Кенет Кобре (Kenneth Kobre) е преподавател по фотожурналистика в Щатския университет на Сан Франциско. Негови студенти са носители на наградите Пулицър, Уърлд прес и други престижни отличия.
Фокус: Проф. Кобре, за пръв път ли сте в България и на какво ще научите българските фотографи, които ще посетят вашите семинари?
Проф. Кенет Кобре: За пръв път съм в България. Дойдох, защото ме поканиха. Намерили са книгата ми и искат да я преведат на български. Предложиха ми и да проведа „уоркшоп”. Помислих си – никога не съм бил в България, трябва да отида. Искам да покажа на българските фотографи какво правят хората в професията другаде по света, както и да обсъдим новостите, които се случват с видеото, и какво би било бъдещето на мултимедията.
Фокус: В България сте от 24 часа. Какво ви „хвана окото” тук?
Проф. Кенет Кобре: През последните 24 часа повечето време прекарах на закрито и все още не съм успял да разгледам София и България.
Фокус: Къде живеете в Америка?
Проф. Кенет Кобре: Живея в Сан Франциско.
Фокус: Какво знаят хората в Сан Франциско за България и за Източна Европа като цяло?
Проф. Кенет Кобре: Много малко. Те едва знаят нещо за Америка, какво остава за България. Повечето от тях не могат да намерят България на картата. Но това е, защото имаме лошо образование, не е ваша вината. Причината е в лошото образование в Америка.
Фокус: Какъв е ключът за спечелването на награда „Пулицър” за фотожурналистика?
Проф. Кенет Кобре: Ако знаех, щях да спечеля (проф. Кобре е номиниран за Пулицър през 1999 г.). Но все пак трябва да бъдеш на правилното място в правилния момент. Да бъдеш с подходящия обектив и да натиснеш копчето. Една от моите ученички спечели „Пулицър”, но не знам дали ще спечели пак. Това е забележително нещо. Снимката показва как едно момиче се дави и мъж й се притичва на помощ, аз да я спаси. Все пак не знам каква е тайната.
Фокус: Къде е границата между снимките на папараците и фотожурналистиката – снимките, които печелят награда „Пулицър”?
Проф. Кенет Кобре: Разликата е, че папараците най-вече се интересуват от знаменитостите, а фотожурналистиката няма нищо общо със знаменитостите. Ако фотожурналист снима знаменитост, то ще бъде, защото „звездата” му е разрешила той да влезе в нейния живот. Папараците са хора, които се опитват да „хванат” снимката, въпреки че „звездата” не иска да бъде снимана. Това са две различни неща. Така че, когато мислите за папараци, мислете за знаменитости.
Фокус: Независими ли са фотожурналистите в начина, по който снимат военни конфликти, или са зависими от медията, която ги е изпратила там?
Проф. Кенет Кобре: Първият въпрос тук е дали фотожурналистите се нуждаят от подкрепа. В повечето случаи фотографите работят за списание, вестник или агенция, когато отиват да отразяват война. Понякога го правят самостоятелно, но по-често са изпращани там и го правят с пари от медия, защото е много скъпо. Според мен, медиите вярват, че фотожурналистите ще отидат там, ще видят и ще съумеят да направят най-добрата снимка. Те не искат определен тип снимка. Според мен, фотожурналистите имат много свобода, за да направят каквато снимка искат. И те го правят. Големият въпрос не е за медията, а за това дали военните и армията ще цензурират снимката. Излиза, че армията не прави това. Армията им позволява да пускат снимките, които журналистите искат, ако близките на загиналите разрешат снимката да излезе, ако родителите искат в медиите да излезе, че техният син или дъщеря е загинал. Ако са уведомени родителите на жертвата, фотографите могат да пускат всяка снимка, която решат. Семейството трябва да бъде уведомено за смъртта на близък, преди снимката да излезе във вестника. Армията иска да има време, за да каже на роднините на загиналите.
Фокус: До колко е важен въпросът за етичния баланс в медиите?
Проф. Кенет Кобре: Първото нещо във фотожурналистиката е да снимаш. Можеш да се безпокоиш по-късно, дали е етично или не. Ако се безпокоиш за етиката, преди да си направил снимката, няма да излезе снимката, която си искал. Така че фотожурналистите трябва да направят снимката и после може да се обсъжда дали да я пускат или не. Да направиш снимката е едно, а да я публикуваш – друго. Етиката касае публикуването и разпространяването на снимката, а фотожурнализмът касае това да направиш снимката сега, незабавно.
Фокус: Фотожурналистиката занаят ли е или е изкуство?
Проф. Кенет Кобре: Нито е занаят, нито е изкуство, по-скоро е журналистика. Това е нещо различно. Занаят е да направиш добра маса, но там няма съдържание. Всичко се концентрира върху съдържанието. Нито е изкуство – тези снимки не са задължително красиви или естетични. Това не е така със снимките, които показах на българските фотографи. Снимките не са нито едното, нито другото. Добрата фотожурналистика трябва да има съдържание, трябва да има техника, трябва да има и изкуство. Всички тези неща са необходими, за да бъде снимката много добра. Ако няма съдържание, не може да има добра фотожурналистика.
Фокус: Повечето фотографи се издържат трудно от фотография. Как се постига баланс между хубави фотографии и финансирането им?
Проф. Кенет Кобре: Според мен, бъдещето в във видеото. Не днес и не утре, но в края на краищата кратките видео истории ще се продават и ще носят пари на авторите си. Целият свят на Интернет се променя. Според мен, ще има начин фотографите да бъдат добре платени за добри видео истории.
Фокус: Кой ще плати?
Проф. Кенет Кобре: Според мен, това ще бъдат хората, които искат да гледат. Те ще плащат малко, но ще има много хора, които ще гледат. Все още се експериментира с това и аз не знам отговора. Не мисля, че ще се печели от реклама, по-скоро хората ще плащат 5 цента или много ниска цена, за да гледат различни програми. Мисля, че това ще бъде бъдещето, но все още не знам със сигурност. Никой не знае.
Фокус: Как виждате бъдещето на журналистиката?
Проф. Кенет Кобре: В Интернет се плаща за някои сайтове. Дали това ще проработи – съмнявам се. Не мисля, че това е отговорът. Никой не знае. Все още не е ясно. Това, което е ясно е, че нещата се променят. Трудно е в такъв момент да знаеш как ще функционират те в бъдеще. Неща, които не сме очаквали, че ще успеят, имат невероятен успех. Например сайтът www.huffingtonpost.com. Това е новинарски интернет сайт, който прави много пари. Така че всичко е възможно.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар