Aкад. Никола Съботинов: Вероятно ще има още протестни действия на учените от БАН при положение, че този бюджет остане

15 ноември 2011 | 11:05 | Агенция "Фокус"

Председателят на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Акад. Съботинов, какви са очакванията Ви за извънредното заседание на Съвета на настоятелите на Българската академия на науките?
Никола Съботинов: Очакванията са ми за дискутиране на проблемите, свързани с Българската академия на науките (БАН). Очаквам да се дискутира бюджетът, реформите в БАН. На първо място ще запознаем Росен Плевнелиев с БАН, защото той както президент трябва добре да познава БАН, като институция, която отговаря за българската държавност повече от 140 години. Тя е важна институция и всеки президент има пряко отношение към проблемите на БАН. Надявам се да говорим по тези въпроси, както и за международното сътрудничество на академията, за реформата, която направихме в академията. Много въпроси има за дискусия. Ще запознаем г-н Плевнелиев със съвета на настоятелите към академията, функциите, които изпълнява. Надявам се, че ще разгледаме и бюджета за БАН, защото бюджетът, който сега ни се предопределя, не е достатъчен за академията. Надявам се, че бъдещият президент ще вземе отношение по този въпрос, тъй като средната работна заплата в академията, ако се приеме този бюджет, ще падне под 478 лв. Това е убийствено за една такава структура като нашата, още повече, че младите хора, които взимат най-ниските заплати, трудно вече можем да ги задържим при нас. Учени се търсят в цяла Европа и те са добре платени. Ще дискутираме тези въпроси. Става дума за един най-висококачествените човешки потенциали в България. Какво ще правим? Как ще ги запазим и как ще ги използваме за развитието на България? Това са въпросите, които ще разглеждаме.
Фокус: Според Вас, с какво би могъл да помогне новоизбраният за президент Росен Плевнелиев за разрешаването на проблемите на БАН?
Никола Съботинов: Това е съвместна инициатива, както на Съвета на настоятелите, така и от страна на г-н Плевнелиев. Важно е той да участва, защото всеки президент трябва да познава с каква наука разполага страната, още повече, че това не е само национален проблем – това е международен проблем. Науката има силно изразени международни приоритети. Нашата наука е на практика сегмент от външната политика на страната и поради тази причина това също засяга президента. От общ интерес е да се запознаем и да работим за целите на България.
Фокус: Планирате ли още протестни действия срещу орязания бюджет на БАН?
Никола Съботинов: Не знам. Хората ще решат. Аз не мога да кажа. Има организация на учените, които организират протестните си действия. Сигурно ще има протестни действия при положение, че този бюджет остане. Не вярвам хората да приемат това положение лесно. Те са несъгласни с една такава политика спрямо българската наука, защото в края на краищата всички европейски страни действително са в криза, но почти всички се стремят да запазят науката си, защото това е средство за излизане от кризата – наука, иновации, нови технологии. Не случайно бюджетите за наука в почти всички европейски страни се запазват, или ако се намалят, те се намалят най-малко пропорционално в сравнение с другите пера на бюджета в страните.
Фокус: Евентуалните решения, които ще вземете на заседанието, биха ли Ви накарали да се откажете от протестни действия?
Никола Съботинов: Това е нещо, което не зависи от ръководството на академията. Това са спонтанни искания и решения на хората, които работят в БАН. Те организират, те правят протестите, защото те не могат да съществуват при това мизерно положение. Това е унизително и мизерно и се надявам, че ако има едно разбирателство все пак правителството ще разбере, че трябва да се направи нещо положително за бюджета на БАН, поне да се осъществи условие за заплащане на труда на учените, защото те работят без да получават заплати. Последните два месеца на тази година така се получава за много институти. Има институти, които са си разпределили ниските заплати през цялата година и получават много ниски заплати, други са очаквали, че ще има промяна и са останали без възможност да платят труда на хората на края на годината. Всичко това противоречи на Кодекса на труда, ние се надяваме, че ще настъпят все пак някакви промени. Има все още време за дискусии и дебати по отношение на БАН. Това е един нерешен проблем и трябва да се намери решение.
Фокус: Как, според Вас, учените ще излязат от ситуацията, в която се намират?
Никола Съботинов: Това е една форма за преговаряне. В края на краищата не може да се подходи по този начин. Като сравним средната работна заплата в министерствата и администрациите – те значително надвишават тази в БАН. Ако говорим за качество на човешкия потенциал, мисля че в академията работят много висококачествени хора с езици и подготовка – оценени в цял свят. Не трябва да се подценява човешкият потенциал и неговото качество. Правим това за целия български народ, защото България като оценка има високи научни резултати и висококачествен научен потенциал, този потенциал трябва да бъде максимално ефективно използван за икономическото развитие на страната.
Красимира ГЕОРГИЕВА