Фокус: Проф. Лютаков, на какво се учат младите хора, участвали в младежкия скулптурен симпозиум „Изгрев в Шабла”?
Проф. Стефан Лютаков: Провеждаме симпозиума вече за втори пореден път. Интересът на хората в Шабла е голям и в положителна насока. Тази година за разлика от 2010 г. имахме само един студент. Всички участници са млади български скулптури, завършили съвсем наскоро. Участваше и едно момче от Шабла, което е седми клас, тъй като в симпозиума имаше елементи на уоркшоп – работа с деца и ученици. Това момче Дамян Гърдолов – успя да завърши до край своята пластика и тя е експонирана заедно с останалите. На симпозиум всеки се учи на нещо, дори и аз, който съм утвърден автор с голям опит, винаги се уча. Тези срещи с колегите са, за да се види кой как работи, да видят принципа на работа, начина на мислене, инструментариума, който се ползва – техниката, технологията; пътят, по който се стига до една идея. Как участниците мислят за пространството, за което е адресирана тяхната пластика. Това е едно общуване и обмяна на идеи – разговор със скулптурата и с езика на скулптурата.
В симпозиума участваха десет млади творци, заедно с мен и с Дамян Гърдолов, общо сме дванайсет души. Създадени бяха дванадесет пластики от русенски варовик. Камъкът беше специално осигурен от Община Шабла по наша предварителна заявка и размери. Всеки участник беше започнал проектирането на своята пластика два месеца преди идването. Аз успях да направя селекцията малко по-рано, за да може участниците да помислят върху своята идея. Казах им къде ще бъдат пластиките, те познават добре Шабла и всичко се получи много добре в крайна сметка.
Фокус: Какви са темите на творбите?
Проф. Стефан Лютаков: Нямаше тема, но се бяхме разбрали, че ще мислим за морето, за Шабла, за слънцето, за лятото. Това е една широка рамка, но всеки се е съобразил с това, че пластиката му ще стои в Шабла. Има няколко пластики, които директно са адресирани към морето и природата. Композициите представят риба, птица. Има творба, наречена рибар, друга – пасаж. Чрез тях Шабла доби все по-морски облик като визия. Пластиките са дванадесет и доста насищат централната градска част без да се натрапват. Познавам Шабла вече 30 години, познавам обстановката и ми се струва, че добре аранжирахме пластиките. Посъветвал съм се с главния архитект за това къде да ги разположим. Пластиките стоят добре, много хармонично в средата.
Фокус: В какво се състои съдействието на Община Шабла?
Проф. Стефан Лютаков: Община Шабла осигури изцяло пребиваването на участниците – храната, нощуването. Ние работихме на едно великолепно място – близо до морето. Работихме на морския бряг, а по-хубаво от това на къде. Усилията, които положи общината за такъв малък град, не са малки. Камъкът за пластиките е докаран от Русе – той е оразмерен, платен е транспортът, самият камък е осигурен. Общината осигури много добри условия за пребиваването на 11 души. Аз държах на това, защото за тези млади хора наградата е да са до морето. Те са изключително доволни от симпозиума. Общината изцяло ни съдейства за аранжирането, осигури подемна техника. Скулптурният симпозиум не е като живописен пленер, тъй като се изисква много техника. Няколко пъти идваха машини, които обръщаха камъните и помагаха да се работи по-удобно. Всичко, което беше необходимо, беше осигурено. Ние работихме със собствени инструменти и такива на катедра „Скулптура” на Великотърновския университет.
Фокус: Вие преподавате скулптура трудно ли е за младите автори, да се реализират?
Проф. Стефан Лютаков: Подобни пленери са изключително важни. Преподаването не трябва да се съсредоточава само в ателиетата с работа с модели. Трябва да бъде по-често навън в реалното пространство, сред реалните хора. Освен това, когато един млад автор разбере, че неговата творба ще стои завинаги на едно отговорно и взискателно място, каквото е Шабла, младите хора дават всичко от себе си. Подобен пленер се равнява на години обучение в ателието, а и учебният процес е много по-приятен – преподавателят е много по-близко до своите студенти и те го чувстват като колега. Това е и голям шанс за мен да взема камък и да направя още една пластика. Това, което предстои, е симпозиум в град Цар Калоян, където ще отиде доц. Георги Минчев.
Фокус: В момента тече кандидатстудентска кампания. Какъв е интересът към специалностите, свързани с изкуство, и по-специално във вашата катедра „Скулптура”?
Проф. Стефан Лютаков: За съжаление кандидатите за изпит по скулптура не са много, доколкото разбирам. Така е било и в Националната художествена академия. Разбрах, че дори там не са успели да попълнят бройките си в някои специалности. Не знам дали това е липса на интерес към скулптурата и изобразителното изкуство изобщо, или просто младите хора в България намаляват. Такъв проблем има и в средните художествени училища по изкуствата, където също се намаляват паралелките и групите. Нивото започва да пада. Всичко е свързано и тепърва предстои да правим анализ защо така се получава. Така беше и миналата година. Усеща се, че рязко намаляват кандидатите за нашите специалности от миналата година. Най-вероятно това не е само поради липса на интерес, а има и някакви обективни причини. Може би децата са малко, защото идва това поколение, когато раждаемостта спадна рязко. Въпреки това ние ще успеем да попълним групите. Винаги държим най-качествените деца да идват при нас. При нас обикновено идват деца, които са изключително ориентирани към скулптурата, а не такива, които просто записват нещо, за да завършат. Само съзнателно ориентираните идват при нас вече.
Фокус: Успяват ли да се реализират младите автори след завършване на образованието си?
Проф. Стефан Лютаков: Ако погледнем авторите, които взеха участие в симпозиума, ще видим, че да. Например - Милена Младенова. Само две години след завършването си тя е носител на две много престижни награди – на Биеналето на малките форми в Плевен, както и наградата на „Лайънс клуб” – Виена на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово. Тя взе участие в международен симпозиум в Унгария, както и в множество изложби. Росица Дичева - друг участник в симпозиума, също е носител на награда за млад автор на Биеналето на малките форми в Плевен. Тя е носител и на първа награда за скулптура на националната студентска изложба в Пловдив в галерия „Червеното пони”. Струва ми се, че се реализират добре. Друг участник в симпозиума - Стефан Четроков, който сега завърши магистратура, заедно със свои колеги правят приложна малка пластика. Сигурно ще пропусна някой, но аз съм подбирал хора, които действително стоят сериозно в момента. Това са хора със сериозно портфолио.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар