Детето – планирана стъпка или спонтанна игра на съдбата

Кога е подходящият момент да имаш дете? Идва ли този момент или винаги има нещо, което има да се случва преди бременността? Оказва се, че българката предпочита да планира детайлно решителната стъпка, да осигури дом и достатъчно финансови средства преди да се отдаде на майчинството. За това се увеличава и средната възраст за първа бременност. Какво ако сте забременели „инцидентно”, „случайно” или „непланирано”? Нищо фатално. Стига да желаете да станете майка – „неотгледани деца няма”, както казва Микаела Стоименова, която е забременяла без да го планира. „Не съм съгласна, че нещата трябва да се планират, защото промените ще бъдат драстични и няма да можеш да се справиш финансово. Съдбата си знае работата и дори да не е планирано едно бебче, то се появява. Няма неотгледани деца, освен ако е с нежелание”, казва бъдещата майка. Със сигурност всяка жена има своята позиция по въпроса за майчинството. Нека поне това тайнство, но и едно от най-отговорните неща на света, каквото е раждането на дете, бъде желано и посрещнато с любов.

Елза Калоянова, психотерапевт: Едно дете трябва да е желано и планирано

Темата за планирането на бременността и отговорността при пристъпването към майчинство коментира психологът и психотерапевт - Елза Калоянова. Тя има сериозен терапевтичен опит по проблемите на майчинството.

Г-жо Калоянова, какви са психологическите аспекти на една непланирана бременност?

Елза Калоянова: Има разлика между непланираната бременност в млада възраст и на майки , които са в средата на четиридесетте. Това е единият аспект. Ако разглеждаме бременността в млада възраст, е субективно до колко тя е стресираща. Хората имат индивидуални граници на поносимост към стресори. За някои може да е „хипер”, „ултра” стрес, а за други може да е част от живеенето. Мисля, че случаите на нежелана бременност са все по-малко, предвид културата за предпазване, поне в обществата, които не са малцинствени. Едно дете трябва да е желано и планирано, защото знам какво се случва след това. Рано или късно до детето стига, че е дошло без да бъде искано. Някой му подхвърля „аз те исках, ама майка ти не” или „аз те исках, но баща ти беше против”. Живеенето в последствие в много отношения става проблематично. Добре е хората да се предпазват от нежелани бременности.

До колко може да е спонтанна решителната стъпка да имаш деца?

Елза Калоянова: Родителството е най-отговорното нещо на света, според мен. Едно непредпазване или невзимане на мерки за мен е вече планиране. Трябва да се планира. Крайните ми твърдения са, че дори бъдещите родители трябва да минават на психотест за родителстване. Какво значи просто да правим деца спонтанно? Любовта – да, желанието – да, но да се стигне до „така се получи”. Не съм съгласна, защото това се отразява на целия бъдещ живот.

Кога жената е „готова” да има деца?

Елза Калоянова: Аз съм против да се правят деца, защото ни е време, трябва да оставим деца след себе си и да се мултиплицираме или защото бабите искат наследник, защото така казват и правят всички. Ако това е избор на двойката като цяло и на самата жена, го приемам. Не бива човешките животи да започват по някакви други причини. Мисля, че децата не трябва да се правят на всяка цена.

Доколко решението за дете е повлияно от родителите на двойката?

Елза Калоянова: Доколкото те се повлияват от чуждо мнение и влияние. Защото, ако причините са външни и абсурдни, след време това се отразява и върху отношението към детето и в целия живот на този човек, който се прави „е така”, защото е ред.

Кога жената може да пристъпи спокойно към майчинството?

Елза Калоянова: Ако са двойка, е нужно решението да е взето и от двамата. Това е планирането. След това идва спонтанността. Много двойки имат и друг проблем, който е в моята област. Невъзможност да имат деца, въпреки че няма физически проблем у нито един от двамата, но я няма спонтанността, за която говорихме. Трябва да се пристъпва към майчинството, когато една жена е готова да дава, да обича безрезервно, да е култивирала у себе си търпението, а не да се правят деца и да се дават на бабите. Майката е готова за майчинството, когато е култивирала у себе си качествата на баба – търпение, мекота, приемане. От опита си знам, че на по-ниска възраст все още има много острота в майките, които „възпитават”, а не следват децата си. Децата са тук, за да ни научат на нещо, а не да им вкарваме нещо, което ние не сме успели, да ги караме те да го направят или да постигат неща, които ние не сме свършили.

Каква в ролята на бащата в планирането на бременността?

Елза Калоянова: Бременността се случва от участието на двама човека и отговорността трябва да е 50 на 50 като участие.

Какви тревожни тенденции забелязвате при майките?

На много семейства се налага майката да тръгва на работа няколко месеца след раждането. Това е тревожно - против съм да се оставя детето толкова рано.

Красимира ГЕОРГИЕВА

Материалът е публикуван в списание "9 месеца".