необходимо да се ходи на профилактичен преглед?
Д-р Христо Станков: Съветваме жената поне един път в годината да минава на профилактичен преглед, ако при два последователни профилактични прегледа цитонамазката е в границата на нормата – следващият профилактичен преглед може да бъде съответно след три години. Нашето Дружество по онкогинекология е приело възраст за профилактика на жените между 30 и 59 години.
Фокус: Освен редовните профилактични прегледи какви са другите мерки, които може да предприемат жените за превенция от рак на маточната шийка?
Д-р Христо Станков: Мога да ви кажа кои са рисковите фактори. Те са: инфектиран партньор; ранно започване на полов живот; промискуитет, което означава повече партньори; тютюнопушене; дълго време приемане на противозачатъчни средства, подтисната имунна система, което означава и по-слаба защита на организма - при ХИВ-позитивни, при жени употребяващи кортикостероиди или са с автоимунно заболяване; има риск по време на бременност и за нас работещите в тази сфера. Самото предаване на инфекцията става предимно по полов път чрез заразяване от партньор носител на вируса, по-рядко може да стане с интимни ласки и рядко, но все пак е възможно да стане по време на раждане при жени носителки на вируса – млади първескини раждащи по вагинален път. Детето по време на раждането също може да получи зараза от майката.
Два вируса от високорисковите генотипове предизвикват почти 70% от случаите на рака на маточната шийка – това са тип 16 и 18, най-чест в България това е тип 16. Ваксините са направени срещу 16 и 18 генотип на вируса, за провеждане на профилактика. В България в момента на пазара има два вида ваксини, които действат срещу тези два вида. При едната ваксина има покритие и на 11 и 6 тип, които предизвикват кондиломи или генитални брадавици. И двете ваксини действат и към други типове на човешкия папиломен вирус. Те 100% покриват тези типове, за които са създадени – 16 и 18, допълнително действат и върху други типове, но за съжаление не срещу всички. Ваксините не влияят ако в момента има някакво заболяване – преканцероза, нито пък имат лечебно въздействие, т.е. те не са лечебно средство. Най-удачно е да се провежда имунизация при момичетата преди започване на полов живот. За нашите условия най-подходяща е възрастта 11, 12 години. Според фирмите вносителки най-подходящата възраст за ваксиниране е между 12 и 26 години, но не се изключват и по-възрастни жени до 44-45 години.
И тук идва въпросът за ролята на държавата, защото за съжаление ваксините, които поставяме жените си заплащат сами. А те са сравнително скъпи. Три ваксини се правят в определен срок от време, като всяка една ампула струва между 120 до 200 лв. В много от страните от ЕС ваксинациите влизат в имунизационния календар на подрастващите. Имунизацията на жените не изключва системните профилактични прегледи.
Фокус: Колко важна е профилактиката?
Д-р Христо Станков: С добрата профилактика ние можем да констатираме предракови заболявания на маточната шийка. Лекувайки тези заболявания ние 100% излекуваме жената с вероятността това предраково заболяване да се развие в рак на маточната шийка след 10-15 години. Има лека, средна и тежка форма на предраковите заболявания. Ние имаме възможност с цитологичното изследване, с изследването на човешки папиломен вирус и с други методи като колпоскопията и „златният стандарт” – биопсията на маточната шийка – да се постави диагноза и в зависимост от степента на предраковото заболяване да се прилага съответна терапия. Тя може да бъде от диструктивна, т.е с използване на някакви химични агенти, чрез топлина, изстудяване и лазер за въздействие върху маточната шийка – до извършване на хирургическа интервенция, при която се отстранява част от маточната шийка. Това не пречи на последващи бременности и износване им. При инвазивен рак на маточната шийка, при напреднали стадии , дори и при млади жени може да се отстранят матката и яйчниците.
Фокус: С какви темпове се развива заболяването?
Д-р Христо Станков: 70-80 % от населението са носители на този вирус, но не всички, които имат този вирус, се разболяват от рак на маточната шийка. Ние обясняваме на жените, при които е установено наличието на вируса, че те не са болни от рак или предраково заболяване - просто трябва да се проследяват по редовно, защото този вирус след 10-12 месеца може да се самоочисти от организма. При млади момичета, за които установяваме, че се касае за леката форма на предраково състояние – много пъти поведението ни е изчаквателно. Смята се, че в 60% от случаите заболяването търпи обратно развитие. Само при един процент от тази лека форма след 10-15 години може да се развие рак на маточната шийка. При средната и тежката форма процентът е по-висок. Всяка една жена независимо дали е имунизирана или не, трябва да извършва профилактични прегледи. Информираните жени идват редовно за преглед и цитонамазка, други понеже прегледът е по-деликатен нямат никакво желание да се преглеждат; трети на въпроса – кога последно сте били на гинеколог – отговарят: „Откакто съм родила не съм ходила на гинеколог”. Това не е добре, тъй като маточната шийка е достъпен за преглед орган и рано можем да диагностицираме преканцерозата, и съответно да проведем лечение.Голямата заболеваемост и смъртност се дължи на късното откриване на заболяването, тъй като симптомите са оскъдни и нетипични. В последните години говорим за необходимостта от една по-стройна организация в масовия организиран скрининг, което обаче за съжаление е свързано с пари и не се случва.
Фокус: След провеждането на инициативата Европейската седмица за борба с рака на маточната шийка през 2011 г. наблюдавате ли положителна промяна през последната година?
Д-р Христо Станков: За последната година не съм видял да има някаква особена промяна, освен че се заговори, за частично реимбурсиране на ваксините. Изтъкна се, че средствата, използвани за имунизация на определена възрастова група ще бъдат значително по-малко от тези изразходвани за лечение на вече болните пациентки, без да споменаваме загубената трудоспособност и качеството на живот.
Фокус: Казахте, че човешки папиломен вирус се среща при 80% от хората. Как се развива той при мъжете?
Д-р Христо Станков: При мъжете вирусът се проява с брадавиците по главичката на половия член, може да се развие рак на пениса и рак на дебелото черво при анален секс.
Красимира ГЕОРГИЕВА