Фокус: Г-жо Тодоровска, каква е най-адекватната реакция на населението при бедствия и екстремни ситуации?
Аделина Тодоровска: Към МВР има изграден Оперативен щаб за управление при кризи, с постоянно ръководство и инструкция за процедурите на действие. Тази инструкция регламентира взаимодействието между различните институции при условия на бедствие или други кризисни ситуации, засягащи голяма част от населението. Има постоянно ръководство и подготвени екипи за реагиране в такива ситуации - централен и регионални екипи, т.е.моделът е екстраполиран по места в цялата страна. В този смисъл най-адекватната реакция в такава ситуация е населението да се довери и да се съобрази с действията и разпорежданията на екипите от оперативния щаб, които ще реализират спасителните операции. Това е най-добрият начин да се избегне масовата паника, хаос и безредие, което представлява втората по степен заплаха, след непосредствената причина за кризата. Внасянето на ред и избягването на хаоса имат определящо значение, при осигуряване на необходимите мерки за излизане от кризисната ситуация.
Фокус: Адекватно ли според вас реагираха японците на земетресенията и последвалите събития?
Аделина Тодоровска: Японците са респектиращ модел за справяне с такава ситуация. Това е заложено в националната им култура – респект към природните стихии и генерализирана нагласа, да не драматизират проблемите, върху чиито произход те нямат контрол. Благодарение на това, те са по-ефективни в решаването на възникналите реални проблеми; наясно са, че всичко е въпрос на техните усилия и конструктивни действия. Освен това японците са планиращи хора, мислят в перспектива и се подготвят за възможните трудности. И нещо много важно, на което западните медии съвсем основателно обръщат внимание - за разлика от обичайното при такива мащабни бедствия, в Япония сега няма спекула, няма грабителство, няма престъпност. Японците са ориентирани към това да си помагат. Опитът показва, че най-структурирани в такива ситуации са действията на хората, които мислят повече за другите, отколкото за себе си, за тези, които са по-безпомощни – деца, възрастни, хора в неравностойно положение. В този смисъл японците дават пример за високо човешко достойнство. От това ние можем много да се учим.
Фокус: Хората в България започнаха масово да купуват йодни продукти след сигналите за радиация. Имаше параноя, че радиацията може да стигне до нас? Как ще коментирате?
Аделина Тодоровска: Обикновено свързваме тези реакции със събитията от миналото, когато през 1986 г. Чернобилската катастрофа и заплахата за здравето не бяха адекватно отразени в медиите. Хората помнят и сега не вярват. Липсата на доверие е в основата на възникващата параноя. За съжаление ние трудно се доверяваме на институциите. Склонни сме да се доверяваме само на себе си – спасяваме се поединично. Това е вече национална култура и ще бъде сериозен проблем, ако трябва да преживеем ситуация на масово бедствие. Ние приемаме държавата като нещо отделно от нас и гледаме на институциите с подозрение. А институциите възникват за да удовлетворят някакви обществени нужди, за да ги обезпечат. Причината за това разделение и недоверие между институции и граждани не е само в нас – гражданите.
Фокус: Последните дни до нас достига информация, че макар и в малки количества радиацията е стигнала до България. Какво ще посъветвате хората предвид адекватната им реакция към събитията?
Аделина Тодоровска: Бих посъветвала хората да мислят и да живеят здравословно. Имам предвид - да се концентрират върху своето настояще, да дават най-доброто от себе си и да са оптимисти. Това, което не зависи от нас, не зависи. Но за много неща, които ни се случват сме отговорни и в това трябва да съсредоточим силите си. Вероятно кутия цигари на ден е по-опасна за здравето от радиацията, идваща от Япония.
Фокус: Имаме ли ние българите култура на поведение при бедствия?
Аделина Тодоровска: Както споменах, ние не вярваме в институциите и сме склонни да се справяме всеки за себе си. Това е предпоставка за възникване на хаос, което може да има фатални последици тогава, когато координацията в действията на много хора ще бъде от решаващо значение за оцеляването им. Освен това ние обичаме да се вайкаме и да търсим виновник, вместо да се съсредоточим върху намиране на конструктивни решения в трудните ситуации. Да се надяваме, че драмата в Япония, ще ни припомни че животът е крехък, а бедствията - непредвидими. Че е нужно смирение пред стихиите и запазване на човешко достойнство, доверие и взаимопомощ, за което ярък пример в момента ни дава японският народ.
Фокус: Как може човек да не се поддава на паниката?
Аделина Тодоровска: Като мисли за това какво е добре да направи за себе си и за другите, в противовес на това да се съсредоточава върху опасностите и заплахите. Мисленето за заплахата и поддаването на страха довеждат до паника, а паниката блокира действията и намалява критичността. Да можеш да преодолееш паниката е въпрос на личностна зрялост - изградени нагласи, начин на мислене, психическа устойчивост. Няма рецепта. Има традиции, култура, лична история…..трудна работа.
Фокус: Каква е правилната нагласа на хората, за да оцелеят при бедствия?
Аделина Тодоровска: Като продължение от предишния Ви въпрос - американските и японските деца биват приучвани отрано, че от всяка тежка ситуация има поне 10 успешни начина за излизане. В немските детски градини децата излизат на разходка всеки ден, независимо дали навън вали дъжд или е 20 градуса под нулата. И при това им се казва - няма лошо време има неподходящо облечен човек. Ето как се внушава нещо много важно по пътя към достигането на зрялост – не светът трябва да се подготви за теб, а ти трябва да се подготвиш за света. От ранна възраст ти знаеш - по-добре да си облечеш якето, отколкото да хленчиш, че е студено. И че не бива да се отказваш от намеренията си само заради някакъв дискомфорт. Можеш просто да се подготвиш така, че да си устойчив и да се справиш. И после да се радваш – и на разходката и на усилието! Мисля, че отговорих на въпроса за правилната нагласа при бедствия. Бедствията са в главата ни. В реалността на бедствието – просто има повече работа за свършване и толкоз.
Фокус: Каква предварителна подготовка е необходима?
Аделина Тодоровска: В сайта на МВР - Пожарна всеки може да намери конкретни съвети за необходимите неща, които е добре предварително да знае и да подготви, при случай на земетресение или друго бедствие. Но най-важна е вътрешната подготовка – тази в главата, за която говорихме до сега.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар