Фокус: Г-н Андреев, как изглеждат събитията около взрива пред вестник „Галерия” от Берлин?
Александър Андреев: Изглеждат, уви, според очакванията. Подобни новини „от Балканите” се смятат за нещо обичайно. Знаете примерите от Хърватия, бомбите в Атина (макар и с друга политическа окраска) също се вписват в тази схема. С други думи, България се гледа в естествения си географски контекст и едва ли някой се изненадва от такива събития. Бомбата пред вестника няма пряка връзка с кандидатурата на България за Шенген, но едва ли ще донесе повече кредит на страната в това отношение.
Фокус: Какъв ще е отзвукът за България в международен план?
Александър Андреев: В петък много немскоезични медии публикуваха информации по темата. Избухването на бомба е 100-процентова гаранция за поява в заглавията, както стана и след взрива на входа на редакцията на вестник "Галерия", попаднал в няколко чуждоезични издания. Австрийският „Ди пресе” цитира позицията на ръководството на вестника, което определя нападението като опит за сплашване от страна на вътрешния министър Цветанов, който е в центъра на корупционен скандал. „Оберйостерайхише нахрихтен” отбелязва, че нападението е било извършено непосредствено преди посещението в София на еврокомисарката Сесилия Малмстрьом, която трябвало да провери готовността на София за присъединяване към шенгенската зона. Заради недостатъчния напредък в борбата срещу организираната престъпност и корупцията България е под изостреното наблюдение на Европейския съюз, към който се присъедини през 2007-ма година, пише в информация по същия повод „Залцбургер нахрихтен”. За бомбата съобщи и берлинският „Ди Велт”.
Фокус: Може ли този акт да се тълкува като сплашване, появиха се коментари за „самореклама”. Кой може да има мотив да взривява вестник?
Александър Андреев: Тези версии се появиха и в част от споменатите публикации. Ако питате за моето мнение, аз изключвам както версията „самореклама”, така и някакво участие на правителството или министри в тази история. Звучи ми по-скоро като класическа акция на подземния свят по разчистването на някакви сметки, респективно – изпращане на някакво съобщение, вероятно от едни бандити на други.
Фокус: Има ли връзка между СРС-тата, извадени от вестника, и бомбата? И каква е връзката?
Александър Андреев: Първо, вестникът не извади СРС-та, а продукта на тези СРС-та. Но това е само езикова ремарка. Второ, връзката е много вероятна, макар че без факти нищо окончателно не може да се каже. Видимо е нещо много просто: и със СРС-та, и с бомби се занимават квалифицирани за това хора, а не някакви свободни дизайнери или цветопродавачки. Тоест, трябва внимателно да се види кои от тези хора на държавна служба или преминали в частния сектор са били засегнати, по какъв начин и от кого. И да се отговори на класическия въпрос от римското право: „Кой има полза?”
Фокус: СРС и бомби, свързани с медиите в България. Кой стои зад тези действия – политически поръчки, задкулисни центрове? И каква е ролята на медиите?
Александър Андреев: Близко до ума е, че става дума за борба за политическа власт. Настоящето правителство заложи всичко на картата „борба срещу организираната престъпност” и в този смисъл е най-уязвимо именно по тази линия. Освен това тази година предстоят местни и президентски избори, апетитите са големи, а тъкмо в момента се раздават картите. Така че пак трябва да се попита: „Кой има полза?” Моят отговор е, че полза имат различни фактори в българската политика, но не и умерените политически сили, не и гражданското общество, не и обикновеният избирател. Това е поредната фаза от истеризирането на обществото, а всеки знае, че едно истерично общество се манипулира много по-лесно.
Фокус: В Германия има ли случаи да се взривяват вестници и как би се развил дебатът около подобен случай?
Александър Андреев: Лично аз не помня такъв случай, ако не броим заплахите на левите срещу Шпрингеровия печат в края на 60-те години на миналия век. Разбира се, за бомби и медии често се говори и днес, но обикновено контекстът е ислямисткият тероризъм. Ако се случи такова нещо в Германия, полицията веднага ще мобилизира всичките си сили за бързото разкриване на престъплението, за да може да се успокои обществеността. Дебат ще има едва след като се разбере кой е сложил бомбата и с каква цел. Предполагам, че никой сериозен германски политик не би рискувал в тази начална фаза да дава оценки и предположения. На политиците не им е това работата, задължение на полицията и прокуратурата е да проработят версиите и да открият виновните.
Фокус: Как България се вписва в европейското семейство с подобни скандали ?
Александър Андреев: Вписва се (ако използвам метафората за семейството) като един от дивите провинциални роднини, които решават проблемите с брадви, ножове и шашки динамит от близката каменна кариера. Да не говорим за тона и съдържанието на така наречения „дебат” около скандалите – тон и съдържание, задавани включително и от самия министър-председател – които са нецивилизовани, махленски и не по същество. Уви, тъкмо този тон и тези съдържания, които в повечето случаи са ad hominem, тоест свързани с характера и поведението на определени лица, се разбират и дори харесват от масовия български избирател. И, съответно, не правят особено добро впечатление в Европа, където върховенството на закона и правовата държава са основната спойка на споменатото „семейство”.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар