Стефан Иванов: Несправедливо е бюджетът на една община да бъде намален с 10, друг с 30, а третият с 50%

По повод проблемите на общините и начините за справянето им с тях, Агенция „Фокус” разговаря с финансовия експерт Стефан Иванов, който взе участие в последното общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) мандат 2007 – 2011.


Фокус: Г-н Иванов, какви са най-сериозните проблеми за малките общини?
Стефан Иванов: Ударите на кризата върху бюджетите на малките общини са най-вече по линия на намаляването на държавните трансфери. Те понесоха в много по-голяма степен резултата от актуализацията на бюджетите през 2010 г. и техните бюджети спаднаха средно с 30%, докато на големите общини с около 10-15%. Въпросът е по какъв начин да преструктурираме в нормативен план държавните трансфери така, че утре, ако се получи подобна ситуация да няма такова разделение – на едните държавните им бюджети да намалеят с 30%, а на другите с 10%. Трябва да се помисли кои субсидии са се намалили най-вече и да преценим какво трябва да се направи като нормативна база и като регламентация, така че кметовете да бъдат сигурни в държавната помощ. Ако се налага съкращение в резултат на външни влияния, то да бъде справедливо. Всички да понасят в еднаква степен тежестта на кризата. Несправедливо е един да бъде ударен с 10%, друг с 30%, а третият с 50%. Механизмът явно не е измислен добре. Собствените приходи при малките общини са много по-малко. Големите общини получават повече данъци от сгради и МПС, имат повече атрактивно имущество, т.е. могат да генерират повече собствени приходи, за разлика от една малка и бедна община, която дори и да има имоти, те са непродаваеми. Там сградният фонд има ниски данъчни оценки и няма какво да се събере, като данъци. Естествено е държавата да подпомага в по-голяма степен малките общини. Но така се случи, че държавните трансфери на малките общини се съкратиха в по-голям степен, отколкото на големите.
Фокус: Какви са възможностите на малките общини за справяне с проблемите?
Стефан Иванов: Има много примери за добри практики, ако хората искат да търсят начини, има възможност да оптимизират някои структури, да закрият нещо, което не им е необходимо, да вложат инвестиции в спестяващи технологии и т.н. Винаги има възможност да се компенсират нещата. При всички положения е важно да бъде направена оптимизация, но това са местни инициативи. Ако правителството желае да продължи да провежда политиката към децентрализация на общините, то трябва да се съобрази с общините. Това е една от слабостите на това правителство и аз в това отношение не бих споделил оптимизма на министър Росен Плевнелиев по отношение на реформата, на която той е шеф, тъй като ръководи Съвета по децентрализация към Министерски съвет.
Фокус: Търсят ли общините мнението на експерти, за да се справят с проблемите си?
Стефан Иванов: Различно е, някои ползват, други не. Аз съм работил за отделни общини, но това е по-скоро изключение в работата ми. Когато работиш в една община, ти се потапяш в нейните проблеми и губиш възможността да видиш общите проблеми. По-скоро в условията на криза общините се опитват сами да се справят, понякога с лоши последици. Те смятат, че ако си спестят пари от консултантска помощ, не биха могли да вземат много повече пари. Всеки сам решава. Истината е, че и този консултантски бизнес в последните години много се нарои – всеки втори стана консултант и не се знае кой какъв е. Мисля, че Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) би могло да има някаква роля в това отношение. Има общини, които включват външни консултанти в управителното тяло на отделни проекти, но общо взето всеки се спасява, както може. Един от основните проблеми е усвояването на евросредствата особено за малките общини. На общото събрание на НСОРБ трябваше да има хора от Държавен фонд „Земеделие”, например. Голяма част от проблемите са свързани с Програмата за селските райони, а там има много пари и трябва действително една добра координация, а не както правят в момента. На тези ширини докато се научим, ще минат няколко планови периода.
Фокус: Какъв е проблемът с еврофондовете?
Стефан Иванов: Истината е, че много общини се втурнаха да кандидатстват с по 10-15 европроекта, макар че нямат капацитет от хора, които да ги работят. Помислиха си - само да си поискам и ще ми дадат финансиране, а то се иска усилие, организация, отчетност и др. Много от грешките са заради недобрия капацитет на общините. Другата грешка е в управителните тела на оперативните програми и цялата процедура, свързана с отлагане на процеса и закъснения в плащането. Много често се налагат финансови корекции без да има сериозно основание и др. Това обезкуражава. За да плати някаква финансова корекция една община – това означава, че тя трябва да ги вземе тези пари от детски градини, осветление, ремонт на улиците и др. Нещата са сложни и след големия оптимизъм в началото, идва период на осъзнаване на ситуацията. Но не мисля, че общините ще се откажат от евросредствата, а ще бъдат по-внимателни и ще търсят истински приоритети. Много често общините казват – „тук има пари, дайте, да ги усвоим”. Четат за какво се дават парите и започват да си измислят потребност, която да отговаря на възложителя, за да им ги дадат. Общината не търси своите потребности и приоритети, за да бъдат задоволени, а търси да нагласи потребностите си към целите на програмата. Това отрезняване ще стане по тази линия – „аз има нужда от първо, второ, трето и ще търся тези мерки, които на мен ми трябват, а не тези, които са отворени за кандидатстване, само защото има пари”. Освен това, когато имам нужда от поправка на пътища или от водопровод, това означава, че или аз ще ги взема на 100% парите от общинския бюджет и ще го направя или ще взема заем, който ще връщам. Или ще взема 80 или 90% безвъзмездна помощ. Ако имам нужда от 100% финансиране, ми е по-изгодно да направя това, но ако трябва да свърша нещо, което е не дотам важно за общината, но дават пари - трябва да участвам с 50 или 100 хил. лв. финансиране, което ми тежи. Нужно е да мине време, защото някои неща не стават с обучение, а с опит.
Фокус: Какви са очакванията ви за местната власт през следващия програмен период, предвид предстоящите местни избори?
Стефан Иванов: Аз съм експерт, не се интересувам от политика, занимавам се с цифри. Не ме интересува кой ще оглави местната власт, стига да са по-добри. Ако имам нещо, като пожелание, то е избраните кметове и общински съветници, председатели на общински съвети и т.н. – да се вживеят в ролята си на общинари, а не на политици. Местната власт страда от това, че избраните от народа хора много често са политици, т.е. верни на своите партии, независимо кои, и по-малко общинари, по-малко мислят за потребностите на хората, които са ги избрали и са им гласували доверие. Не става въпрос за тази или онази пария – всички са едни и същи по тази линя. Мисля, че ако те в по-голяма степен мислят за хората, за местната власт, за задачите, с които са се нагърбили да правят в следващите четири години – общините ще имат успехи във всички насоки. Ако започнат да се делят на управляващи и опозиция във вземането на решения, нищо няма да стане, защото 264 разединени общини нищо не могат да постигнат. Няма власт която да може да каже „не” и да се противопостави на 264 обединени по даден проблем общини и кметове.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Проф. Стефан Лютаков: Дванадесет каменни пластики ще насищат централната градска част на Шабла

Ръководителят на катедра „Скулптура” във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” - проф. Стефан Лютаков пред Агенция „Фокус” по повод младежкия скулптурен симпозиум „Изгрев в Шабла”. В резултат на симпозиума Община Шабла има дванайсет нови пластики от русенски варовик в центъра на града.



Фокус: Проф. Лютаков, на какво се учат младите хора, участвали в младежкия скулптурен симпозиум „Изгрев в Шабла”?
Проф. Стефан Лютаков: Провеждаме симпозиума вече за втори пореден път. Интересът на хората в Шабла е голям и в положителна насока. Тази година за разлика от 2010 г. имахме само един студент. Всички участници са млади български скулптури, завършили съвсем наскоро. Участваше и едно момче от Шабла, което е седми клас, тъй като в симпозиума имаше елементи на уоркшоп – работа с деца и ученици. Това момче Дамян Гърдолов – успя да завърши до край своята пластика и тя е експонирана заедно с останалите. На симпозиум всеки се учи на нещо, дори и аз, който съм утвърден автор с голям опит, винаги се уча. Тези срещи с колегите са, за да се види кой как работи, да видят принципа на работа, начина на мислене, инструментариума, който се ползва – техниката, технологията; пътят, по който се стига до една идея. Как участниците мислят за пространството, за което е адресирана тяхната пластика. Това е едно общуване и обмяна на идеи – разговор със скулптурата и с езика на скулптурата.
В симпозиума участваха десет млади творци, заедно с мен и с Дамян Гърдолов, общо сме дванайсет души. Създадени бяха дванадесет пластики от русенски варовик. Камъкът беше специално осигурен от Община Шабла по наша предварителна заявка и размери. Всеки участник беше започнал проектирането на своята пластика два месеца преди идването. Аз успях да направя селекцията малко по-рано, за да може участниците да помислят върху своята идея. Казах им къде ще бъдат пластиките, те познават добре Шабла и всичко се получи много добре в крайна сметка.
Фокус: Какви са темите на творбите?
Проф. Стефан Лютаков: Нямаше тема, но се бяхме разбрали, че ще мислим за морето, за Шабла, за слънцето, за лятото. Това е една широка рамка, но всеки се е съобразил с това, че пластиката му ще стои в Шабла. Има няколко пластики, които директно са адресирани към морето и природата. Композициите представят риба, птица. Има творба, наречена рибар, друга – пасаж. Чрез тях Шабла доби все по-морски облик като визия. Пластиките са дванадесет и доста насищат централната градска част без да се натрапват. Познавам Шабла вече 30 години, познавам обстановката и ми се струва, че добре аранжирахме пластиките. Посъветвал съм се с главния архитект за това къде да ги разположим. Пластиките стоят добре, много хармонично в средата.
Фокус: В какво се състои съдействието на Община Шабла?
Проф. Стефан Лютаков: Община Шабла осигури изцяло пребиваването на участниците – храната, нощуването. Ние работихме на едно великолепно място – близо до морето. Работихме на морския бряг, а по-хубаво от това на къде. Усилията, които положи общината за такъв малък град, не са малки. Камъкът за пластиките е докаран от Русе – той е оразмерен, платен е транспортът, самият камък е осигурен. Общината осигури много добри условия за пребиваването на 11 души. Аз държах на това, защото за тези млади хора наградата е да са до морето. Те са изключително доволни от симпозиума. Общината изцяло ни съдейства за аранжирането, осигури подемна техника. Скулптурният симпозиум не е като живописен пленер, тъй като се изисква много техника. Няколко пъти идваха машини, които обръщаха камъните и помагаха да се работи по-удобно. Всичко, което беше необходимо, беше осигурено. Ние работихме със собствени инструменти и такива на катедра „Скулптура” на Великотърновския университет.
Фокус: Вие преподавате скулптура трудно ли е за младите автори, да се реализират?
Проф. Стефан Лютаков: Подобни пленери са изключително важни. Преподаването не трябва да се съсредоточава само в ателиетата с работа с модели. Трябва да бъде по-често навън в реалното пространство, сред реалните хора. Освен това, когато един млад автор разбере, че неговата творба ще стои завинаги на едно отговорно и взискателно място, каквото е Шабла, младите хора дават всичко от себе си. Подобен пленер се равнява на години обучение в ателието, а и учебният процес е много по-приятен – преподавателят е много по-близко до своите студенти и те го чувстват като колега. Това е и голям шанс за мен да взема камък и да направя още една пластика. Това, което предстои, е симпозиум в град Цар Калоян, където ще отиде доц. Георги Минчев.
Фокус: В момента тече кандидатстудентска кампания. Какъв е интересът към специалностите, свързани с изкуство, и по-специално във вашата катедра „Скулптура”?
Проф. Стефан Лютаков: За съжаление кандидатите за изпит по скулптура не са много, доколкото разбирам. Така е било и в Националната художествена академия. Разбрах, че дори там не са успели да попълнят бройките си в някои специалности. Не знам дали това е липса на интерес към скулптурата и изобразителното изкуство изобщо, или просто младите хора в България намаляват. Такъв проблем има и в средните художествени училища по изкуствата, където също се намаляват паралелките и групите. Нивото започва да пада. Всичко е свързано и тепърва предстои да правим анализ защо така се получава. Така беше и миналата година. Усеща се, че рязко намаляват кандидатите за нашите специалности от миналата година. Най-вероятно това не е само поради липса на интерес, а има и някакви обективни причини. Може би децата са малко, защото идва това поколение, когато раждаемостта спадна рязко. Въпреки това ние ще успеем да попълним групите. Винаги държим най-качествените деца да идват при нас. При нас обикновено идват деца, които са изключително ориентирани към скулптурата, а не такива, които просто записват нещо, за да завършат. Само съзнателно ориентираните идват при нас вече.
Фокус: Успяват ли да се реализират младите автори след завършване на образованието си?
Проф. Стефан Лютаков: Ако погледнем авторите, които взеха участие в симпозиума, ще видим, че да. Например - Милена Младенова. Само две години след завършването си тя е носител на две много престижни награди – на Биеналето на малките форми в Плевен, както и наградата на „Лайънс клуб” – Виена на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово. Тя взе участие в международен симпозиум в Унгария, както и в множество изложби. Росица Дичева - друг участник в симпозиума, също е носител на награда за млад автор на Биеналето на малките форми в Плевен. Тя е носител и на първа награда за скулптура на националната студентска изложба в Пловдив в галерия „Червеното пони”. Струва ми се, че се реализират добре. Друг участник в симпозиума - Стефан Четроков, който сега завърши магистратура, заедно със свои колеги правят приложна малка пластика. Сигурно ще пропусна някой, но аз съм подбирал хора, които действително стоят сериозно в момента. Това са хора със сериозно портфолио.
Красимира ГЕОРГИЕВА   

Археологът Веселин Игнатов: Комплексът „Източна могила” е най-богатата тракийска гробница от II век, откривана досега

По повод представянето на находките в реставрираната тракийска гробница на Археологически комплекс „Източна могила” в землището на село Караново, Община Нова Загора, Агенция „Фокус” разговаря с главния археолог на гробницата - Веселин Игнатов. В уникалната зидана гробница на тракийски аристократ е открита и запазена колесница четириколка, открита през есента на 2008 г.

Фокус: Г-н Игнатов, какво е участието в работата Ви по Археологически комплекс „Източна могила” в Кранево на ваши колеги от Германия?
Веселин Игнатов: Имаме договор за съвместна работа във връзка с реставрация и консервация на материали. В момента някои от оръжията и предметите, открити в гробницата „Източна могила” са в Майнц, където се консервират и реставрират. Проф. Барбара Фердехирт и проф. Маркус Шолц от историческия музей в Майнц, с които работихме, ще дойдат в България за представянето на гробницата. Експонирането ще бъде с копия на предметите, които имитират напълно оригиналите. На външен вид не може да се разбере дали е оригинал или копие. Целта е да експонираме и да представим предметите за широката публика. Така хората ще се запознаят с нещата, които са открити – гробницата, колесницата. Те ще бъдат експонирани така, както са, и хората ще могат да се наслаждават на цялото богатство на комплекса.
Фокус: Къде са оригиналите на откритите предмети?
Веселин Игнатов: Част от тях са в Германия, но не всички. Открити са огромен брой експонати. Само откритите глинени съдове са над сто. Имаме проблем с намирането на средства за консервация и реставрация. Това са много сребърни и бронзови съдове, стъклени и железни предмети.
Фокус: Кои са най-интересните предмети, намерени в гробницата?
Веселин Игнатов: За мен всички са интересни. Много от съдовете са уникати, в смисъл, че не можем да намерим техни паралели от всички намерени до сега чаши, например. Не мога да кажа - ето това е най-интересно. Находките са изключителни и са интересни. Има изработени копия на над 78 предмета, които хората ще могат да видят. Възстановени са най-важните предмети, които са положени в гробницата – бронзови съдове, оръжието, сребърните чаши, стъклените съдове, тоалетното сандъче, лампата, канделабъра – всичко.
Фокус: Какво е уникалното на тази гробница?
Веселин Игнатов: Знаете, всеки казва това е най-уникално. Когато говорим за Археологическия комплекс „Източна могила”, ние говорим за средата на II век. За II век това е може би най-богата гробница, откривана досега. В гробницата са открити 10 сребърни и една златна монети, което е цяло състояние за тогава. Това показва възможностите на тази фамилия, чиито представител са погребали. До момента нямаме аналог с такъв комплекс.
Фокус: Какъв човек е бил погребаният в гробницата?
Веселин Игнатов: Явно много виден представител на тази фамилия. Самата фамилия най-вероятно е била много близка или родствена на царската династия, но засега не можем да кажем със сигурност. Това е последната династия на траките с представител Реметалк III, който е последният тракийски цар.
Фокус: Колко време и какъв екип археолози е работил по археологическия комплекс?
Веселин Игнатов: Освен археолози екипът включва и работата по реставрация, консервация и изработване на копия. Около три месеца бяха необходими за изработване на копията, един месец за проучване и около 20 дена за експонирането на нещата. Гробницата беше открита през 2009 година. Самото изработване на копията и експониране на гробницата е дело на реставраторката Силвия Борисова. Проучването продължава от екип археолози, който ръководя, между тях е и археологът от Бургас – Константин Господинов. Самото укрепване на гробницата е на реставраторката Катя Миланова от Велико Търново.
Фокус: Какво ще видят посетителите на комплекса?
Веселин Игнатов: Обектът беше достъпен за туристи, но досега посетителите имаха възможност да наблюдават само рисунките и украсите, а сега вече ще имат възможност да наблюдават целия комплекс с ритуалната площадка, гробницата, гробните дарове и всичко останало.
Фокус: Трудно ли е финансирането на проекта?
Веселин Игнатов: Търсим спонсори. Имахме подкрепа от Министерство на културата, когато проектът започна. За кандидатстването по европейски проекти е необходимо участието на общината. Опитахме се, но като музей ние не можем да участваме, трябва самата община да участва. Общината ни подкрепя, но засега не сме спечелили такова финансиране. Представяхме двуколката от Караново в София – сега е експонирана в Бургас. Предстои експонирането и в Казанлък или в Каварна.
Фокус: Имали ли сте проблеми с набези на иманяри по работата си върху Археологическия комплекс „Източна могила”?
Веселин Игнатов: За сега с иманяри не сме имали проблеми, но това не означава, че в България няма такива. България е разграден двор за иманярите. Няма структура, която да опазва недвижимите паметници на културата в момента у нас. Полицията ли, общината ли – кой? Можете да зададете въпроси тук и там и да видите какво се случва. Например, в сливенския регион кой осъществява опазването на недвижимите паметници на културата. Би трябвало, който има ресурс да направи това, той да се занимава с него.
Фокус: Как проектът ще допринесе за културния туризъм в България?
Веселин Игнатов: Това е първо начинание в този вид в България, защото това не е архитектура, това са съвсем друг вид структури – кости и пръст. Нямаме такава стабилна архитектура и това е първо подобно начинание. Мисля че ще бъде интересно за хората да видят комплекса. Това, което ние сме работили и изживели, когато сме откривали гроба, да изживеят и посетителите това чувство и да видят всички експонати. Хубаво е, че няма да го запазим само за нас. Лесно е да изложиш находката в музей, но е съвсем друго да я видиш на място, заедно с реконструкции на двуколката и на цялата среда. Ако можем ще реконструираме гробницата още, за да покажем различните видове конструкции и украси. Гробницата ще стане известна с това, че това е първи такъв опит в България да се направи такова експониране.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Таня Русева, „Ла Лече Лига”: Расте броят на кърмените деца в България

По повод Световната седмицата на кърменето 2011 г., която тече в момента, Агенция „Фокус” разговаря с Таня Русева – председател на „Ла Лече Лига България” – организатори на инициативата.


Фокус: Г-жо Русева, каква e целта на инициативата Световна седмица на кърменето тази година?
Таня Русева: Тази година мотото на кампанията е „Да поговорим”. Целта е да се адресира по възможно най-много начини комуникацията, която е нужна и важна, за да бъде едно кърмене успешно. Освен традиционните срещи и лекции, които организираме, тази година ще има и допълнителни неща – модерна седянка, която ще направят момичетата в Казанлък. В Габрово правят кърмачески пикник, в Плевен ще има модно ревю с дрехи - удобни за кърмене. В София и Варна се провеждат походи в подкрепа на кърменето. В Пловдив ще бъде открито училище за родители. За всички, които се интересуват, организираме и онлайн уебинари и онлайн Ла Лече Лига - среща. Това цели и мотото на кампанията - да се покажат най-разнообразните начини, по които майките могат и трябва да получат информация. Не само от човек на човек, не само от книгите или интернет. Има вече много различни канали, които е хубаво да се употребяват пълноценно.
Фокус: Какъв ще е ефектът от седмицата на кърменето? Ще се повиши ли информираността на майките?
Таня Русева: Определено. От година на година имаме все по-голям успех. Миналата година започнахме да правим такива уебинари. Те имаха голям успех, хората много ги харесаха и решихме да продължим с тях. Оказа се, че е много удобно и практично за родителите, които нямат възможност да посетят училище за родители или просто няма в техния град, защото в малките населени места има по-малко такива неща. Те могат да бъдат гледани по-късно в удобно за тях време. Тези уебинари са за всеки, който няма физическа възможност да присъства на такава среща, да може поне виртуално да участва – да поговори с други майки, ако има опит или мнение да го сподели, ако има въпрос да го зададе. Опитът за кърменето се предава на първо място от човек на човек, от майка на майка, защото кърменето е нещо нормално и естествено. За него има нужда от повече комуникация, то не е нещо, което трябва да се научи непременно от книгите. Това не е някакво особено състояние, а е най-нормалното нещо, което се случва на майката и на бебето след раждането.
Фокус: Как може майка, която желае, да се включи в уебинарите?
Таня Русева: Той е онлайн. Достатъчно е майката да следи стената във „Фейсбук” на „Ла Лече Лига”, където всеки ден излиза актуална и интересна информация. Може да се намери информация и на нашия уебсайт. Там има линк към уебинарите.
Фокус: Увеличава ли се броят на майките, които кърмят децата си?
Таня Русева: Определено стават все повече и кърмените деца. Мога да кажа това от обратната връзка, която получаваме от самите родители. Включително и от майки, които са с повече от едно дете. Те споделят, че с първото дете не са имали информация по темата, за разлика от майчинството на второто си дете. Отделно ние се опитваме по най-различни начини да достигнем до родителите. Предстои да излезе първото списание за кърмене. Това е първото и единствено по рода си такова списание в България. Списанието е посветено на кърменето, за живота на кърменето бебе, за захранването, за отбиването – неща, които са важни за всеки един родител. Списанието ще бъде издадено от „Ла Лече Лига” и ще се разпространява безплатно в тираж около 10 хил. броя на различни места, за да може да достигне до повече хора. Това е около една седма от децата, които се раждат годишно в България. Надяваме се да издадем следващия брой на списанието в по-голям тираж. За сега на мускули и доброволческа работа успяваме толкова. Освен това разпространяваме и различни брошури, които да достигнат до повече хора. Така дори и да не знаят нужната им информация, хората ще знаят къде да я намерят и към кого да се обърнат.
Седмицата на кърменето има за цел да се чества кърменето и да се повиши обществената информираност. Ние имаме инициативи през цялата година. Провеждаме „Ла Лече Лига” срещи и лекции в над 22 града в цялата страна и стават все повече. Правим уебинари и извън седмицата на кърменето. Инициативата е за да се отбележи отново темата. Става все по-популярно да се ползват услугите на „Ла Лече Лига” – хората ни търсят за информация, за подкрепа, идват на нашите срещи и то не само, когато имат проблем. При нас човек може да намери хора, с които да сподели своя опит, да помогне на някой друг, или да получи помощ, ако има нужда.
Фокус: С колко обучени консултанти по кърмене разполагате и каква е тяхната роля?
Таня Русева: Това са майки-доброволци, които на първо място имат добър опит в кърменето. Те преминават обучение, което има дава знания за мениджмънт на кърменето, за нормалния му ход, както и комуникационни умения – да знаят как да говорят с майките, на които оказват подкрепа и дават информация. Те са обучавани и къде те сами да търсят информация, за да могат да информират майката или нейния лекар. Част от уменията на Ла Лече лидерите са да могат да разпознават кога има сериозен проблем и да насочат майката да потърси квалифицирана помощ от лекар. В момента над 50 майки в страната са Ла Лече лидери. За наша радост стават все повече майките, които имат желание да се обучат, за да могат на свой ред да помагат на други майки.
Фокус: В каква степен персоналът в родилните домове стимулира кърменето? Има ли някаква промяна в тази насока?
Таня Русева: Има здравни заведения, които активно работя и се трудят, за да помагат на майките да имат добър старт в кърменето. Има и здравни заведения, в които това не е сред приоритетите на персонала и хората там не обръщат внимание на това. Зависи от хората, които работят там, някои имат повече желание и възможност да отделят време на майките, а други не толкова. Предполагам, че в по-големите родилни домове, например в столицата, където имат повече раждания, персоналът има по-малко време за пациентите. Като цяло нещата се подобряват донякъде, защото самите майки стават по-информирани и знаят повече по темата - какво е нормално, какво да очакват и как да се справят. Така те като че ли имат по-малко нужда от помощ.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Стефан Иванов, финансов експерт: Много общини кандидатстват по европроекти без да имат капацитет

Много общини кандидатстват с по 10-15 европроекта без да имат капацитет от хора, които да ги работят. Помислиха си - само да кандидатствам и ще ми дадат финансиране, а то се иска усилие, организация, отчетност и др. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” финансовият експерт Стефан Иванов, който взе участие в последното общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) мандат 2007 - 2011. По думите му - много от грешките на общините са заради недобрия капацитет на общините. „Другата грешка е в управителните тела на оперативните програми и цялата процедура, свързана с отлагане на процеса и със закъснения в плащането. Много често се налагат финансови корекции без да има сериозно основание”, каза Иванов. По думите му - това обезкуражава. „Една община, която трябва да плати някаква финансова корекция, трябва да вземе тези пари от детски градини, осветление, ремонт на улиците и др. Нещата са сложни и след големия оптимизъм в началото, идва период на осъзнаване на ситуацията. Но не мисля, че общините ще се откажат от евросредствата, а ще бъдат по-внимателни и ще търсят истинските приоритети”, каза Иванов. По думите му - много често общините казват – „тук има пари, дайте, да ги усвоим”. „Четат за какво се дават парите и започват да си измислят потребност, която да отговаря на възложителя, за да им ги дадат. Тя не търси своите потребности и приоритети, за да бъдат задоволени, а търси да нагласи потребностите си към целите на програмата”, посочи Иванов. „Това отрезняване ще стане по тази линия – „аз имам нужда от първо, второ, трето и ще търся тези мерки, които на мен ми трябват, а не тези, които са отворени за кандидатстване, само защото има пари”, допълни експертът.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Kenneth Kobre: Good photojournalism has to have content, technique, and art in it

The most widely-published author on photojournalism Kenneth Kobre, also know as the “Author of the Photography Bible,” is professor in photojournalism to the San Francisco State University. His students have been awarded Pulitzer, World Press, and other prestigious awards. During his visit to Bulgaria he gave an interview for Focus News Agency.

Focus: Prof Kobre, is this your first visit to Bulgaria and what are you going to teach to Bulgarian photographers attending your seminars?
Kenneth Kobre: This is my first time here, in Bulgaria. They have found my book and want to translate it now. I came because they invited me to do a workshop event. And I thought: “I have never been to Bulgaria, I must go there”. I want to show Bulgarian photographers what people in the profession do elsewhere around the world. I also want to discuss the new developments regarding video and what the future of multimedia might turn out to be.
Focus: You have been in Bulgaria for 24 hours now. What has caught your eye?
Kenneth Kobre: I spent most of the last 24 hours inside and I am still to take a closer look at Sofia and Bulgaria.
Focus: Where in America do you live?
Kenneth Kobre: I live in San Francisco.
Focus: And what do people in San Francisco know about Bulgaria and about Eastern Europe as a whole?
Kenneth Kobre: Very little. They hardly know anything about America and let alone Bulgaria. Most of them could not locate Bulgaria on the map. But this is because of the bad education we have received, it is not our fault. The reason is in the bad education in America.
Focus: What is the key to winning the Pulitzer prize for photojournalism?
Kenneth Kobre: If I knew the key, I would have won the prize myself[Prof Kobre was nominated for Pulitzer in 1999]. You have to be on the right place at the right time. To be with the right lens and press the button. One of my students won a Pulitzer award, but I do not know if she can win it again. It is a remarkable achievement. Her picture shows a young girl who is drowning and a man going to her rescue. And yet, I do not know the secret.
Focus: Where is the border between paparazzi pictures and photojournalism – the pictures that win you a Pulitzer?
Kenneth Kobre: The difference is that the paparazzi are mostly interested in celebrities, while photojournalism has nothing to do with ‘stars’. If a photojournalist takes a picture of a celebrity, it would be because the ‘star’ had allowed the photographer to get into their personal life. Paparazzi are people who try to capture the scene although the ‘star’ refuses to be shot on camera. And these are two different things. So, if you are thinking of paparazzi, you should think about celebrities.
Focus: Are photojournalists independent in the way they shoot military conflicts or are they actually dependent of the media that sent them there?
Kenneth Kobre: The first question here is whether photojournalists need support. In most cases, photographers work for a magazine, a newspaper, or an agency, when they go to cover a war. Sometimes they do it independently, but more often there is a media sending them, since the initiative is quite expensive. According to me, media believe that the photojournalist will go there, see the situation, and manage to take the best picture. They do not want a particular type of picture. I think that photographers have the freedom to take whatever picture they want. And they do it. The big question is not about the media, but about whether the military and the army will censure the picture. The army allows them to publish the pictures journalists want to, if the relatives of victims would allow it, if the parents want the media coming up with the story that their son or daughter has been killed. If the relatives of the victim have been informed, photographers can release any picture they want. The family should be informed of its relative’s death before the newspaper publishes the picture. The army wants to make sure it has enough time to inform relatives of victims.
Focus: How important is the question about the ethical balance in media?
Kenneth Kobre: The first thing in photojournalism is that you take pictures. You could worry if it is ethical or not later. If you worry about ethics before you take the picture, you will not take the shot the way you like to have done it. So, photojournalists should first take the picture and only later discuss if it is ethical to publish it. It is one thing to take a picture and completely another – to publish it. Ethics concern publishing and distributing the picture, while photojournalism is about taking the picture now, at the very moment.
Focus: Is photojournalism a craft or an art?
Kenneth Kobre: It is neither a craft, nor an art, it is more of a journalism. This is something different. A craft is about making a good table but there is no content there. It is not an art, as pictures should not necessarily be beautiful or aesthetic. Good photojournalism should have content, technique, and art. All of these are needed to make an excellent picture. With no content, there is no photojournalism.
Focus: Most photographers find it hard to make a living out of photography. How do you manage the balance between taking good pictures and financing them?
Kenneth Kobre: According to me, the future lies in video. It might not be today or tomorrow, but in the end short video stories will be selling well and earn their authors money. The whole Internet world is changing. I think there is a way for photographers to be paid well for good video stories.
Focus: Who is going to pay for them?
Kenneth Kobre: This would be people who are willing to watch them. They will pay small sums but there would be a lot of people watching. There are still experiments going on in the field and I do not know the final solution. I do not think advertisements could generate profit. It is more likely that people will pay 5 cents or even less for watching different programmes. This would be the future in my opinion, but I am not 100% sure yet. Nobody is.
Focus: And how do you see the future of journalism?
Kenneth Kobre: Some sites on the Internet require payment for such services. I doubt if this would work out. I do not think this is the answer. Nobody knows. What is clear is that things are changing. It is hard to figure out how things will function in the future. Things we did not think would succeed have proved to be a huge success. Take the website www.huffingtonpost.com, for example. It is a news site that gains a huge amount of money. So everything is possible.  

Проф. Кенет Кобре: Добрата фотожурналистика трябва да има съдържание, трябва да има техника, трябва да има и изкуство

Най-издаваният автор за фотожурналистика проф. Кенет Кобре, известен като „автор на фотографската библия”, който е на посещение в България, в интервю за Агенция „Фокус”.
Кенет Кобре (Kenneth Kobre) е преподавател по фотожурналистика в Щатския университет на Сан Франциско. Негови студенти са носители на наградите Пулицър, Уърлд прес и други престижни отличия.

Фокус: Проф. Кобре, за пръв път ли сте в България и на какво ще научите българските фотографи, които ще посетят вашите семинари?
Проф. Кенет Кобре: За пръв път съм в България. Дойдох, защото ме поканиха. Намерили са книгата ми и искат да я преведат на български. Предложиха ми и да проведа „уоркшоп”. Помислих си – никога не съм бил в България, трябва да отида. Искам да покажа на българските фотографи какво правят хората в професията другаде по света, както и да обсъдим новостите, които се случват с видеото, и какво би било бъдещето на мултимедията.
Фокус: В България сте от 24 часа. Какво ви „хвана окото” тук?
Проф. Кенет Кобре: През последните 24 часа повечето време прекарах на закрито и все още не съм успял да разгледам София и България.
Фокус: Къде живеете в Америка?
Проф. Кенет Кобре: Живея в Сан Франциско.
Фокус: Какво знаят хората в Сан Франциско за България и за Източна Европа като цяло?
Проф. Кенет Кобре: Много малко. Те едва знаят нещо за Америка, какво остава за България. Повечето от тях не могат да намерят България на картата. Но това е, защото имаме лошо образование, не е ваша вината. Причината е в лошото образование в Америка.
Фокус: Какъв е ключът за спечелването на награда „Пулицър” за фотожурналистика?
Проф. Кенет Кобре: Ако знаех, щях да спечеля (проф. Кобре е номиниран за Пулицър през 1999 г.). Но все пак трябва да бъдеш на правилното място в правилния момент. Да бъдеш с подходящия обектив и да натиснеш копчето. Една от моите ученички спечели „Пулицър”, но не знам дали ще спечели пак. Това е забележително нещо. Снимката показва как едно момиче се дави и мъж й се притичва на помощ, аз да я спаси. Все пак не знам каква е тайната.
Фокус: Къде е границата между снимките на папараците и фотожурналистиката – снимките, които печелят награда „Пулицър”?
Проф. Кенет Кобре: Разликата е, че папараците най-вече се интересуват от знаменитостите, а фотожурналистиката няма нищо общо със знаменитостите. Ако фотожурналист снима знаменитост, то ще бъде, защото „звездата” му е разрешила той да влезе в нейния живот. Папараците са хора, които се опитват да „хванат” снимката, въпреки че „звездата” не иска да бъде снимана. Това са две различни неща. Така че, когато мислите за папараци, мислете за знаменитости.
Фокус: Независими ли са фотожурналистите в начина, по който снимат военни конфликти, или са зависими от медията, която ги е изпратила там?
Проф. Кенет Кобре: Първият въпрос тук е дали фотожурналистите се нуждаят от подкрепа. В повечето случаи фотографите работят за списание, вестник или агенция, когато отиват да отразяват война. Понякога го правят самостоятелно, но по-често са изпращани там и го правят с пари от медия, защото е много скъпо. Според мен, медиите вярват, че фотожурналистите ще отидат там, ще видят и ще съумеят да направят най-добрата снимка. Те не искат определен тип снимка. Според мен, фотожурналистите имат много свобода, за да направят каквато снимка искат. И те го правят. Големият въпрос не е за медията, а за това дали военните и армията ще цензурират снимката. Излиза, че армията не прави това. Армията им позволява да пускат снимките, които журналистите искат, ако близките на загиналите разрешат снимката да излезе, ако родителите искат в медиите да излезе, че техният син или дъщеря е загинал. Ако са уведомени родителите на жертвата, фотографите могат да пускат всяка снимка, която решат. Семейството трябва да бъде уведомено за смъртта на близък, преди снимката да излезе във вестника. Армията иска да има време, за да каже на роднините на загиналите.
Фокус: До колко е важен въпросът за етичния баланс в медиите?
Проф. Кенет Кобре: Първото нещо във фотожурналистиката е да снимаш. Можеш да се безпокоиш по-късно, дали е етично или не. Ако се безпокоиш за етиката, преди да си направил снимката, няма да излезе снимката, която си искал. Така че фотожурналистите трябва да направят снимката и после може да се обсъжда дали да я пускат или не. Да направиш снимката е едно, а да я публикуваш – друго. Етиката касае публикуването и разпространяването на снимката, а фотожурнализмът касае това да направиш снимката сега, незабавно.
Фокус: Фотожурналистиката занаят ли е или е изкуство?
Проф. Кенет Кобре: Нито е занаят, нито е изкуство, по-скоро е журналистика. Това е нещо различно. Занаят е да направиш добра маса, но там няма съдържание. Всичко се концентрира върху съдържанието. Нито е изкуство – тези снимки не са задължително красиви или естетични. Това не е така със снимките, които показах на българските фотографи. Снимките не са нито едното, нито другото. Добрата фотожурналистика трябва да има съдържание, трябва да има техника, трябва да има и изкуство. Всички тези неща са необходими, за да бъде снимката много добра. Ако няма съдържание, не може да има добра фотожурналистика.
Фокус: Повечето фотографи се издържат трудно от фотография. Как се постига баланс между хубави фотографии и финансирането им?
Проф. Кенет Кобре: Според мен, бъдещето в във видеото. Не днес и не утре, но в края на краищата кратките видео истории ще се продават и ще носят пари на авторите си. Целият свят на Интернет се променя. Според мен, ще има начин фотографите да бъдат добре платени за добри видео истории.
Фокус: Кой ще плати?
Проф. Кенет Кобре: Според мен, това ще бъдат хората, които искат да гледат. Те ще плащат малко, но ще има много хора, които ще гледат. Все още се експериментира с това и аз не знам отговора. Не мисля, че ще се печели от реклама, по-скоро хората ще плащат 5 цента или много ниска цена, за да гледат различни програми. Мисля, че това ще бъде бъдещето, но все още не знам със сигурност. Никой не знае.
Фокус: Как виждате бъдещето на журналистиката?
Проф. Кенет Кобре: В Интернет се плаща за някои сайтове. Дали това ще проработи – съмнявам се. Не мисля, че това е отговорът. Никой не знае. Все още не е ясно. Това, което е ясно е, че нещата се променят. Трудно е в такъв момент да знаеш как ще функционират те в бъдеще. Неща, които не сме очаквали, че ще успеят, имат невероятен успех. Например сайтът www.huffingtonpost.com. Това е новинарски интернет сайт, който прави много пари. Така че всичко е възможно.
Красимира ГЕОРГИЕВА