Огнян Стоичков: Приемането на Закона за младежта ще допринесе младежкият глас да бъде чут

30 януари 2012 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Председателят на парламентарната Комисия по образованието, младежта и спорта - Огнян Стоичков пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-н Стоичков, какви са вашите критики към законопроекта на Закона за младежта и дали ви удовлетвори отговорът от страна на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН)?

Огнян Стоичков: Частично ме удовлетвори. Аз приветствах идеята за закон и то закон през 2013 г., защото все още да обсъждаме идеята дали имаме нужда от такъв закон или не, означава да се върнем към 1996 г., когато са се обсъждали тези идеи и концепции. Ние сме една от малкото държави в Европа, не само в ЕС, които нямат Закон за младежта. Ние и Полша нямаме такъв закон по информация от миналата година. Безспорно е, че закон трябва да бъде приет, но той не трябва да бъде приет прибързано и без да се изслушат и да се вземат предвид всички мнения и становища. Кръглата маса, посветена на обсъждането на законопроекта, беше един от поредните опити, според мен успешен, да се чуят всички становища. Бяха поставени конструктивни въпроси и комисията по образование ще ги вземе предвид при обсъждане на закона. Моите забележки към него бяха свързани с рестриктивните мерки, които до някъде ограничават младежките политики и организации по един от основните въпроси, свързани с тяхното финансиране. В закона е записано, че финансирането на национални и европейски проекти се извършва по наредба, която ще се издаде от министъра на образованието, съгласувана с финансовия министър в двумесечен срок след приемането на закона. Но в Закона за нормативните актове е записано, че съществените обществени отношения се регулират със закон – той е най-висшият нормативен акт, който създава една стабилност и яснота в субектите, които го прилагат. Няма защо да търсим поднормативна, подзаконова база – наредби, постановления, укази и декрети на изпълнителната власт – те да създават правила – как да се финансират младежките програми и организации. Този въпрос е изключително важен с оглед на чл. 46 и тук не ме удовлетвори отговорът, който получих от МОМН – в чл. 46 от законопроекта е записано, че младежките организации могат да кандидатстват за национални и европейски програми, само ако са вписани в националната информационна система. Те се вписват, ако имат статута на национално представителна организация, за да имат такъв статут трябва да имат 900 члена и поне 30% общинско участие по места. Прочитайки текста, оставам с впечатлението, че малките младежки организации, които не покриват тези показатели, не могат да участват в национални и европейски програми. Говоря за проектно и програмно финансиране, не говоря за създаването на „кухи структури” от пет човека с един председател, които претендират за държавна субсидия или за други държавни помощи. Против това съм, но съм против и да бъдат орязвани тези по-малки младежки организации от правото им да кандидатстват за програми и проекти, което им е даденото от Конституцията и не може да бъде накърнявано.
Втората ми група критики беше насочена в областта на Националния консултативен съвет, който ще се създаде към министъра на образованието и той ще възлага консултации. След като той е възложител – не може, като изпълнител, той да председателства този национален съвет. Подобна правна фигура е Висшият съдебен съвет. Според мен, ако търсим една независима експертиза и консултация, необременена от служебни отношения и от министерства, да засилим общественото начало в този национален консултативен съвет, да има представителство от работодателски организации, да има представителство от образователни институции, научни организации. Периодът на младежко развитие предполага две основни дейности: образование и трудова организация. Това е нещото, което би следвало да интересува един младеж на възраст до 29 години. Съответно именно представителите, които осигуряват трудовата организация, трябва да бъдат чути в този национален консултативен съвет. Образователните и научни институции също трябва да бъдат чути - какво е добро и кое не е добро. Те биха могли да дадат вярната и служебно неангажираната експертиза по социални проблеми, по демографски проблеми. Не да бъдат ползвани като външни експерти „ад хок”, а те просто да бъдат институционализирани в един такъв национален съвет. Бих направил една аналогия със съвета за настоятелите в БАН. Това се търсеше и мисля, че се намери като разумен баланс да се потърси външен поглед в една вътрешна структура, каквато е БАН. Там привлякохме работодателски организации, привлекли сме образователни институции. Мисля, че този модел би могъл да се приложи, като се адаптира. Това са бележките ми в най-общ план. Другите са правно-техническо естество, като например как ще доказват младежките организации своето географско представителство, бих го нарекъл, в общините. Трябва да се регистрират ли, регистрационен режим ли ще има към общината. Защото това към момента е свързано с това да те има, това да бъдеш чут – означава да имаш представителство над 30% в общините. Не е изяснен механизмът как се регламентира и доказва това представителство, че има 30% от общините от 264 общини като национално представителна дадена организация. Също така като технология, ако искаме този закон да работи от тази година, би следвало да задължим Министерския съвет да внесе в шестмесечен срок националната стратегия, която да бъде одобрена от Народното събрание, за да може до 30 април догодина вече Министерския съвет да докладва за младежките политики от 2012 година, просто да не загубим още една година в чисто процедурни правила и норми. Като цяло подкрепям закона, в пленарна зала на първо четене лично аз ще го подкрепя като дух и философия и ще се радвам, ако бележките, които бяха казани на тази кръгла маса, се вземат предвид.
Фокус: Проблемът с финансирането идва от факта, че трудно може да се определи коя младежка организация е национално представителна, така ли?
Огнян Стоичков: Това е един от съществените проблеми безспорно. Три са основните въпроса, на които трябва да отговори този закон. Първият въпрос е „що е то младежка организация” и какъв статут имат младежките организации, тъй като действително голяма част от европейските средства изискват законова регламентация на местното законодателство на това „що е младежка организация”, за да отпуснат европейски средства по програми за съответната държава. Ние в момента наистина сме скърпили ситуацията, ако мога така да се изразя, с една наредба от 2008 година, която е по разпоредба в Закона за спорта. Тоест ние нямаме законова дефиниция що е младежка организация. В тази насока законът е добър. Втора насока – законът е изключително добър в този вариант на законопроекта по отношение на координацията между община, държава, областни управи и други заинтересовани обекти, с общински планове, с областни планове за развитие на младежките политики и с национален годишен доклад в Народното събрание. Тази част е изключително добре разработена в законопроекта и аз я приветствам и с две ръце ще гласувам за нея. Но третата част, третият въпрос за финансирането, не за финансовото подпомагане, не за държавната помощ, не за държавната субсидия, а за програмно участие по проекти, национал и европейски. Тук законът трябва да гарантира равен старт на всички младежки организации да не ги ограничава с географско представителство по общини и с членска маса от 900 човека, защото това е дискриминация и лишава правото им на достъп до европейски програми.
Фокус:Какво младите хора могат да приемат като своя полза от приемането евентуално на този закон?
Огнян Стоичков: Това, което младите хора би трябвало да разберат от този закон, естествено като се усъвършенстват някои от неговите основни положения, е че техният глас трябва да бъде изключително важен за тяхното бъдеще. Публичната власт трябва да бъде обвързана и задължена по дефиниция, всяка промяна в закон или в правило да може да бъде направена само и единствено, когато се чуе и изиска гласът на младежките организации. И обратно – ако не бъде изискано това становище по дефиниция, съвсем по процедура, това правило следва да не бъде прието от съответния орган - било от общински съвет, Министерски съвет или от Народно събрание. Това е най-важното – младежкият глас да бъде чут. Аз вярвам, че младежите в България когато се чувстват съпричастни в изграждане на техните политики, те ще бъдат безкрайно по-активни и ще се получи добър резултат.
Красимира ГЕОРГИЕВА