Валери Кацунов: В сборника „Държавна сигурност и краят на тоталитаризма” личи опитът за промяна на ДС и адаптирането й в новите условия

22 март 2012 | 06:00 | Агенция "Фокус"

По повод премиерата на документалния сборник на Комисията по досиетата и Историческия факултет на СУ „Св. Клиент Охридски” – „Държавна сигурност и краят на тоталитаризма” Агенция „Фокус” разговаря с историка д-р Валери Кацунов, член на Комисията по досиетата.

Фокус: Г-н Кацунов, какви документи се публикуват в сборника „Държавна сигурност и краят на тоталитаризма”?
Валери Кацунов: Всичко, което се публикува, независимо дали в този сборник или в друг, е ново. Публикуват се документи, свързани с края на тоталитаризма, т.е. 10 ноември, които не са виждали бял свят и сега ги публикуваме. Документите обхващат около година преди 10 ноември 1989 г. и година след това. Това са исторически документи. Сборникът са го правили историци с ясното съзнание, че историята е процес, а не прост низ от събития.
Фокус: Какви документи могат да се намерят в този сборник?
Валери Кацунов: Например преписката между Великото народно събрание и Държавна сигурност (ДС), в която се съобщава списък на избитите в Белене и в други лагери, поименно, кой кога е роден и от какво е умрял. Има просто смешни неща на моменти. Има преписка на Великото Народно събрание за първите агенти на ДС - първият списък, първите подадени неща. Това е преписка, в която се говори какви да бъдат данните, как да се структурират и пр. Вътре има документи за това как да се демократизира ДС и да стане демократична институция. В сборника има само документи без коментар към тях, има и предговор, както са и останалите сборници, публикувани от Комисията по досиетата, това е осмият поред и в него са представени оригинални документи от дейността на ДС.
Фокус: Какво се крие зад документите, представени в сборника?
Валери Кацунов: Това е опитът за промяна на ДС и за адаптирането й в новите условия. Това е нещо като опита на Горбачов да адаптира съветската система към промените в света, към края на Студената война, както се видя, това не се случи – наложи се Елцин да довършва и все още не се е реформирал бившият Съветски съюз, поне по мое мнение. ДС не успя да се реформира. Опитът да се преустрои социализмът и да се направи нещо като социализъм в човешко лице – може да се види, но това е мисия невъзможна. Всички видяхме, че е невъзможна и на 16 юли 1991 г. ДС се закрива с държавен акт, но до тогава има такива опити. В сборника има и други интересни документи. Има слово на генералния секретар на ЦК на БКП Петър Младенов на среща с актива на Министерството на вътрешните работи, състояла се на 25 ноември 1989 г., в което се обяснява как България затъва икономически от началото на 80-те години. Има неща, които човек, живял в тези години, никога не е предполагал, че са се случвали, а те са факт. Човек може постепенно да се ориентира, че събитията са били неизбежни. Ако очаквате обаче да излезе някакъв сценарий за промяната, сценарий в този сборник няма.
Фокус: Кое е най-притеснителното, което може да се намери в сборника и дали ДС е участвала в промяната на системата?
Валери Кацунов: Офицерите на ДС присъстват кажи речи навсякъде. Във връзка с работата ми в Комисията по досиетата ще ви кажа, че няма институция, в която да няма такива хора. Комисията обаче не е състояние към момента да проследи доколко те активно са участвали в промяната, доколко не и доколко са работили за себе си, но броят им наистина е много голям и някой ден, някой трябва да седне и да изследва тези документи. Аз съм член на комисията, работата ми е да съхранявам тези документи, да ги систематизирам и не върви аз да разказвам какво има вътре. Трябва да дойдат изследователи. Това е огромен архив, трябва да се работи бавно, спокойно, лист по лист и в рамките на обозримо бъдеще да има резултат. В момента, който и от комисията, каквото и да каже, може да прояви лично отношение, а това за мен като историк е недопустимо. Най-разбираемото за хората на моите години е, че ДС е една присъстваща тайнствена сила, която стои някак си зад гърба, от страни. Хората докато се движат по улицата не я виждат, но тя ги вижда. Всяко действие се наблюдава, оценява и докладва. В крайна сметка човешкият живот в индивидуален аспект зависи от решенията на Държавна сигурност, т.е. на офицера, който ви наблюдава. Това значи, че може никога да не направите кариера в науката или обратното може да направите страхотна кариера в науката, ако ви подкрепя ДС. Това означава, че може да не пътувате в чужбина и обратно – може да се съсипете от пътувания в чужбина. Това означава, че може да не специализирате онова, което искате и обратното. Това са неща, които човек в ежедневието не вижда. Има неща, които ги няма в официалните документи, а ги има само в документите на ДС.
Фокус: Има ли по-фрапиращи примери?
Валери Кацунов: 1989 г. по време на „голямата екскурзия” в рамките на една година са изтеглени 1,1 млрд. лв. от ДСК от хората, които тогава заминаха за Турция. Всъщност от паричното обръщение в държавата са изтеглени 1,1 млрд. лв. Прост пример. Хората са си дръпнали тези пари – може да са ги заровили, може да са ги хвърлили, но от паричното обръщение, което със сигурност не е кой знае какво – тези 1,1 млрд. лв. са изчезнали. Могат да се намерят и други интересни данни, ако човек изследва последните 10 години от историята на комунизма или социализма, както искате, така го наричайте. Например, живеете си спокойно и не знаете, че ви наблюдават или човекът, за който искате да се омъжите, просто няма да ви вземе, защото някой ще му подшушне, че имате лош произход, а той иска да стане офицер в армията и няма да се случи, ако се омъжи за вас.
Фокус: Има ли в сборника лица от сегашния ни обществен живот?
Валери Кацунов: В този сборник има държавни и партийни ръководители – активни до 10 ноември. Иначе, ако отворите сайта на комисията, ще видите, че сме публикували името на Максим Бехар, който е известен медиен експерт освен това, но е работил за Държавна сигурност с псевдоним Димо. Той е член на Централния израилтянски духовен и в това му качество го публикуваме.
Фокус: Какви други примери ви шокираха?
Валери Кацунов: На страница 408 до страница 411 са показани 101 човека, от които само двама са от ДС, другите са от Народна милиция и представляват работили милиционери в лагера в Ловеч. Това са изключително милиционери. Когато говорим за ДС, трябва да имаме предвид, че тези милиционери всъщност са пребивали хората, които са били лагерници. Тук са публикувани поименно. Отговорници за репресията са не само ДС, а и Народната милиция. Във всички лагери – хората от ареста, придружаването им, престоят в лагера, освобождаване евентуално, малтретиране и прочие – са правени от Народната милиция, а не от ДС. Това може да се види в сборника за пръв път.
Красимира ГЕОРГИЕВА