По повод изложбата „Старобългарският ръкопис Codex Suprasliensis (Супрасълски сборник) от Х век” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Агенция „Фокус” разговаря с доц. дфн Анисава Милтенова от Института за литература към БАН – специалист по старобългарска литература и ръководител на проекта. Изложбата се осъществява от Института за литература и е с подкрепата на Държавен културен институт и Посолството на Република Полша в София. Супрасълският сборник е паметник от регистъра на ЮНЕСКО „Паметта на света” и представянето на изложбата съвпада с провеждането на ХХІІ Международен конгрес по византология, който ще продължи в периода 22-27 август.Фокус: Г-ж Милтенова, трудна ли беше организацията на изложбата „Старобългарският ръкопис Codex Suprasliensis (Супрасълски сборник) от Х век”?
Анисава Милтенова: Супрасълският сборник, както и множество други славянски ръкописи, са разпилени по света в няколко различни библиотеки. За да се организира изложбата, трябваше на първо място да се вземе съгласието на тези библиотеки. Това са Националната и университетска библиотека в Любляна, Полската национална библиотека във Варшава и Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Тези библиотеки дадоха своето съгласие да се съберат на едно място дигиталните копия, които са с изключително високо качество. Освен това ние събирахме материали за изложбата в още четири страни - на първо място в Литва, защото Супрасълският манастир (днес край Бялисток, Полша) се е намирал известно време във Великото Литовското княжество по исторически причини. В Литва се съхраняват и копия от Супрасълския сборник, направени от книжовници в манастира. След това сбирката на Супрасълския манастир се съхранява в Националната библиотека на Полша. Събирахме материали, които се намират и в няколко други европейски страни (Австрия, Германия, Украйна).
Фокус: Изследван ли е добре Супрасълският сборник?
Анисава Милтенова: Публикациите за Супрасълския сборник са над 200 – книги, статии, студии в научни издания, както и различни сравнителни изследвания, които включват езика на Супрасълският сборник. За славистиката в Германия Супрасълският сборник е важен проблем, за който много учени са писали. Писали са и много специалисти от Чехия и Словакия, естествено руските учени, българските учени. Всичко това е отразено в изложбата, където са изброени всички организации, които са дали своите материали по кореспондентен път, т.е. изпратили са ни материалите и са дали съгласие те да бъдат изложени.
Фокус: Какво се знае за Супрасълския сборник – колко е стар и какво е било предназначението му?
Анисава Милтенова: За разлика от други ранни запазени славянски ръкописи, например от глаголическите кодекси, които са изключително литургически ръкописи - преписи на Евангелието, Псалтира или на Евхология, Супрасълският сборник се отличава с това, че съдържа жития на светци и слова на Йоан Златоуст, посветени на т.нар. подвижна част на църковната година – това са дните около Пасха, т.е. около Великден, които винаги са тържествено чествани от църквата. Тези жития на светци за месец март и слова са изключително интересни, защото се четат не само в църковното пространство, но могат да служат за четене в манастирите – в манастирската трапезария и за индивидуално четене на монасите. Те имат много по-широка функция и с това се отличават от други текстове. Този сборник вероятно е бил създаден в някой от манастирите около Преслав и е служил за такова манастирско четене. Това е хипотеза, подкрепяна от не малко учени.
Фокус: Какви данни са известни за самата история на сборника?
Анисава Милтенова: Това е най-интересната част от изложбата, защото се проследява по какъв начин този ръкопис е бил пренесен в други страни. Вероятно той напуска България след падането на страната във византийски ръце – това става в края на X и началото на XI век. Тогава най-вероятно сборникът е пренесен в Киевска Русия и там пребивава дълго време. Това е видно от копията, направени преди сборникът да попадне в сбирката на Супрасълския манастир. Изследването на тези копия е принос на учените, които участват в настоящия проект. След XV век ръкописът попада в Супрасълския манастир и в неговата сбирка. Там той бива забелязан и открит от отец Михаил Бобровски, който работи във Вилнюс. Този учен пръв изследва и съобщава за Супрасълския сборник. След това паметникът е разделен на части, защото към него изявява интерес и желание за изследване словенският учен Бартоломей Копитар – виден славист. Една част от ръкописа (каквато е била практика тогава), е пренесена в Словения, където Копитар я изследва. След неговата смърт тази част от ръкописа остава част от неговата колекция и се съхранява днес в библиотеката в Любляна. От частта, която остава във Варшава, са отделени две тетради, които се изследват от руските учени Бичков и Востоков, така тези тетради попадат в Санкт Петербург. Варшавската част по време на Втората световна война бива загубена. Тя изчезва, има данни, че се е появила в Германия, а след това се появява в САЩ, където частно лице я купува на аукцион. По-късно със съгласието на правителствата на Полша и САЩ, тази част е върната обратно във Варшава и днес се намира в Националната полска библиотека.
Фокус: Какво е значението на Супрасълския сборник за българското книжовно наследство?
Анисава Милтенова: Всички учени са съгласни, че сборникът е един от най-значителните факти за старобългарското културно наследство. Той е образец на класическия старобългарски език, какъвто е бил през X век. Това е отразено в множество изследвания и учебници по граматика, т.е. граматиката на старобългарския език се изучава според този паметник предимно. Проблемът е в това, че тогава общото наследство на славяните се е разпространявало много бързо, сборникът е преписван не веднъж в Киевска Русия. Има и други преводи на същите произведения, но те не са забравени. По-късно през XIV век в българския Германов сборник тези древни преводи също се появяват. Преводите мигрират от една страна в друга и в този смисъл сборникът е част от общославянското литературно наследство. За българите паметникът е важен с това, че отразява Преславската книжовна школа.
Фокус: Умишлено ли изложбата съвпада с Международния конгрес по византология, който се провежда в София от 22-27 август?
Анисава Милтенова: Това е съзнателно търсен ефект, защото изложбата, надписите на нея и текстовете, които съпровождат изображенията са направени на английски език, за да може учените, които са гости на конгреса, да могат да разберат същността на проблемите и да видят славяно-византийската и византийско-славянската връзка на този ръкопис. Да свържем проблематиката на конгреса със състава на този ръкопис, който е превод от гръцки. Надяваме се на голям интерес от страна на многобройните посетители и участници в конгреса.
Фокус: Как се вписва Супрасълският сборник във византийско-славянските взаимоотношения?
Анисава Милтенова: Като превод от гръцки сборникът хвърля светлина върху някои текстове, които са много редки, защото паметите на тези светци, които са отразени в сборника и житията за тях са редки като артефакти. Това са светци с палестински и египетски произход, които са били актуални в тази ранна епоха. След това постепенно те се изгубват. Византинистиката може да почерпи сведения от този сборник – какъв е бил интересът към този тип агиография през X в. За славяните е интересен начинът на превода, начинът на представянето на тези светци и най-вече езикът, на който са преведени текстовете от гръцки.
Фокус: С какво ще бъде интересна тази изложба?
Анисава Милтенова: Проектът, който аз координирам, е посветен на дигиталното представяне на Супрасълския сборник. Става въпрос не само за събирането на изображенията от трите библиотеки на едно място. Идеята е да се направи дигитален корпус, където целият текст на този ръкопис е разчетен и е видим в интернет. Има паралелен гръцки текст, който се съотнася към него, има паралелен английски превод, както и речник индекс на словоформите в паметника, което е ще бъде несъмнен интерес не само за студенти, преподаватели, специалисти, но и за широка културна аудитория, която се интересува от старобългарски език. Този корпус събира на едно място изображенията и различни страни от научните разработки върху паметника.
Фокус: Къде в интернет може да бъде намерен?
Анисава Милтенова: За сега ние имаме само пилотен проект, който има интернет страница - http://csup.ilit.bas.bg/. Ние сме кодирали почти целия ръкопис, но в пилотния вариант това, което се вижда, са два големи текста. Вижда се и целият ръкопис, който се разлиства в нашата страница лист по лист и всеки посетител на сайта може да го види цялостно. Проектът продължава до края на 2012 г.
Фокус: Къде ще бъде представена изложбата след това?
Анисава Милтенова: Тя ще бъде представена със сигурност в Полша, заедно с няколко лекции от български учени. Вече имаме заявка от полска страна Имаме голямо желание да я представим в Словения, защото словенската част на ръкописа се цени изключително високо в Любляна. Те много ревниво пазят тази част от ръкописа и я показват като най-ценното си богатство. Искаме да я покажем в Литва, Русия, Италия и др.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар