Проф. Андрей Пантев: Малко респект будят онези страни, които нямат армия и ефективна бойна авиация

17 април 2012 | 11:36 | Агенция "Фокус"

Историкът проф. Андрей Пантев пред Агенция „Фокус”. Проф. Пантев представи монографията „История на българската военна авиация” с автор проф. Димитър Недялков. Представянето на книгата съвпада с честванията, посветени на 100-годишнината от първия боен полет на българската авиация.

Фокус: Проф. Пантев, с какво могат да се гордеят българите в авиационната си история? Кои са най-големите успехи на българската авиация?
Андрей Пантев: Гордост е условно състояние, но едно себеусещане на българската държавност се изразява най-вече в това, че за много кратки срокове от едни времена, които изглеждаха небългарски, когато на българите се гледаше като на второкласен тип - етнически и културен. Изведнъж се оказа, че България преодолява една вековна изостаналост. Самият факт, че има най-доброто въздухоплаване на Балканите, е част от онази голяма историческа реабилитация, която българите реализираха чрез своята държава още в края на XIX век. Що се отнася до бойната ни авиация, тя стои наравно по мащаб и пропорция с останалите европейски сили. Самият факт, че първи употребяваме това транспортно, в началото екзотично, средство като аероплана и за бойни цели не означава, че ние сме варвари, които се възползват от постиженията на техниката, а означава, че ние търсим един цивилизован начин за освобождение на останалата част от българските етноси по четирите краища на България и за предизвикване на един респект към нас, който дотогава липсваше или слабо присъстваше в имиджа на българите пред очите на света.
Фокус: Според Вас изненада ли е това и защо точно българи правят първия боен полет в Европа?
Андрей Пантев: Защото се оказва, че те са по-изобретателни от държави и нации с много голяма историческа дистанция като модерна държавност, защото се оказва, че те гледат на своето участие във войните за национално освобождение и като един модернизационен процес, и най-вече, защото нашият стремеж да покажем, че не сме такива, каквито ни мислят дотогава, се изразява не само с подвизите ни при Одрин и Тутракан и по полята на Македония, Добруджа и Тракия, но и в българското и балканско небе.
Фокус: Тази година се навършват 100 години от бойното кръщение на българската авиация. За тези сто години какви други успехи има българската авиация?
Андрей Пантев: Българската авиация респектираше доста плътно нощните и дневни налети на англо-американската авиация по време на Втората световна война.
Български доброволци от начало преди България и Русия да са в състояние на война участват в Първата световна война с едно храбро участие, като доброволци на Източния фронт. Знаете не само подвига на Списаревски, но и подвига на много други авиатори, които бранеха София от едни слабо обясними и ефективни от стратегическа гледна точка бомбардировки. И това е драмата на българската авиация, която е драма на българската армия и на българите изобщо, че веднага след 9 септември 1944 година българската авиация започва да воюва на страната на същите тези, които пускаха бомби, а не банани, над София и останалите български градове. Самият факт, че често пъти съобщенията на BBC по време на Втората световна война, че са посрещнати от 300 изтребители, а те са пет пъти по-малко, свидетелстват, че тази традиция, започнала от 1912 година, беше потвърдена и принесена, и няма защо да крием, че след 9 септември 1944 година всички балкански държави изпитваха респект към Българската армия, даже комплекс към нея, включително и към нейната бойна авиация.
Фокус: Представихте монографията „Историята на българската военна авиация” с автор проф. Димитър Недялков. Какъв е приносът на тази книга?
Андрей Пантев: Приносът на тази книга е, че наред с една история на гражданската авиация в България - от началото до края разказва сагата на българските военновъздушни сили. Тя ги представя като част от модернизацията на страната. Това, че не е подмината една проява, един инцидент и един принос на българското въздухоплаване и в това отношение нейният автор, който е професор по военна история, полковник и самият той е боен пилот, показва, че българската авиация не се развива като оазис от пустинята на другите прояви на българската напредничавост и прогрес, а е част от него.
Фокус: Изследвана ли е достатъчно българската военната авиация?
Андрей Пантев: Не можем вечно да търсим загадъчни сензации. Може би не се знаят подробности, но общо взето отбраната на София, защитата на българското небе, вече не са тайна и не са табула раса, сиреч непозната материя и пространство. И в това отношение можем да кажем, че от анализа, който прави авторът на книгата, следва, че българската военна авиация е преди всичко създавана, развивана и прилагана с отбранителни функции. Ние имаме повече изтребители и разузнавателни самолети, отколкото бомбардировачи и прочее. Това е много добре показано. Книгата е много добре илюстрирана и много добре свързана с българската политическа и стопанска история. Поради това един човек като мен, който изобщо не е експерт по историята на авиацията, му е оказана честта да я представя по проста причина, че това е част от общонационалния ни процес, прогрес и увереност.
Фокус: Каква част от прогреса на Българската армия заема българската авиация?
Андрей Пантев: Държава без армия не може да съществува дори в съвременните ни представи. Така че Българската армия и българската авиация не е нещо, което се развива по извънреден начин. По същия начин се развива българската култура, българското образование и всички други признаци на модерна държава. Така че тук можем да кажем, че независимо от това, че сме били обявявани три пъти през XX век за агресори и победена държава, българската авиация е излизала с чест от всичките изпитания, които й предоставяше балканската и европейската история.
Фокус: Как се развива българската авиацията днес?
Андрей Пантев: Малко респект будят онези страни, които нямат армия и ефективна бойна авиация. Колкото и да се успокояваме в нашите съюзнически ангажименти и ангажиментите на съюзниците към нас, нямаме ли си собствени въздушни защитници над нашето небе, малко е изкуствено да твърдим, че сме защитени, независимо срещу и от кого.
Фокус: Във връзка със съвременните процеси в световната политика и присъединяването ни към ЕС и НАТО, как се представя българската авиация?
Андрей Пантев:Авиацията преживява много травматични от психологическа гледна точка промени. От начало се бием срещу англичаните и американците, след това се бием заедно с тях. Доскоро сме доста ефективен член на Варшавския договор, сега сме част от НАТО. Цялата работа се състои в това, че независимо от колебливата и мобилна политическа конюнктура, авиацията трябва да изпълнява своя отечествен дълг. Съвсем друг е въпросът, че тогава, когато е намалена до минимум, тя вече престава да бъде такава дори с най-ефективна, мощна технология
Фокус: През XXI век как виждате развитието на българската авиация?
Андрей Пантев: Аз не съм човек на XXI век и не съм човек, който може да прецени развитието на авиацията, но има вечни стойности в историята на един народ и една от тях е състоянието на нейната отбранителна способност. Това състояние поне пред нашите очи все по-малко прави впечатление. Разбира се, тук не трябва да развиваме страхова психоза и невроза, че непрекъснато сме застрашавани от някакви злобни противници от близо и от далеч. Но не може да имаш пет изтребителя и да смяташ, че си защитен, независимо в чии съюзнически обятия се намираш. Както в историята, така и в авиацията само със слава от миналото не се живее. Една държава има стойност само тогава, когато има развити отбранителни средства.
Фокус: Дали това се разбира от лидерите?
Андрей Пантев: Не съм лидер, за да знам дали се разбира, но трябва да питате бойните пилоти дали се чувстват крило до крило с техните НАТО-вски съюзници и дали се чувстват комфортно в случай на съпротива, на инцидент или на по-дълбок конфликт, дали чувстват българското небе достатъчно защитено от военна гледна точка. Българската авиация е част от българската държавна модернизация.
Красимира ГЕОРГИЕВА