Стефан Иванов: Несправедливо е бюджетът на една община да бъде намален с 10, друг с 30, а третият с 50%

По повод проблемите на общините и начините за справянето им с тях, Агенция „Фокус” разговаря с финансовия експерт Стефан Иванов, който взе участие в последното общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) мандат 2007 – 2011.


Фокус: Г-н Иванов, какви са най-сериозните проблеми за малките общини?
Стефан Иванов: Ударите на кризата върху бюджетите на малките общини са най-вече по линия на намаляването на държавните трансфери. Те понесоха в много по-голяма степен резултата от актуализацията на бюджетите през 2010 г. и техните бюджети спаднаха средно с 30%, докато на големите общини с около 10-15%. Въпросът е по какъв начин да преструктурираме в нормативен план държавните трансфери така, че утре, ако се получи подобна ситуация да няма такова разделение – на едните държавните им бюджети да намалеят с 30%, а на другите с 10%. Трябва да се помисли кои субсидии са се намалили най-вече и да преценим какво трябва да се направи като нормативна база и като регламентация, така че кметовете да бъдат сигурни в държавната помощ. Ако се налага съкращение в резултат на външни влияния, то да бъде справедливо. Всички да понасят в еднаква степен тежестта на кризата. Несправедливо е един да бъде ударен с 10%, друг с 30%, а третият с 50%. Механизмът явно не е измислен добре. Собствените приходи при малките общини са много по-малко. Големите общини получават повече данъци от сгради и МПС, имат повече атрактивно имущество, т.е. могат да генерират повече собствени приходи, за разлика от една малка и бедна община, която дори и да има имоти, те са непродаваеми. Там сградният фонд има ниски данъчни оценки и няма какво да се събере, като данъци. Естествено е държавата да подпомага в по-голяма степен малките общини. Но така се случи, че държавните трансфери на малките общини се съкратиха в по-голям степен, отколкото на големите.
Фокус: Какви са възможностите на малките общини за справяне с проблемите?
Стефан Иванов: Има много примери за добри практики, ако хората искат да търсят начини, има възможност да оптимизират някои структури, да закрият нещо, което не им е необходимо, да вложат инвестиции в спестяващи технологии и т.н. Винаги има възможност да се компенсират нещата. При всички положения е важно да бъде направена оптимизация, но това са местни инициативи. Ако правителството желае да продължи да провежда политиката към децентрализация на общините, то трябва да се съобрази с общините. Това е една от слабостите на това правителство и аз в това отношение не бих споделил оптимизма на министър Росен Плевнелиев по отношение на реформата, на която той е шеф, тъй като ръководи Съвета по децентрализация към Министерски съвет.
Фокус: Търсят ли общините мнението на експерти, за да се справят с проблемите си?
Стефан Иванов: Различно е, някои ползват, други не. Аз съм работил за отделни общини, но това е по-скоро изключение в работата ми. Когато работиш в една община, ти се потапяш в нейните проблеми и губиш възможността да видиш общите проблеми. По-скоро в условията на криза общините се опитват сами да се справят, понякога с лоши последици. Те смятат, че ако си спестят пари от консултантска помощ, не биха могли да вземат много повече пари. Всеки сам решава. Истината е, че и този консултантски бизнес в последните години много се нарои – всеки втори стана консултант и не се знае кой какъв е. Мисля, че Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) би могло да има някаква роля в това отношение. Има общини, които включват външни консултанти в управителното тяло на отделни проекти, но общо взето всеки се спасява, както може. Един от основните проблеми е усвояването на евросредствата особено за малките общини. На общото събрание на НСОРБ трябваше да има хора от Държавен фонд „Земеделие”, например. Голяма част от проблемите са свързани с Програмата за селските райони, а там има много пари и трябва действително една добра координация, а не както правят в момента. На тези ширини докато се научим, ще минат няколко планови периода.
Фокус: Какъв е проблемът с еврофондовете?
Стефан Иванов: Истината е, че много общини се втурнаха да кандидатстват с по 10-15 европроекта, макар че нямат капацитет от хора, които да ги работят. Помислиха си - само да си поискам и ще ми дадат финансиране, а то се иска усилие, организация, отчетност и др. Много от грешките са заради недобрия капацитет на общините. Другата грешка е в управителните тела на оперативните програми и цялата процедура, свързана с отлагане на процеса и закъснения в плащането. Много често се налагат финансови корекции без да има сериозно основание и др. Това обезкуражава. За да плати някаква финансова корекция една община – това означава, че тя трябва да ги вземе тези пари от детски градини, осветление, ремонт на улиците и др. Нещата са сложни и след големия оптимизъм в началото, идва период на осъзнаване на ситуацията. Но не мисля, че общините ще се откажат от евросредствата, а ще бъдат по-внимателни и ще търсят истински приоритети. Много често общините казват – „тук има пари, дайте, да ги усвоим”. Четат за какво се дават парите и започват да си измислят потребност, която да отговаря на възложителя, за да им ги дадат. Общината не търси своите потребности и приоритети, за да бъдат задоволени, а търси да нагласи потребностите си към целите на програмата. Това отрезняване ще стане по тази линия – „аз има нужда от първо, второ, трето и ще търся тези мерки, които на мен ми трябват, а не тези, които са отворени за кандидатстване, само защото има пари”. Освен това, когато имам нужда от поправка на пътища или от водопровод, това означава, че или аз ще ги взема на 100% парите от общинския бюджет и ще го направя или ще взема заем, който ще връщам. Или ще взема 80 или 90% безвъзмездна помощ. Ако имам нужда от 100% финансиране, ми е по-изгодно да направя това, но ако трябва да свърша нещо, което е не дотам важно за общината, но дават пари - трябва да участвам с 50 или 100 хил. лв. финансиране, което ми тежи. Нужно е да мине време, защото някои неща не стават с обучение, а с опит.
Фокус: Какви са очакванията ви за местната власт през следващия програмен период, предвид предстоящите местни избори?
Стефан Иванов: Аз съм експерт, не се интересувам от политика, занимавам се с цифри. Не ме интересува кой ще оглави местната власт, стига да са по-добри. Ако имам нещо, като пожелание, то е избраните кметове и общински съветници, председатели на общински съвети и т.н. – да се вживеят в ролята си на общинари, а не на политици. Местната власт страда от това, че избраните от народа хора много често са политици, т.е. верни на своите партии, независимо кои, и по-малко общинари, по-малко мислят за потребностите на хората, които са ги избрали и са им гласували доверие. Не става въпрос за тази или онази пария – всички са едни и същи по тази линя. Мисля, че ако те в по-голяма степен мислят за хората, за местната власт, за задачите, с които са се нагърбили да правят в следващите четири години – общините ще имат успехи във всички насоки. Ако започнат да се делят на управляващи и опозиция във вземането на решения, нищо няма да стане, защото 264 разединени общини нищо не могат да постигнат. Няма власт която да може да каже „не” и да се противопостави на 264 обединени по даден проблем общини и кметове.
Красимира ГЕОРГИЕВА